Когато Кремъл заговори само за „Турски поток" и посъветва ЕС да побърза с изграждането на газопреносна мрежа до Турция, новата и единствена крайна дестинация на руския природен газ, това прозвуча повече като блъф, отколкото като идея с икономическа логика и реална перспектива.
Европейският съюз бе изненадан, ако това бе целта на Путин - тя е изпълнена. Комисарят по енергетиката Марош Шефчович изтъкна, че руският завой към Турция нарушава подписаните газови договори с отделните страни-членки и лепва петно върху имиджа на Москва като коректен и предвидим търговски партньор.
Руснаците останаха глухи към тези забележки и продължиха да настояват, че „Турски поток" ще пренася по дъното на Черно море 63 милиарда куб. м. синьо гориво на година до ново газово хранилище, което ще се построи на турско-гръцката граница - сериозно количество, което по редица оценки надвишава наполовина реалните нужди на Турция и на Южна Европа.
Москва настоява, че ако европейците искат да получават ценната суровина в бъдеще, те трябва бързо да построят нужната инфраструктура - в рамките на следващите 3 - 5 години, защото през 2020 г. Украйна вече няма да бъде транзитна страна за руското синьо гориво.
За сметка на Турция, където се планира да остават около 10-15 милиарда куб. м. газ на година.
Освен пожелателния меморандум за сътрудничество, засега Турция нито е потвърдила, нито е отказала руска оферта, не само защото се опитва да издейства по-голяма отстъпка от Кремъл за цената на природния газ (15%, вместо 6%).
Анкара чертае сложна енергийна дипломация, която цели да я превърне в регионален разпределителен център, но и да даде бързи резултати, тъй като енергийните й нужди нарастват средно с по 5 на сто на година. Или както казва ресорният министър Танер Йълдъз: "Готови сме да приемем строителството на всяка тръба през наша територия".
Това не звучи никак високопарно на фона на богатите на ресурси източни съседи на Турция, но дали наистина тя би спечелила от всяко предложение?
Колкото повече, толкова повече
В последните години на завиден икономически ръст Турция добива по-голяма тежест и като консуматор, и като транзитна държава за енергийните ресурси към Европа от Русия, Каспийския регион и Близкия изток. Страната води политика за разнообразяване на енергийните източници и буквално се стреми да внася суровини отвсякъде, както и да залага на собствените си източници - в това число и три атомни централи.
Колкото до нефта - Турция намери хитър начин да внася петрол от иракски Кюрдистан, който е с автономно управление, партнирайки си с американски компании, като съвременно внася черно злато основно от Иран (25 на сто), Ирак, (17 на сто), Саудитска Арабия (13 на сто) и Русия (10 на сто). Въпреки това, оценките са, че вносът не е достатъчен и покрива само половината от нуждите на страната.
56 на сто от вноса на газ покриват от Русия - през Украйна, останалото (8 на сто) идва от Азербайджан (находището „Шах Денис" на Каспийско море през Грузия), Иран (18 на сто) чрез газопровода „Табиз - Анкара", както и втечнен газ (16 на сто) от Алжир и Катар. Към момента добивът от турските находища покрива едва 1 процент от нейните нужди. Турция използва природния газ основно за производство на електричество и има сезонен ръст от синьото гориво през зимата.
Наскоро в. „Хюриет" писа, че „Турски поток" е много по-важен за Русия и влиянието й в Европа, отколкото за самата Турция. И че с много по-голямо значение за Анкара е проектът TANAP, който през 2018 г. трябва да доставя 16 милиарда куб. м. газ на година от Азербайджан през Грузия и до западната част на Турция, особено в контекста на отношенията й със съседните държави.
Неслучайно преди месец ЕС даде приоритет на проекта, който е част от „Южния газов коридор". За Турция от общия преносен обем ще остават 6 милиарда куб. м. газ, като се предвижда TANAP да бъде завършен през 2018 г. След 2020 г. чрез Трансадреатическия газопровод (ТAP) Гърция, Италия и Западна Европа ще могат да получават азербайджанския газ от турската граница.
На два стола
Преди дни върховният представител по външната дейност на ЕС Федерика Могерини напомни на Турция, която кандидатства за членство в съюза, че там действия Третия енергиен пакет (една компанията не може да бъде оператор и собственик на тръбата) срещу монополите, както и че в момента срещу Русия са наложени санкции, включително в областта на енергетиката.
Външният министър на Турция Мевлуд Чавушоглу на няколко пъти повтори, че за страната му приоритет е европейският проект. „TANAP и „Турски поток" са два различни проекта и те не си противодействат", допълни енергийният му колега Танер Йълдъз.
Според енергийни експерти обаче комбинацията от TANAP и „Турски поток" няма да има пазарна логика - на година към европейския пазар по тях ще текат около 70 млрд. куб. м. газ, които ще останат без купувачи на фона на намаляващото търсене, разработването на алтернативни източници на енергия и шистовия газ.
„TANAP се превърна в световен проект и необходимите стъпки вече бяха направени. Повечето от компаниите, които ще участват в строителството на газопровода, са турски", коментира преди дни президентът Реджеп Ердоган. Според експерти газопроводът може да се свърже с тръби за пренос от Иран, Ирак и Туркменистан, което да увеличи важността му за Брюксел, чиято цел е да намали енергийната зависимост от Русия.
И руски, и западни медии определят офертата за „Турски поток" като блъф. Дори Москва да успее да построи тръбите по дъното на Черно море за три години, както обещава, TANAP трябва да е минал през турската територия до 2018 година. Скептиците на Кремъл изтъкват и настоящата финансова криза в Русия, а стойността на „Турски поток" е около 40 милиарда долара.
Анкара изглежда в трудна ситуация, но може да използва „Турски поток" като средство за натиск срещу ЕС. Същевременно стремежите й за членство могат да са и коз в преговорите с руснаците.
