Ако имаше едно положително нещо от преговорите за правителство, които ГЕРБ-СДС води с "Демократична България" (ДБ), БСП и "Има такъв народ" (ИТН), то това беше тишината около тях.
Мълчанието в такива ситуации е най-добрият знак, че може да се получи, особено в шарена ситуация, като сегашната, когато за мнозинство са необходими цели 3-4 политически сили.
И не, не е защото в тишина се разпределят парчетата от "баницата на властта", а защото по този начин политическите сили могат да оставят настрана позьорщината и гръмките си изказвания.
Е, мълчанието приключи, поне до известна степен. ГЕРБ едностранно сложиха край на преговорите, защото ДБ не искали за премиер нито Бойко Борисов, нито Росен Желязков, а няколко дни след това обявиха, че вече ще преговарят само с БСП и ИТН, пак по същата причина.
От ДБ, на свой ред, са категорични, че разговорите за премиер трябва да се водят "на лидерска среща след постигане на окончателно съгласие по споразумението за управление". И ситуацията отново замлъкна, поне до следващото изявление.
Откъде идва разминаването?
Още в предизборната си кампания ПП-ДБ активно залагаха на тезата, че единственият начин да се стигне до някакво правителство е то да бъде оглавено от фигура, която няма общо нито с тях, нито с ГЕРБ, нито с която и да е друга политическа сила - равноотдалечена от всички партии личност.
Причината е ясна - градските демократи чувстват, че ще предадат голяма част от електората си, ако участват в правителство, оглавено от кадър на ГЕРБ, още повече от самия Бойко Борисов. И част от избирателите им наистина не биха им простили това.
От друга страна, ГЕРБ също не се намират в най-комфортната ситуация, тъй като част от техния електорат също е "наострена" срещу ПП-ДБ и категорично изключва каквито и да е компромиси с тях. Тук говорим за коментари и послания в стила на "Само да сте им клекнали на тези, ще идем да гласуваме за Новото начало".
От сглобката насам и загубата на немалко количество избиратели на последвалите избори, Борисов и хората му спазват политика на минимални компромиси именно по тази причина.
Затова и сега те почти сигурно ще настояват до дупка за фигурата на Росен Желязков за премиер.
Всъщност може да се каже, че изборът на Желязков беше предрешен още от първия ден на 51-вото Народно събрание, след като не той, а Рая Назарян беше предложена за шеф на парламента от ГЕРБ.
Макар Бойко Борисов да показваше големи апетити да се върне като министър-председател, едва ли той е оценявал този сценарий като особено възможен, особено в парламент с 8 политически сили.
За сметка на това през годините е ставало ясно, че Желязков се ползва с уважението на градските демократи, както и на други политически сили, представителен е и идва от по-умереното крило на ГЕРБ. И оставянето му извън борбата за председателския пост беше доста ясен сигнал, че му се готви по-висока позиция.
Така че лансирането първо на кандидатурата на Борисов за премиер беше по-скоро стратегия - да отправят нереалистично искане към останалите преговарящи, за да могат да постигнат разумен компромис в своя полза. Тактика, която лидерът на ГЕРБ е използвал неведнъж досега.
Също както и ескалацията на преговори с цел пристискане на упорита страна (в случая - ДБ).
Както преговорите за сглобката обаче показаха, не е сигурно дали ДБ ще "клекне" на този натиск.
За тях ситуацията е много напрегната. Самият факт, че започнаха да преговарят за правителство с ГЕРБ без участието на партньорите им от ПП, вече ги постави под мерника на част от електората им.
"Продължаваме промяната" досега категорично се противопоставя на преговори с Борисов и компания, без те да са подписали декларацията за "санитарен кордон" около Делян Пеевски и "ДПС - Ново начало", нищо, че ДБ в момента се договаря условията от декларацията да попаднат в коалиционното споразумение.
Лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев на няколко пъти публично разкритикуваха ГЕРБ и продължиха с обвиненията за обвързаност с Пеевски, докато течаха преговорите.
Това поставя ДБ между чука и наковалнята - от една страна те искат да прокарат "санитарния кордон" около Пеевски, но от друга всяко по-нататъшно обвързване с ГЕРБ ги отдалечава от изначалните им партньори от ПП.
Тяхната по-голяма цел изглежда е да поставят така нещата, че Петков и Василев също да седнат на масата за преговори. Поне към момента това изглежда все по-нереалистично.
---
ПП и ДБ имат своите различия още от месеци насам. В какво се изразяват те, вижте тук:
---
Начинът им да балансират в тази сложна ситуация е да се стремят да изпълнят максималното от предизборните си обещания, включително равноотдалечения премиер. А ако ще приемат министър-председател от ГЕРБ, то поне да е на голяма лидерска среща.
Проблемът е, че времето за преговори изтича бързо заради процедурата по избор на нов главен прокурор.
Датата, на която Висшият съдебен съвет (ВСС) ще гласува кандидатурата на временно изпълняващия поста Борислав Сарафов, е 16 януари.
От ПП-ДБ искат преди това да бъдат приети предложените от тях промени в Закона за съдебната власт, с които да се забрани на членове на ВСС с изтекъл мандат да избират главен прокурор или шефове на върховните съдилища.
Засега останалите партии, участващи в преговорите за правителство, приемат тези промени, както вече се видя на гласуването в Правната комисия на парламента.
Провалът на преговорите обаче може да направи останалите партии по-малко сговорчиви по този въпрос, докато времето тече. Още повече, че ГЕРБ са тези, от които зависи дали промените в Закона за съдебната власт ще минат на бърза писта, или ще бъдат оставени по нормалния ред за след 16 януари.
Същевременно всички са наясно, че реформата в съдебната власт като по-голяма тема и в частност спирането на Сарафов са решаващ въпрос за ДБ. Без тях те не биха участвали във властта.
На теория Борисов може да се пробва да лансира правителство и без ДБ, но това ще е кабинет на малцинството, който ще трябва да разчита на подкрепа от другаде. А това може да е само едно от двете ДПС-та, което не е особено положителен сценарий за ГЕРБ.
Така че в момента изглежда, че всичко зависи от това доколко ГЕРБ и градските демократи ще могат да постигнат съгласие за премиер и министри.
И по-специално - дали ДБ са готови да поемат удар и да се откъснат от ПП в името на това да има редовен кабинет и да бъде спрян изборът на Сарафов за главен прокурор.
Ясно е, че едни нови избори не са в интерес на никого, освен на "ДПС - Ново начало", които активно настояват за това.
В условия на липса на приет държавен бюджет, належащи законови промени и изтичащи срокове по Плана за възстановяване и устойчивост, нов вот е лош сценарий и за държавата, която има отчаяна нужда от поне малко стабилност.
Повече за икономическите ефекти от политическата нестабилност у нас можете да прочетете тук:
