Само преди броени дни българският нет и все по-фенски звучащите спортни вестници гъмжаха от оптимистични материали и закани за началото на новия европейски поход на Левски. Факт, който едва ли е останал незабелязан. Локомотив (Сф) нещо не се споменаваше, а това се оказа неправилно - двата софийски отбора са еднакво слаби. Същото важи и за ловешкия шампион, който обаче има още един шанс на днешния жребий.
Както каза един колега от авторитетен ежедневник, който обаче се чете твърде малко от футболните хора: „Левски не е поставен при жребия, а на мястото си." Това стана, след като на Левски, Литекс и Локомотив им беше посочен изходът от европейския футбол. Де факто, а скоро и де юре.
Много ми е чудно, как може някой да е очаквал да се случи нещо по-различно от това - като се има предвид какво е нивото на родните ни отбори, на треньорите им, на началниците им и т.н.
Изключително е прав адвокат Тодор Батков като казва, че Левски се връща в кочината. Всъщност това е домът на българския футбол, като е важно да се знае и кой го превърна в такава кочина, каквато е днес. И без да слушаме смешни упражнения по английски, изпълнени от Тодор Батков или пък Венци Стефанов да демонстрира какво е какаду, картинката е ясна - българският футбол е слаб и не става за Европа.
Всичко друго е пожелателно говорене и брътвежи за някакво покоряване. На кое точно? Сигурно, на някое по-топло местенце в кочината. Защото друго няма.
