Когато градската хипстърия срещне селската простотия

Какво би се получило ако иронични градски хипстъри рекламисти решат да направят песен ала Джорджано, но с хубава техника, тренди ретро естетика и съвсем осъзнато намигване към публиката от образовани младежи, жадни за мета коментари и носталгични поп-културни препратки?

Помните го Джорджано - анти-изпълнителя с временна вайръл слава, който стои (изот)зад наивните и неосъзнати химни на лошия вкус „Целувам те аз", „Къси гащи" и „Отиваме на купон".

Ексцентричният и нежен бард на абсурда потъна зад борда на публичния живот и YouTube славата, но наследството му оживява в актуалната интернет сензация KEKS на Pаpi Hans - артистично алтер-его на младия рекламист и поет Константин Трендафилов, особено популярен сред демографския сегмент на момичетата между 15 и 25-годишна възраст.

Постмодерният, мета, „wink wink" проект на Трендафилов стана вайръл хит и вече има повече от 350 хиляди гледания в YouTube. Клипът е концептуално пипнат, с цветови корекции, прилична камера, сценография, разигран монтаж. Песента е среща между ироничната градска хипстърия и провинциалната „in your face" простотия:

Съседът ми одра колата

(но всичко е точно)

Намалиха мойта заплата

(но всичко е точно)

Откраднаха ми колелото

(но всичко е точно)

Ударих си кутрето в леглото

(но всичко е точно)...

Защото снощи правих кекс

Papi Hans/Трендафилов извежда контраста между битовата тегавиня и извечната ценност и терапевтична функция на правенето на кекс като основна тема. Визуалните препратки са към пищната, кичозна и цветна естетика на 80-те с ясно намигване към европейското ретро порно.

Освен Джорджано, друга отправна точка от локалната вайръл фауна е Деян Икебаната.

Неговото влияние е инкрустирано върху тъканта на песента, но този път всичко е от милениали за милениали. Трендафилов е млад рекламист и автор с пръст върху пулса на модерния градски хипстърлък.

Сексуалната сугестия върви с типичната за културните продукти на поколението постмодерна гавра. В един момент изпълнителят започва да изрежда продуктите за правене на прословутия десерт с подобаващи визуални акценти:

Брашно,

захар,

олио,

яйца,

сода,

мляко,

какао, какао.

Пудра захар,

стафиди,

жълт кантарион,

любов,

гмо,

набухвател,

още набухвател.

Кекс, кекс, кекс, кекс, кекс

Всичко тук крещи: „Виж колко сме мета, копелеееее. Сугестираме те за секс, а сега ти показваме яйца, брашно, стафиди и правим истински кекс, сещаш ли се?"

В друг момент най-ясно си личи зле прикритата интелектуална претенция, маскирана зад самоироничното заиграване с продуктите на лошия вкус и повърхностната съвременна поп музика (и на кекса). Papi Hans прави лирична пауза:

Осъзнах безсмислеността на своето съществуване и илюзорността на най-дълбоките си мечти и надежди. Но всичко е точно.

Защото снощи правих кекс

KEKS, Кекс, или както там трябва да се изписва, действително е успешен местен медиен продукт. Клипът смесва субкултури и влияния и се отличава с искреното желание да разсмива и забавлява. В същото време страда от типично хипсътрския милениал проблем на несъответствие между претенция и резултат. Песента просто не е толкова „фъни и иронична", колкото иска да бъде.

В по-общ план се виждат и други идейни беди, изначално заложени в постмодерната култура - отказът от автентичност и автономия за сметка на ироничното паразитиране върху вече съществуващи произведения и явления, агресивният апетит за деконструкция, мета анализ, коментар и интерпретация на нещо съществуващо, почти патологична нужда от ироничност, намигвания и „целувки с език по бузата".

От една страна продукти като „Кекс" функционират като приятен за окото и ухото ъпгрейд на упражнения по лош вкус, каквито са Джорджано и Деян Икебаната.

От друга страна рафинирането отнема от органичната простотия на оригиналите и оставя усещането за куха корпоративна естетика. Клипът сякаш е по алгоритъм - стилът, мацката, плановете, ъглите на снимане, монтажът, ритъмът, таймингът, текстът...

В крайна сметка това е един модерен български продукт, типичен за доминиращата младежка визуална култура, директно вдъхновена от отдавна наложилите се западни образци. Ако сте се чудили защо в последно време бг рекламите отчаяно искат да изглеждат „фъни, мета и иронично" без изцяло да им се получава, не се чудете повече.