Спомняте ли си как започваше и свършваше всеки разговор около Европредседателството до преди 6 месеца?
Най-обсъжданите теми бяха плочките пред НДК, чиновническата велоалея на ул. "Раковски", шевицата-роза от логото, трите К-та и трийсетте "факта" за България от Twitter-акаунта @eu2018bg.
Дебатът за ползите и загубите се фокусираше около това колко струва директорският "Лексус" на Мирослав Боршош, кога ще проработи сайтът на Лиляна Павлова, какво ще закусват Меркел и Макрон в бюфета на хотел "Маринела", и кой колко усвои от обществените поръчки за PR, кетъринг, брандирани запалки и везани вратовръзки.
Колективният дух нямаше съмнение в отговора на въпроса "Ще се изложим ли пред чужденците, или да?"
Шест месеца по-късно, оценките за първото голямо по мащаб и продължителност изпитание за кабинета "Борисов 3" изглеждат доста по-уравновесени.
Оказа се, че България разполага с достатъчно подготвени и кадърни администратори, които не допуснаха непоправими гафове или провал на преговорите по текущите работни досиета. Оказа се и че София има капацитет да приеме 27 правителствени ръководители, стотици чиновници, делегати и чуждестранни журналисти, без да се правят компромиси в сигурността и без да се блокира животът в столицата.
Отвъд стереотипа на криминално-мафиотските хроники, алкохолния туризъм по черноморските курорти и имигрантския поток, външните медии започнаха да обръщат внимание на България като политическа единица. Комплексът за провинциална малоценност би трябвало да е позабравен.
За първи път от доста време съзнанието за ползите от активната външна политика на България надскочи нивото на личните амбиции на "едни жени от Източна Европа" за назначения в международни организации.
Но ако оставим настрана имиджовите ефекти от разходката по "Моста на влюбените" на Борисов, Меркел, Мей и Макрон, какви бяха резултатите от шестте месеца на председателството? И какво ще се случи след 1 юли, когато кабинетът вече няма оправдания за отлагането на работата по вътрешните кризи?
Пробивът Македония
Българската дипломация се опита да заеме празната ниша на посредник между скептиците в Брюксел и "бурето с барут" на Балканите, но без да допуска добре познатите милиционерски провокации от старата ДС-школа.
Борисов положи усилия да помогне за пробива в отношенията с Македония и отварянето на пътя й към ЕС и НАТО. Процесът започна още през лятото на 2017 г. с подписването на договора за добросъседство, забавено близо 2 десетилетия след първоначалната декларация на премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски.
През март 2018 г. Борисов стана първият български премиер, който присъства на церемонията в Скопие в памет на депортираните евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия по време на Втората световна война. За първи път от 19 години министър-председателите на България и Македония заедно се поклониха пред гроба на Св. Кирил в Рим.
Зоран Заев и Алексис Ципрас на срещата ЕС-Западни Балкани
В София беше постигнат и първият по-значим напредък в преговорите между Алексис Ципрас и Зоран Заев за новото име на Македония. Бойко Борисов отказа да приеме президента Георге Иванов след опозицията му на историческото споразумение с Гърция - рядка проява на твърдост от страна на българската дипломация и заявка, че тук вече става дума за позиция на европейско ниво, не междусъседско.
Тази седмица Македония получи дата за начало на преговорите за присъединяване към ЕС през юни 2019, а Зоран Заев благодари за това, че "България и Гърция се пребориха за това желано решение".
На Изток от Запада
Ако Европа не вложи достатъчно усилия в "опитомяването" на балканските държави, много скоро ще бъде изместена от много по-мотивирани и притеснителни играчи - това беше основното предупреждение, с което българската страна аргументираше необходимостта от интеграция пред лидерите от ЕС.
Без да се споменават изрично Турция и Русия, намекът беше разбран от всички.
Събирането на лидерите от ЕС с ръководителите на балканските страни в София беше най-значимото събитие за шестте месеца на европредседателството. Самият факт, че президентите на Сърбия и Косово седнаха на една маса в София, може да се брои за скромен пробив в ситуация на непрекъсната двустранна криза.
Декларацията от София обеща "недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани" и "значително повишаване на свързаността между страните във всички измерения", но така и не определи краен срок за интеграция в Съюза на най-подготвените страни като Черна гора или Сърбия.
Все пак в София беше договорен ангажимент за близо 10 млрд. долара инвестиции от Брюксел в инфраструктурата, образованието, енергетиката и сигурността на балканските държави. Връщането на приоритета върху източната периферия на Европа беше подкрепено и от Световната банка, която заяви готовност да отпусне изгодни заеми до 200 млн. евро по проекти за свързаност между страните.
Хашим Тачи (Косово) и Александър Вучич (Сърбия) на срещата в София
Отварянето на България към съседите вероятно ще има социален ефект в дългосрочен план. Доскоро нито българските власти, нито българските медии (с редки изключения) отделяха внимание към вътрешните процеси и обществените промени в страни като Македония, Сърбия, Косово, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина. Промяната на оптиката около председателството най-после сложи край липсата на интерес от страна на България към близките държави.
