Този проклет четвъртък

О, господи. Четвъртък.

Мразя четвъртък. Ненавиждам четвъртък. Не може ли седмицата да върви вторник, сряда - петък, събота...

Четвъртък е най-натовареният ден за интервюта.

* * *

Четвъртък, 08:55.

Административният асистент ми звъни - кандидатът за 9:00 е дошъл. Взимам си нещата и тръгвам към залата за интервюта.

Влизам - добро утро, добро утро. Как сте? Добре, благодаря - вие? Чудесно. Супер. Да започваме.

...и започваме. Двамата седим един срещу друг и всеки си мисли колко е лесна работата на другия.

Според кандидата ролята на HR-а е формална. Елементарна. Излишна. Какво прави той? Сяда, задава ти някакви измислени въпроси и накрая взема решение според това дали си му симпатичен. Никога не е работил твоята работа, а терминологията е "научил" 15 минути преди интервюто - от Google.

Според кандидатата HR-ът обича да реже. Изпитва садистична наслада да драска "НЕ" върху биографиите. Включително върху твоята. Не го е грижа колко си ядосан и колко е несправедливо това според теб. Ако попиташ защо, HR-ът се крие зад удобното "Не мога да ви дам такава информация". И край.

Аз също мисля разни работи за теб, Кандидате.

Мислиш се за уникален? В пощата имам 124 като теб по новата обява. По старата - 61. И пристигат още.

Аз работя на процент и при това гоня срок. Затова без сантименталности отхвърлям тотално неадекватните: без опит, с твърде много опит, не знае език, или - яяя, този пък е от същата фирма, за която сме пуснали обява. Сори, друже.

Ти си просто #10 561 в базата данни.

Но ако си мислиш, че обичам да режа - бъркаш. На мен не ми плащат на брой отрязани кандидати. Плащат ми за назначен човек.

И понеже обичам да взимам пари, правя всичко възможно да намеря най-подходящият според критериите на клиента. На клиента, не моите. Което често поражда таен конфликт в мен.

При подбора - както в медицината и правото - е силно препоръчително да не гледаш на хората като на хора. Иначе става много трудно да си затваряш очите пред разните несправедливости. И така се поражда въпросният таен конфликт.

Например клиентът иска хубава секретарка. Според мен дали е хубава или не няма значение, стига да е представителна. Най-добрата ми кандидатка е момиче с три години опит, два езика и страхотно подредена. Спокойно можеш да й възложиш организацията на следващите Олимпийски игри - толкова е добра. Обаче... е пълничка. Ако си беше сложила по-ясна снимка, изобщо нямаше да я разкарвам.

Както и да е - тя е младо момиче, ще се оправи.

По-сериозният въпрос за мен са "интернационалните компании". Нали знаете, тези с големите имена. Всъщност аз нямам проблем със самата компания като клиент, понеже са пълни с пари и бонусите ми винаги пристигат навреме.

Имам обаче голям проблем със средния мениджмънт, който се състои от "преуспели" наши сънародници. И за съжаление те са хората, на които се възлага да координират подбора. Тоест: шефът-чужденец казва на мениджъра-българин да намери служител Х и му дава свобода на изискванията.

Мениджърът-българин идва при нас (при мен) и казва да намерим служител Х. Окей. Само че той иска не просто висше образование, а висше от Германия. Иска не просто опит на позицията, а опит в тежка компания като тази. Освен немски се иска и английски, натюрлих - не че ще трябва в работата, обаче при тях така е прието. "Ние не работим като вас българите", добавя.

После мениджърът-"българин" изтупва скъпия си костюм, качва се в BMW-то с немска регистрация и изчезва.

Всеки HR с поне година практика знае, че клиентът харесва кандидати, които приличат на него. Затова се залавям усърдно да търся кандидат, лъскав колкото BMW-то на мениджъра - най-малко за да опровергая намека "вие българите не работите както трябва".

* * *

Четвъртък, 15:55.

Нагледах се на лъскави и хищни кандидати - мъже и жени. Определено приличат на клиента, поне откъм арогантност. Всеки от тях има поне по три сертификата с непроизносимо име и солени претенции за... всичко.

Практическият им опит - особено в български условия - малко куца, но нали работим според изискванията на клиента.

Влиза предпоследният кандидат за деня.

Казва се Иван Иванов, на 40. Спретнат, но не показно лъскав. Отговаря на въпросите ми търпеливо и обяснява простичко. На свой ред задава няколко въпроса и бързо му става ясно за какъв тип компания набираме.

Той определено става. Определено. Има точния опит, работил е с точния софтуер, познава манталитета на хората от оператора на входа до складовия работник и тираджията. Знае езика точно колкото ще му трябва. Той е от хората, които работят здраво, но без да вдигат шум около това.

И има нужда от работа. Спешно.

Вижда, че ми допада, но вижда и че се колебая. Дали от чувство за достойнство или от чувство за безнадеждност, не казва нищо. Само ме гледа. И чака.

В такива моменти цялата ми старателно тренирана безчувственост отива на кино. Ако зависеше от мен, щях да го взема веднага. Рядко има хора, за които си толкова сигурен още от първото интервю.

