Разбираемо е защо Марк Зукърбърг и екипът му смятат новите Facebook реакции за добра идея.
След години, в които потребителите питаха защо липсва dislike бутон в социалната мрежа, Зукърбърг намери начин да им даде алтернатива на like-овете - и то без да превръща Facebook в Reddit, където постовете живеят и умират в зависимост от това колко гласа „за" и „против" получат.
Неговият отговор е функцията Facebook Reactions, няколко нови емоджита, които излизат в меню при натискането на новия Like-бутон наред със стандартния "палец".
Реакциите любов, смях, щастие, тъга, шок и гняв позволяват да се изрази отношение към Facebook пост с нещо различно от стандартния Like. Вече не е нужно да like-вате тъжен статус, тъй като може да реагирате по по-подходящ начин.
Зукърбърг казва, че Facebook Reactions са направени, за да могат хората да изразяват съпричастност, но това са само част от подбудите на компанията.
Всъщност нюз фийда на Facebook е движен от алгоритми, които автоматично издигат постовете, ангажирали най-много хора, и един от ключовите фактори за това са именно like-овете. Само че хората често не like-ват по-тежките, тъжните или противоречиви постове, макар ангажираността по тези постове (чрез коментари, прекарано време на тях и т.н.) понякога да е много висока.
Естествено, алгоритъмът на нюз фийда компенсира за това по различни начини, но е много по-добре, когато има на разположение и някаква подобна на like-овете система и за тези не толкова like-вани постове.
И тук идват Reactions, които изглеждат създадени да решат точно този проблем. С времето, щом хората свикнат да реагират с „Йей", „Уау" и „Еее" на статусите, Facebook ще направлява по-добре нюз фийда, а потребителите ще си имат по-добри варианти за интеракция.
Всички печелят, нали?
Само че каквото изглежда добре на теория не винаги се оказва така сполучливо на практика. И сега, когато Reactions вече биват тествани в някои региони, проблемите при употребата им си проличават.
От самото начало е видно, че реакциите ще се ползват и в саркастичен контекст и малко или много ще затруднят комуникацията. Представете си как някой реагира с „Йей" на нечие оплакване, друг реагира с тъга на снимки на животни или бебета. Вече има такива случаи.
А бутонът за гняв, макар че е разбираемо защо е включен, изглежда идеален за кибертормоз.
Какво се случва, когато бившият ви реагира с Angry емоджи на статус за новия ви приятел? Колко време ще отнеме, преди съдилищата да започнат да използват Angry реакциите във Facebook като доказателство за заплашително поведение?
От чисто потребителска гледна точка големият проблем на Facebook Reactions е друг. Работата е там, че те просто предлагат твърде много избор. А вече е било доказано достатъчно пъти, че когато потребителите имат твърде много избор, те просто няма да направят такъв (и Facebook се е убеждавал в това в някои от услугите си).
За сериозните проблеми Facebook Reactions все още не изглеждат подходящи.
Чрез едно жълто личице няма как да изразите множеството си чувства към статус за, да речем, бежанската криза, каквото и да изразява това личице. И независомо дали има сълзичка под едното си око.
Вместо такава плоска форма на реакция, не е ли по-добре да не реагирате изобщо? Или да реагирате с думи, а не с емоджи? Дори един кратък коментар изглежда по-уместен - а сега вече потребителите са изкушени да си спестят и него, след като имат на разположение иконки на съчувствие.
В крайна сметка Facebook Reactions изглежда като несъвършено решение на един проблем, произлизащ от нуждата от по-добър анализ на социалната мрежа. Анализите не са нещо лошо и не са само за инженери и маркетолози, всички искаме да виждаме повече ангажираност към статусите си, дори когато те съдържат тъжни или проблемни неща.
Тази ангажираност обаче просто няма как във всички случаи да бъде изразявана чрез реакции в един клик.
Така че с намеренията си да обогатят like системата, Facebook Reactions най-вероятно ще предизвикат твърде противоречиви чувства.