Сред ключовите моменти беше и срещата с турския президент Реджеп Тайип Ердоган във Варна през март 2018 г.
Последният форум на ниво Турция - ЕС датираше от началото на миналата година, след което отношенията между европейските лидери и Ердоган преминаха през рязко влошаване по време на кампанията за референдума. В този смисъл, подновяването на разговорите беше важно само по себе си. И все пак не се постигна решение, което да постигне нов компромис за финансирането на мигрантските лагери извън територията на ЕС. Сближаването на Анкара с Брюксел се отложи за неопределено време.
Борисов, Туск, Ердоган и Юнкер във Варна
Германия, която плаща повече от всички останали страни-членки на ЕС за задържането на бежанците в Турция, още тогава даваше сигнали за напрежението, което в момента заплашва правителството в Берлин от имплозия.
Няколко пъти Борисов се опита да се възползва от изострянето на дебата около мигрантската криза и да изтъргува лоялността на София срещу политическо решение за включване в Шенген. Нарече мотивите за държане на България извън вътрешната гранична зона са "измислени", а отношението на някои държави-членки на ЕС към страната - "обидно".
Напредък по шенгенския проблем, с който ГЕРБ не успява да се справи от 2009 г. насам, не беше постигнат. Задоволството на евродепутатите от ГЕРБ от "пълната победа на България" и "капитулирането на пакета Макрон" срещу социалния дъмпинг при товарните превози също се оказа преждевременно.
Очаква се поне да се изпълни обещанието на финансовия министър Владислав Горанов за внасяне на документи за членство на България в Еврозоната до края на председателството.
"Ледът се пропука, господа съдебни заседатели"
Кой би предположил, че първото председателство на България в Съвета на ЕС ще се окаже периодът на най-активно сдобряване на Борисов с Русия? Късите пасове между двете страни започнаха още в началото на председателството, когато ТАСС приписа на Лиляна Павлова твърдението, че България ще работи "приоритетно" за сваляне на санкциите на ЕС срещу Русия. Подобно решение не беше поставяно за обсъждане по време на председателството, а още през декември 2017 г. правителствените ръководители на 28-те страни-членки удължиха режима с нови шест месеца.
Навръх националния празник на България, руският патриарх Кирил смъмри остро президента Румен Радев и правителството заради това, че Борисов изпрати благодарствени телеграми до всички държави, чиито граждани са участвали в Освободителната война.
Отвъд повърхностните размени на реплики се подготвяше първото посещение на българския премиер в Кремъл от 9 години насам - неслучайно съвпадение с периода, в който България председателства Съвета на ЕС.
Не е случаен и фактът, че в хода на тези преговори Борисов предпочете да заеме неутралитет спрямо Русия след скандала с отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания. България се включи в групата на Гърция, Кипър, Словения, Австрия и Португалия, които се въздържаха от налагане на дипломатически санкции - колкото да затвърдят опорната точка за липсата на единство в ЕС спрямо руската страна.
Посланик Бойко Коцев беше привикан за бързи консултации в София, след което се върна обратно в Москва, за да подготвя двойна официална визита от българска страна.
В средата на май правителството внезапно обяви готовност да отвори отново досието "АЕЦ Белене" след 6-годишна пауза. Официалният повод за решението беше проявеният интерес от китайска страна. Всеки вариант за реализиране на проекта обаче зависи от съгласието на руския производител на оборудването "Атомстройекспорт". Седмица след анонса за рестарт на "Белене" Румен Радев замина за Русия за срещи с Дмитрий Медведев и Владимир Путин, а Бойко Борисов и правителствената делегация се явиха в Кремъл няколко дни по-късно.
Българската делегация в Москва, 30 май 2018
"Това, което трасира президентът Радев, това постигнахме и ние. А то не беше трасирано нищо. Благодаря", беше отговорът на Борисов по време на единствената му поява на редовния парламентарен контрол в Народното събрание за периода на председателството.
До края на 2018 г. обаче предстои Владимир Путин да върне гостуването в София - изненадите никога не бива да се изключват.
Кризите, които не изЧЕЗнаха
Въпреки двата вота на недоверие за по-малко от 6 месеца и системните критики от страна на президента Румен Радев - не атаките на опозицията, а няколко вътрешни кризи успяха да създадат най-остро напрежение около кабинета.
Сътресенията започнаха още през февруари с избухването на скандала около продажбата на ЧЕЗ и избора на пазарджишката компания "Инерком" на Гинка и Славчо Върбакови. Разнобоят в реакциите на ГЕРБ издаде сериозна нервност по отношение на сделката. Бившият министър Делян Добрев пръв се усъмни как фирма с 90 000 лв. актив купува бизнес със структуроопределящ мащаб за енергетиката на България. Впоследствие партията възприе стратегия към контраатака - Цветан Цветанов уличи БСП, че се опитва да провали на сделката и обслужва чужд корпоративен интерес.