Да го пратя ли при клиента? Не знам. Първо, едно отиване ще струва време и пари, понеже мястото е извън София. Второ, много ми се иска да вярвам, че клиентът ще го одобри... но не го вярвам. Струва ли си тогава да давам празни надежди на господин Иванов?

От друга страна, не заслужава ли господин Иванов поне шанс да говори лично с клиента? Може би клиентът няма да го възприеме с толкова предубеждения, както си мисля аз.

В крайна сметка го изпратих при клиента. Не го одобриха - не бил техния "профил". Сигурно защото не е по-немец от немците...

Мразя четвъртък. Ненавиждам четвъртък. Главата ме заболява от този четвъртък. Не може ли седмицата да върви вторник, сряда - петък, събота...

#1 Gastaroll 02.03.2011 в 11:35:50

Съжалявам ! Сигурно е ужасно да работиш за олигофрени - идиоти

#6 Оня Дето Го Трият 02.03.2011 в 16:24:22

Статията е пределно вярна в частта си за HR-ите - тотално некомпетентни по дефиниция екземпляри! Повече от очевидно е, че няма как избора на персонал да се прави от хора, които хабер си нямат от същността на различните позоции за работа. Веднага пояснявам - не съм лично пострадал от тях по никакъв начин, преди някой да си помисли че за това съм толкова краен Преекспонирането на тая длъжност си го обяснявам единствено със страха на разни смешни мениджърчета да се покажат предварително очи в очи с кандидатите за работа в техните фирми..... броят би намалял драстично в някои случай струвами се, когато имаш възможност да видиш предварително новия си шеф

#9 Многознайковица 02.03.2011 в 20:08:13

...и "HR" преведено на български ще рече к'во , или си нямаме достатъчно думички ??!! А докато в България голям процент от хората работят не това , което умеят , и за което евентуално са учили ,ще е така... PR,HR,...яко , а

#13 Оня Дето Го Трият 02.03.2011 в 22:06:43

@ ИИ Не разбрах това за секретарката с гордост ли го казваш или за да се посмеем малко? Секретарка да подбира персонала - е по-жалка работа от това ми е трудно да си представя за "международна компания" с претенции и да е реномирана сигурно Тя секретарката да вземе и директора да си избере тогава.... пък що да не почне и решенията да взема - така и така ако спи с шефа то най-вероятно в компанията тя командва..... Добре де, увлякох се може би.... но щеше да е смешна тая работа с подбора на кадрите у нас ако не беше тъжна ,,,

#15 edin slep 03.03.2011 в 03:18:16

Хе, коментаторчета, защо да не може външна фирма да направи подбор на кандидати? Та тези фирми правят предварителен подбор, ако имаш ясни критерии защо да не го сториш качествено. Инак авторката изглежда като обикновена девойка, дето се взима твърде на сериозно. Не били адекватни автобиографиите. Ами моме, аз когато си подбирах хора отделих 20 минути за да създам анкета. Първо съвсем неадекватните отпадат автоматично, те не попълват анкети е цъкат - кандидатствай по обявата. Второ с хитро направена анкетата си спестяваш четенето на половината автобиографии - личи си какъв е човека - компетентен, надменен (я пък тоя балък какви прости въпроси пуска), а ако имаш късмет точно какъвто си търсиш.

#18 Оня Дето Го Трият 03.03.2011 в 13:30:31

strawsPulledAtRandom | 03.03.2011 10:13 Много точно казано!

#19 edin slep 03.03.2011 в 14:29:31

strawsPulledAtRandom #16 Подозирам че не схващате същността на работата на тези хора. Те подбират хора, които пасват на даден екип според зададените изисквания, а и според манталитета на поръчителя. След това хора от екипа поръчител си подбират най-добрия професионалист сред тях. Това е предварителен подбор. За една прилична позиция се явяват поне няколко, а може и десетки хора с нужните умения и опит, програмисти, инженери, маркетолози. Едно интервю отнема около час, за да прецениш човека отсреща, а и той да се отпусне, да го усетиш, да разберете едно-друго един за друг, да разберете дали си пасвате. Едно интервю е освен времеемко и много изтощаващо. Ако си мениджър или специалист, който си търси колега и имаш друга работа за вършене можеш да правиш 1-2 интервюта на ден. Ако нямаш друг метод за пресяване освен автобиографии и лични срещи ще си интервюираш цял месец. За това и дадох пример как аз се справих с подбора.

