За мен ще е много важно участието (или неучастието) на Венци Мицов в цялата тая работа. Макар и за кратко политическото надигане на Светльо го изведе пред въпроси от политически характер и тук там можахме да чуем по нещо.
Притеснява ме реакцията му по въпроса с Пуси Райът, от друга страна пък липсата на извъртане след отгласа от мрежата говори добре за него, ако и аз поне да не съм съгласен с неговото мнение по въпроса.
Случаят с Пуси Райът не е маловажен. Той опира до един много чувствителен елемент в политиката и това е елемент, който с извинение се осира в световен мащаб - свободата. Човек може да има каквито си иска мнения, може да счита и религията за нещо свято, но не бива да воюва с опонентите си със сила и ограничения. Това е въпрос на културно противопоставяне, конфликт и съзидание, пораждано от културните сблъсъци в обществото.
Развитието на културата включва възгледи, модели на мислене, критичност и умение да се наблюдава и отчита широк спектър от фактори, вместо да се живее на базата на емоционална синхронизация с предразсъдъци, включва сблъсъци между хора, склонни да постулират определени табута и други с други табута, хора склонни да не признават никакво табу и хора всякакви.
Тъй, че реакцията на Светльо в защита на обиденото православие повдига въпроса дали имането на власт и него няма да го изкушава да поставя правила със силата на властта, там, където за човека е полезно войната да се води с културен сблъсък, дори и ако понякога той изглежда безвкусен, мръсен или дори обиден.
Сблъсъкът на култури без намесата на физическата сила на държавата е сблъсък между равни, където победата се постига с изкуство и превъзходство на интелекта, на морала и т.н. Намеси ли се обаче силата на закона и силата на палките, трайният и положителен ефект на културната еволюция се замества със силата и статута (временен) на човек, група или класа. Еволюцията е бавен процес, но донася здрави и жизнени резултати, полученото удоволетворение от налагане на твоя модел със сила е бързо, но нетрайно и в крайна сметка е чийтване.
Това, което се случва днес по света е точно това - елиминира се свободата и равенството на възгледи и култури. Проблемът се изразява в хиляди и хиляди дребни и по-забележими актове на правителсва, законодатели и съдии къде ли не.
Това включва неща като отхвърлянето на възможността за еволюцията на интелектуалните продукти паралелно с технологиите, които променят възможностите за достъп до тях, но включва и дребни, трудни за описване дори неща като склонността на ченгетата да се изразяват дефинитивно като обвинители и дори съдници.
Вклюва още и публично споделените мнения как трябва да се процедира с калпазани като Пуси Раъйт, включва и склонността към реакция преди да си изучил внимателно цялата предистория, святостта на една църква, която е обслужвала 70 години врага си, а сега Путина си.
Искаме ли сериозна промяна и то не само в нашия малък български свят, а нещо, което да се противопостави на световната страст да се налагат правила и начини на живот и мислене, считани от хора, попаднали на висок пост, за по-верни от възгледите на гражданите?
Според мен би трябвало, точно поради това, което скицирах горе - културният сблъсък е полезен, той произвежда нови схващания, нови идеи и хора, които, в стремежа си да бъдат най-добри, атакуват границите на гениалността. Вкарването в това с общо одобрение на Големия Брат, който да създава правила от горе е разрешение да управляват не просто битието ни, но и душите ни и да отричат правото ни на свободен израз и културен конфликт (но на равни) помежду ни.
Днес политиците все повече публично изтъкват развитието на един или други идеи като претекст за въвеждане на ограничения, бизнес съображения като причина да се загърбват възможности, които биха ни развили - страх от промяната, предизвикана от разнообразието на възгледи, мнения и идеи.
Това обаче ни убива, прави ни слаби и икономически и културно, прави ни в съвсем директен смисъл склонни да сервилничим дори пред терористи - и ако не го забелязвате, спомнете си мойте думи, когато животът ви накара да го разберете насила.
Западната демокрация създаде условия да експлоатираме силата на мирния конфликт и съревнование между различните хора, но ние започваме да се страхуваме от това и ето това е причината да ме притеснява реакцията на Светльо по онзи въпрос. Защото точно от такива малки камъчета започна потъването на цялата Западна култура към едно доста мрачно и неприветливо бъдеще.
В сегашните условия хора със сериозно умение да ръководят държава не биха могли да бъдат забелязани и още по-малко избрани. Аз съм почти сигурен за Светльо и Венци, че те си дават сметка за собствената си междинна роля и се възхищавам от желанието им да я изиграят.
Може и да се лъжа, може да не се лъжа, но да се окажат неспособни да устоят на триковете, с които партията им може набързо да бъде превърната в поредната платформа за уреждане на тарикати в единствената буржоазия, която имаме в момента - политическата (срамен факт).
На фона на всичкия партиен фалш, обаче няма как да не гледам с надежда към действията им - някъде някой трябва да запее пънк от държавната трибуна и да върне взелите се за важни некадърници на земята.