Министър Теменужка Петкова беше принудена да подаде оставка заради познанството си с Върбакова, по искане на Борисов, а не на опозицията. Отново по негово решение - остана да изпълнява задълженията си (да форсира рестарта на "Белене" и Турски поток) без обяснения за внезапната промяна в курса.
Обрат имаше и в позицията на правителството дали да купи мажоритарен дял в енергоснабдяването на Западна България - първоначално Томислав Дончев и Владислав Горанов "убедиха" Гинка Върбакова да допусне държавата като партньор в сделката; месец по-късно и този сценарий беше отхвърлен.
Предпоследната позиция на Борисов беше, че "гадовете" се опитвали да повторят събитията от февруари 2013, довели до падането на първото му правителство, а продажбата на ЧЕЗ вероятно ще се провали изцяло. Засега втората част на предсказанието му не се сбъдва (БСП дори поиска оставката на председателя на КЕВР заради това, че не спира сделката с "Инерком").
Бягството на двама въоръжени убийци-рецидивисти от Централния софийски затвор и неадекватната реакция на МВР, поредната криза в ръководството на НЗОК и неплатежоспособността на болниците във Враца и Ловеч, протестите на майките на деца с увреждания и втората подадена-приета-върната оставка на министър Бисер Петков - цялата тази непрекъсната поредица от вътрешни земетресения имаше един общ знаменател.
"Как е възможно да са недоволни, след като сме увеличили бюджета с ХХ млн. лв.?", беше неизменната учудена реакция на Борисов след всеки по-сериозен бунт в дълбоко нереформираните системи на полиция, армия, надзиратели, лекари и медицински персонал, хора с увреждания, пациентски организации, учени, обществени медии.
Ако председателството имаше някакъв ефект за вътрешната политика - то беше показателно за това какво ще се случи с ГЕРБ, когато Бойко Борисов се оттегли от активното управление (рано или късно).
Цветан Цветанов се старае да поддържа парламентарната коалиция, но това не е достатъчно за фрагментирана политическа среда като настоящата. БСП има право да критикува Министерски съвет за това, че от шест месеца не е внесен нито един законопроект със съществена реформа на която и да е система.
Проблемът не е в това, че председателството се използва като оправдание за поставяне на "трупчета" на вътрешнополитически кризи, а в това, че членовете на самата коалиция не могат да се разберат по някои по-проблематични политики.
ГЕРБ спря ратифицирането на Истанбулската конвенция заради съпротивата на "Обединените патриоти", въпреки че и Екатерина Захариева, и Цецка Цачева защитаваха документа, а самият Борисов определи провала й като "срама" на първата година от мандата си.
Вицепремерът Валери Симеонов води открита война срещу Министерството на туризма заради законността на баровете и хотелите по Черноморието (Симеонов и Ангелкова в конфликт ще от приемането на Закона за концесиите). Засега единственият му пробив е проектът за промени в Закона за хазарта, който въпреки декларираната подкрепа от ГЕРБ и БСП беше замразен поне до есента в очакване на становище от Европейската комисия. Направи впечатление, че внесените текстове за ограничаване на масовата реклама на хазартни игри не бяха подписани нито от депутати на ВМРО, нито на "Атака", а финансовият министър Владислав Горанов дори оспори философията на законопроекта.
Парламентарната група на ГЕРБ се оказа в шах и заради съмненията за прокарване на лобистки интерес на големите превозвачески компании, довел до протести на автобусни компании от цялата страна. Отново се наложи Бойко Борисов да се намеси в конфликта и да разпореди изтегляне на цял законопроект, защото e "изключително недоволен от някои предложения, които не би приел ни най-малко".
Синдромите на пост-председателския стрес
Всички възли на напрежение, които председателството все още държи под капак, ще избият със сериозна сила още в следващия парламентарен сезон под натиска на предизборната подготовка преди двата вота през 2019 г. - за Европарламент и за местна власт.
Засега ГЕРБ има основания да разчита на позитивен старт на кампанията - 81% от хората оценяват като добро справянето на правителството с председателството, 48% са с усещане за висока информираност за него, а 35% признават постиженията в свързаността с балканските държави (по данни на Алфа рисърч).
Като изключим шума около случката с критиките на европейски младежки организации от организирането на форум с алкохол и полуголи момичета в София, драматични гафове не бяха допуснати. Тепърва обаче ще се прави отчетът за разходите по халтури като "килима от рози" пред НДК или за ненужната трагикомедия около строежа на "Бронзовата къща", финансиран от австрийското посолство.
Оттук нататък щафетата се поема от Австрия, а България няма изгледи за ново председателство поне до 2030 г.
След 6 месеца "спасяване" на международното положение, вече няма оправдания за отлагане на вътрешните реформи.