#24 Drone3 04.03.2011 в 02:43:39

@ strawsPulledAtRandom До момента се опитвах да се въздържа от коментар по темата, защото се опасявах, че може да бъде твърде емоционален и необективен съответно, но след вторият ти коментар не се сдържах. Забелязах, че опитваш да приемеш двете страни на въпроса, но май сам не осъзнаваш, че подхождаш едностранчиво. Всеки, който е учил/занимавал се/разбира нещо от т.нар. "човешки ресурси" ще ти се измее на това, че да можеш да се сработиш с екипа е "обстоятелствено". Има професии, в които може да бъде така по единствената причина, че работата не изисква от теб да си в екип, но това вече не се среща особено често. В реалност това да си разбираш от работата и в същото време да не си "вълк единак" са от еднакво значение. Не смятам да убеждавам никой в това. Който има желание мога да му препоръчам достатъчно литературен материал, за да се убеди сам в това твърдение, а за останалите - това си е ваше мнение. Забелязах, че част от коментарите са кривнали в посока да се оплюят агенциите за набиране и подбор на персонал. Тук само ще вметна, че сте случили на непрофесионални такива и е разбираемо защо ги отричате. Все пак, трябва да осъзнаете факта, че в голяма част от случаите фирмите прибягват до тях по простата причина, че им излиза доста по-евтино. Наред с това, ако сме в идеалния случай (т.е. фирмата си е свършила работата да наеме кадърна агенция, а агенцията от своя страна си е свършила съвестно работата) то фирмата получава кадрите, които е търсила с много по-малко разходи (в това число и на време). "Спестявания", които след това да вложи в обучение на персонала и въвеждането му като цяло във фирмата (запонаване с фирмената култура, обичаи, нрави и т.н., наред със самото въвеждане в работната обстановка). Към хората, които изказват мнение, че отделът "Човешки ресурси" (независимо точно под какво наименование е ... и дори дали е отдел или просто отделна личност - все пак, има значение размера на организацията): съжалявам, но вие сериозно ли? Това е все едно да се каже, че няма значение кой се занимава с персонала. Съзнавате ли, че персонала е най-ценната част от всяка органиация и не просто е желателно, но е напълно необходимо да има професионалисти, които да се занимават с наемането, подбора, обучението, мотивацията и т.н. на персонала. Отделен е въпроса, ако в нашата действителност нещата са изкривени в това отношение (в смисъл, че HR-ите далеч не са професионалисти). Това е нещо съвсем различно от това да се каже, че са излишни. Да, в много случаи трябва да са по-добри, но тук проблемите тръгват много по-нагоре във фирмената йерархия и е все едно да обезглавиш вестоносеца. Надявам се, че успях да се изразя ясно, а ако не съм ... то със сигурност ще трябва да отговарям на всякакъв род обвинения.

#25 Drone3 04.03.2011 в 02:50:12

А и забравих да кажа, че при интервютата на сериозните организации наред с интервюиращия винаги присъства и човек от дадения отдел, в който евентуално ще попадне кандидатстващия. Това се прави точно с цел да има някой, който е запознат с естеството на работа и да се предотврати опасността да се наеме идеалния на пръв поглед кандидат (прилично облечен, говори правилно, точно, кратко и ясно, спокоен, уверен ... ред глупости), но без хабер (или недостатъчно) от самата работа.

#29 Drone3 04.03.2011 в 15:30:33

@ (26) & (27) Rowan, спор няма, че сравнение не може да става, но сериозно ли смяташ, че е възможно всички HR-и да са на неговото ниво? Още повече не разбирам прекомерното ти недоверие към младите. От кога младостта е порок? Дали аз нещо те разбрах грешно не знам, но не смятам, че това, че са млади и неопитни задължително означава, че са неспособни. Разбира се, нормално е аз да защитавам обратната теза, но ... имам ли избор? А иначе вярвам, че ясно посочих в предходния си коментар, че съзнавам, че при нас нещата са изродени, но това не значи, че не могат да се оправят. straws, ще пропусна частта, в която излагаш неодобрението си към излишни по твое мнение професии, тъй като не се чувствам компетентен, за да говоря по този въпрос. Съжалявам, ако преди това нещо съм те разбрал грешно. Иначе, за да е такова положението във фирмата, където си сега смятам, че заслуга има целия мениджмънт на организацията. Наред и с отдела "ЧР". Тъй като тяхна работа е да намерят точния човек за позицията - това означава не само да притежава необходимата квалификация и опит, но и психологически профил, който да пасва на вече изградения екип. Това значи като бъде назначен нов, не да се окаже изолиран от останалите, а да се впише все едно е бил там цял живот. Е, това май се получи твърде идеалистично, но такъв е все пак замисъла.

#32 Drone3 04.03.2011 в 21:39:48

Rowan, не става дума, че го приех за дискриминация, но наистина прозвуча кофти. Както и да е - съгласен съм, че всяка уважаваща себе си организация би следвало да отдели необходимите ресурси, за да подбира кадрите си качествено и да не разчита на 3-и страни да им свършат работата. Като цяло подкрепям доста от вижданията ти, но нещо ми се струва, че все не се разбираме.

#34 Лични финанси 05.03.2011 в 17:15:23

@ Rowan - много неща мога да разбера от отношението на хората към ЧР-тата... Но не ми говори за психолози, камо ли за тестове - не вършат работа при подбора. (Не ми се спори за това с никого, който не вярва ще се убеди по трудния начин )

#39 Лични финанси 09.03.2011 в 13:50:16

Pueblo, аз съм си достатъчно уверена, а в разказания случай идеята е друга - не аз дали съм уверена в преценката си за кандидатите...

#44 Лични финанси 25.03.2011 в 11:33:59

Новините

Най-четените