Той никога не разочарова любителите на шоуто, нали?
Винаги знае всичко за всичко, поучително вдига пръст и обяснява на аудиторията какво се е случило на игрището, кой рефер е отсъдил правилно и кой е неспособен да види очевидни неща.
Винаги в полза на неговия тим, понякога арогантно и откровено безочливо.
Моуриньо се храни от медийното внимание и светлините на прожекторите. Той обича да е звездата.
За съжаление през годините това се оказва пагубно за някои футболисти, които без особена вина са погазвани, за да не стърчи нечие его над това на треньора.
В края на пътя във футбола се броят трофеите, а Моуриньо ги има. Но не се ли получава малко в стил "целта оправдава средствата"? И не е ли това пагубно в дългосрочен план за всеки един от клубовете, където Моуриньо е откривал своите военни фронтове?
В сряда Специалния/Щастливия си спечели още един враг с много голям футболен талант, в лицето на Хуан Мата. Испанецът ядосан ругаеше от скамейката, когато бе сменен в началото на второто полувреме срещу Саутхемптън.
Но този конфликт не е от 1 януари. Без обяснения Моуриньо залепи най-добрия играч на Челси (избран от феновете в два поредни сезона) на пейката още от лятото. И съвсем обяснимо, формата на халфа падна.
Разбира се, сега започва облъчването на запалянковците в стил "Никой не е по-голям от клуба". Така Мата ще бъде посочен като виновник, а не като жертва. Това мото принципно е вярно, но не важи само за един човек - Жозе.
Моуриньо направи и невъзможното да изгони Ариен Робен преди 6 години при първия си престой в Челси.
Пусна го като резерва и унизително го смени на финала за Купата на Футболната асоциация през 2007-а, след което холандецът се разфуча и пое към Реал.
Никой не каза и дума, защото Жозе с невинна физиономия обясни как никой не е по-важен от Челси.
Месеци по-късно клубът уволни португалеца, но тогава медиите в Англия изписаха тонове мастило, смесено със сълзи. Защото си отиваше най-благодатната фигура за статиите им.
Герой №1.
В Интер Моуриньо срина със земята таланта на Марио Балотели, като дори не се опита да извлече от него футболните заложби.
Там владетели на съблекалнята бяха личности като Тиаго Мота и Марко Матераци. Доста подходящи лидери за тим, воден от Жозе.
В Реал дойде ред на двамата най-големи. Икер Касияс - иконата и емблема на Мадрид, отиде на скамейката. Няма аргументи и обяснения. Това е решението на непоколебимия и Специален.
За съжаление един от феномените на вратарския пост за новия век така и не може да си върне формата, след като изкара година по анцуг.
И накрая Кристиано... Това вече сложи точка на престоя на Жозе в Мадрид. Роналдо откровено напсува сънародника си треньор след гол в мача с Малага, 3 кръга преди края на последния сезон на Моуриньо като треньор.
Причината бе, че звездата си позволил да каже очевидното в тв шоу - Реал се е провалил, изпуснал е титлата и трябва да се стяга за следващия сезон.
"Роналдо говори много и си мисли, че знае всичко", каза Жозе и после овикал Кристиано пред съотборниците му в съблекалнята.
Тогава мадридските вестници, вече минали стадия на тийнейджърско обожание към човека с огромното его, брояха на първа страница дните до освобождаването му.
Сега е Мата. Нещо в симпатичния и изключително талантлив испанец не допадна на Жозе. Да, отборът победи с 3:0 във въпросния мач със Саутхемптън и върви нелошо...
Макар че едва ли някой е очаквал да не е в топ 3 по това време на сезона със състава, който има.
Безспорно е, че Жозе печели трофеи.
С какъв футбол и методи - това не е тема за обсъждане във времената, когато резултатите са всичко. Трофей ще има вероятно още този сезон с Челси - титлата, или някоя купа.
Но дали след 3 години Роман Абрамович отново няма да посегне към уволнение на треньора, ако през този период Мата бъде последван например от Оскар или някой друг талант, заубил благоволението на Моу...?
Защото не е важно какво се случва само сега и веднага. След 3 години пак ще има футбол, Висша лига и Шампионска лига. И за тяхното спечелване ще трябват добри играчи.
А Специалния ще води своята война, но вече на друг фронт.
