Нашият читател Венко Димитров ни изпрати материала си за висшето образование заради вдъхновяващия, както го нарича, материал на Таня Петрова от в. "Сега" - "Висшето образование в България - скъпо, но лошо". Публикуваме го в рубриката "Идеи за България 2020", тъй като наистина смятаме, че е една добра идея за България...
Започвам този текст с ясното съзнание, че още самото заглавие ще прозвучи еретично за тези, които мислят, че по-скъпо задължително означава и по-добро. Любимото занимание на някои хора е да обясняват как килограм качествен колбас не може да е 3 лева, но ако е три пъти по-скъп, тогава трябва да е добър.
Елементарната логика говори за друго - ако човек поиска, може и на него да сложи баснословна цена и да претендира за високо качество. Спирам дотук, защото сметките взеха да стават твърде бакалски, а все пак ще говорим за висше образование. За съжаление, все по-често, когато се говори за него, то е на някакво бакалско ниво, приравняващо едно човешко право до сметката за тока.
Нека се абстрахираме и от клишета като "безплатно = безпарично" и "безплатен обяд няма". Разбира се, че няма - говорим за това студентите да не заплащат такси за обучение, а не, че някой ще им преподава, без да получава възнаграждение.
Издръжката на всеки един студент се покрива от държавна субсидия, която под претекст, че е недостатъчна, в разрез с Конституцията, бива допълвана от студентски такси.
През 1995 г. в България се въвеждат такси за висше образование, които от година на година растат. Паралелно с това качеството на образованието спада. Недостатъчното финансиране от страна на държавата довежда до раздуването на приема във висшите учебни заведения и превръщането на висшето образование в лукс.
Университетите са склонни да приемат на килограм, само и само да влизат повече пари в тях, въвежда се и платено обучение. Нормално е тогава акцентът да пада върху търсенето на пари, а не върху предлагането на качествено обучение. Цедката, пред която минават бъдещите висшисти, трябва да е проверка на знанията и уменията, а не пребъркване на джобовете им.
Образователен, а не имуществен ценз. Обаче се получава точно обратното - талантливият, но със скромни финансови възможности, бива предпочитан за сметка на платежоспособния. За единия вратите са широко отворени, а за другия - само ако намери пари.
По тази логика, входът на университета направо може да стане не приемен изпит, а явно или тайно наддаване за всяко място. Най-достойните ще са тези, които се изръсят най-много, а не тези със солидна образователна основа.
Лекар, който не e посещавал занятия, защото е ходил да мести кашони, за да учи, и лекар, който си е платил, за да влезе или излезе - при кой от двамата бихте отишли? Имущественият ценз е предпоставка за такива явления.
В противовес на това, безплатното за студента образование е предпоставка за качество. Ако паричните въпроси бъдат изхвърлени от съзнанието на академичната общност, то и студентите и преподавателите ще се концентрират върху обучението.
Това, което трябва да занимава обучаващи и обучавани, е учебният процес, а не откъде да намерят пари за него. Процес с осигурени база, практики и лабораторни изследвания, и достойно заплащане на преподавателския труд, за да не се допуска изнудване на студенти и "преподавателски туризъм".
Студенти отсъстват от занятия, защото им се налага да работят, за да покриват издръжката си, а на края на деня са прекалено уморени, за да прочетат нещо - тогава за какво качество говорим? Дори и да не отсъстват от занятия, студентите трябва да има свободно време и да учат, но и да почиват.
Както работещият има право на отдих, такова има и студентът, защото неговата задължение е да учи. А ако е и заслужил стипендия - си е негова работа, как ще я похарчи - дали за екскурзия, книги или кафене. Да не говорим, че на разговор на маса, особено при хуманитаристите, често се раждат големите идеи. Вече ако не покрива образователните изисквания - или да ги покрие, или да си ходи. Не да бъде коткан като добър клиент, за да си получи по-бързо стоката и да дойде ред на следващия клиент.
А откъде ще дойдат средствата за такова обучение е съвсем друга тема. Дали държавата ще спре да разхищава средства за глупости и ще прекрати корупционните практики. Или ще спре да финансира военни мисии и налагането на полицейщина - това е въпрос на едно мъдро управление, за което образованието и науката са действителен приоритет.
