Адмирации за статията, не съм очаквал, че ще видя нещо подобно тука, ако е авторска, разбира се. Нивото на лошите кредити в БГ банкова система е критично високо, и не мога да проумея защо никой не обръща внимание на този проблем, но ситуацията е пред издъхване.
За справка - в Испания нивото на лошите кредити току-що чукна 10.7%. Който малко следи какво става там, е наясно накъде сме тръгнали ние. Паралели с Испания бол - от вида на раздаваните заеми до имотния бум, до закона за личния фалит.
От друга страна, авторът изглежда защитава позицията, че Европа трябва да следва примера на Америка и да остави банките да фалират, за да се прочисти системата, което е принципно много ясна и правилна позиция в идеален свят.
Идеалният свят обаче, в случая, значи Европа да е Федерална република като САЩ с централизирана фискална и парична политика, освен това финансова, което няма да стане така (според мен) в обозримо бъдеще, защото това ще значи загуба на суверенитет, а ред страни в Европа няма да се съгласят и популистите ще яхнат народното недоволство. Ето ти социализъм на власт в Европа.
Също, защо не може да се оставят банки да фалират, за да се прочисти системата? "Леман Брадърс" беше огромна, но като размер от БВП на САЩ беше в единични проценти.
В Европа не е така - исландските и ирландските банки са в пъти по големи от икономиките на съответните държави, та нито върви да ги оставиш да фалират, нито има пари (на национално ниво ) да ги спасиш. Това решение, уви, докато структурата на европейския съюз е фрагментирана, е неприложимо.
Какво е решението?
Пред Европа има два пътя - единият е към тотална интеграция на фискална и монетарна политика и централизиране на управлението за целия съюз, за да се получи модел, близък до този на федералната държава в САЩ. Другият път е към разпадане (отначало частично) на Съюза.
Едва след това, когато има и единен банков надзирател, и единна комисия за надзор на капиталовите пазари, единна банкова система за гарантиране на спестяванията, и единни правила за предлагане и търговия с финансови продукти в Европейския съюз, можем да говорим за оставяне на неефективните банки да фалират. Но дотогава това просто не е опция.
Тук ще си позволя да не се съглася изцяло с автора, който твърди, че кризата в ЕС не е породена от държавен дълг, а от лош частен (разбирай ипотеки, кредитни карти и т.н.).
За да не навлизам в детайли, ще кажа накратко, че редица европейски страни не са конкурентоспособни от момента, в който са влезли в ЕС и досега финансираха прахосничеството си с евтин дълг, който те изведнъж можеха да вземат (2-3-4%), защото по презумпция този дълг беше гарантиран от германската марка, а оттам ниските лихви.
Най-големите купувачи на суверенен дълг бяха местните банки, (в Испания - испанските, Италия - италианските).
Отгоре на всичко, тези банки бяха поставени под огромно напрежение от европейските регулатори да продължат да изкупуват държавен дълг, с други думи, да финансират иначе фалиралите си държави. И това се проточи с години.
В момента редица държави в Европа са на дереджето на Гърция - с изключително раздут държавен апарат и десетилетия на безметежно живеене с евтини кредити и строителство, без, де факто, никакви промени в икономиката които да стимулират конкурентоспособност. Но вече стигаме предела.
За капак се спука и жилищният балон, просто нещастно съвпадение с липсата на ясна структура на еврото и ЕС, и в момента са необходими много радикални решения за бъдещето на Европа.
Спасението е едно, както написах, тотална интеграция, на която много страни няма да са съгласни, богатите - че ще хранят бедните, а бедните - че ще загубят всякакъв суверенитет.
За това мисля, че ще видим месеци и години на политически битки, докато положението продължи да се влошава, преди да се вземе единственото възможно решение за спасение.
Другият вариант е разцепване на еврозоната, вълна от социалисти и популисти, които идват на власт, (вече се случва), и оттам нататък лошо.
И при двата варианта ни чакат поне 2-3-4 доста сурови години.
Последно, другата разлика между Европа и европейските банки с американските е, че САЩ могат да печатат долари, с които да налеят капитал в техните банки.
В Европа това е невъзможно на национално ниво, защото еврото се печата в ЕЦБ, която е в Франкфурт и се ръководи от немци, които още сънуват кошмари от хиперинфлация и не дават и дума да се издума. Не че това е решение (по-скоро се купува време с това, като се надяваме че междувременно Югът ще прокара много решителни реформи и ще започне да произвежда нещо със стойност за някого).
Според мен скоро ЕЦБ ще започне да печата (на практика това вече е факт, макар и тихомълком). Но това няма да се случи без сурови изисквания от страна на Германия (разбираемо, най-големият платец и кредитор в съюза и спасител на всички).
И за българските банки - мнозинството са чужди (над 82% - бел.р.) и ще бъдат рекапитализирани скоро от банките майки, защото при това ниво на лоши кредити (и ще се покачва), печалбата е мираж. Те ще започнат да се консолидират (случва се при гръцките - бел.р.) и да изчезват една по една и ще останат 4-5 банки максимум в страната.
И наистина последно, банките продължават да увеличават активите си в имоти (от фалирали платци), но ще започнат да издъхват и да ги предлагат на пазара, скоро на много по-ниски цени. Никой да не бърза да купува, пазарът на имоти има само една посока, и тя е строго и сигурно надолу, който ви казва друго или не разбира или ви лъже .