Дали да взема да изкарам още едно висшу...... че имам 2-3 свободни дни тая седмица и няма кво да правя
Финансирането е само един от проблемите свързани с качеството на образованието. По-същественото е че дори да се намерят x2 повече пари, студентите едва ли ще получат х2 знания. Погледнете какво стана с 10 милиарда от фондацията на Бил Гейтс за образователнаста система в САЩ - резултата от похарчените средства е сентенцията, че "единственото нещо, което се разпространява бързо сред учениците са грипните вируси".
Че сме бедни е лошо ! Че си разбихме сами икономиката енергетиката , селското стопанство и промишленоста също е лошо ! Ама , че пропадаме морално вече е много лошо !
УмЕн, сложил си каруцата пред коня!ц
Теа И бате Бойко има снимка с пура, като твоята....по наклонена плоскост вървиш, момиче! А русото говори и в двама ви
В България се разсъждава на юруш - онова ни писна,дайте сега това. Така я карат само канибалските племена, коиот по разбираеми причини винаги имат какво да ядат. Но оттам нататък, всяко общество е задължено а има икономически обосновки. Ще рече - Образование, вярно, да задължително е цивилизованото общество да е образовано за да е цивилизовано. Задължително е също юриспруденцията да се осъществява навсякъде в обществото, а не само там, където тъжителят има достатъчно пари в брой да плати заседанията на съда (разбирай тгите, перуките и кафетата), но и там, където обвиняемият няма и една стотинка и е гол и бос пред лицето на обществото. Следователно (това казвам, не казвам: възможно е, а казвам Следователно, защото не бива да има съмнения, че така трябва да бъде) в коя да е държава не може да има само един вид юриспруденция, закони без наредби, като в Англия. Или наредби без закони, като в Либия и Израел. Така трябва да има и незаплатимо, т.нар. Безплатно образование, и платено, и частни и държавни поръчки. Секторът платен образование се плаща от обучаемия с точни суми и на точни периоди. Секторът на частните поръчки се плаща от поръчителя на образователната програма на тчни суми и в точни периоди. Секторът държавна поръчка се плаща от бюджета, защото се приема като поръчка в НС, на точни периоди и в бюджетирано, лимитирано потребление. Секторът, обществено, безплатно или неплатимо образование не може да не се изплаща, защото ако не се изплаща, от някого трябва да се взима насила или да се краде и да се убива, за да няма онеправдани. Секторът безплатно образование трябва да се плаща от удръжки от заплатата на всеки работещ и дори всеки получаващ помощи и пенсии. за да е ясно, че всеки човек в държавата е обвързан и пряко зависдм от образователното ниво на държавата и че е наясно, каква е неговата гражданска отговорност и заслуга за жизненото равнище на неговата държава. което пък е абсолютно пряко отразено във всеки един човек. надявам се да не спорим по този въпрос. По този начин, няма да има пропуснат сектор от населението, с представени в държавата негови групови интереси, а от там и индивидуални. Ако хорицата си представят, че държавата бъдева ще ги издържи в университета, само за да не се покаже невежа, много здраве имат да взимат от тъй наречения Арменски поп. Държавата ще с направи бюджетирането и лимитирането и всеки крякащ без основание човешки елемент ще остане в страни от всяко възможно плащане и подкрепа. Неплатеното образование не е задължение на държавата, а е пряка отговорност на населението. Който не иска от заплатата си, помощите си, пенсията си да дава пари за неплатено висше образование, по-добре да млъкне на секундата ида не става нахален да се прави на нечул, невидял и неразбрал. Или плащаш от джоба си, или си затваряш устата, когато другите плащат.
Ако се приемат всички желаещи безплатно, но след първия семестър и сесията продължават само най-добрите пак безплатно, корупцията ще отпадне.
Защо е скъпо образованието ни? По закон една катедра е най-малко 7 преподаватели - обикновенно един проф, 2 -3 доц и 3-4 ас. заплатата на ас е 450 -550. на доц 1300 но проф. около 1700-1800. за да станеш доц. или проф. е необходимо да се създаде научен продукт измерен с имагинерната величина брой публикации (с импакт фактор). Никой не е задължен да създава научен продукт с реална стойност например нов модел автомобил, ново лекарство, нов метод на лечение, внедряването на повечето научни работници е непознато. В същото време специалности като философии и филологии издават книга след книга т.е. публикация до публикация. Животът на хората не се променя - защо ли? Не е ли време да се промени начинът на оценяване на нашата наука и и се поставят конкретни задачи - цената на лекарствените средства - срок до края на месеца, трансп. проблем на София срок и финансиране. Сега учените не работят, те публикуват. Това е също работа, но за писатели, за един химик по-важен е резултата, продукта.