Докато децата ви се готвят за училище, по телевизора гърми тревожна новина: гей-дипляни са плъзнали из класните стаи в Ямбол, епидемията е стигнала чак до Монтана и Видин, директори горят брошурите с нафта, кадят с тамян под чиновете и пръскат тоалетните със син камък, за да спасят младежта от допир до заразата.
До края на голямото междучасие Министерството на здравеопазването вече се е самосезирало: белокосият Кирил Ананиев (финансист по образование, финансист по натюрел) се е вкарал в невероятно смешния обяснителен режим за това що е Целева група "Мъже правят секс с мъже" и има ли тя почва у нас.
Обяснението на властите за скандала е, че някой - кой ли? - прави целенасочена провокация в стил "Да разлаем кучетата". Брошурите са официално одобрени за кабинетите за изследване на полово-предавани болести, но никога не са били предвиждани за учебни часове по сексуално здраве. Достатъчно показателен аргумент в тази посока е фактът, че книжката е съществувала от 13 години и никога досега не е създавала подобен всенароден смут.
Бръсначът на Окам, от друга страна, предполага, че най-простото обяснение често е най-вярно. С други думи, напълно възможно е да не сме свидетели на хибридна война срещу образователната система, а да виждаме резултата от проблясъка на нечий чист чиновнически ум. N-ският здравен инспектор е видял щампата "МЗ" върху книжката и е преценил, че няма по-подходящ нагледен материал за ползите от презерватива сред подрастващите от фотосесия в стил "50 нюанса мъжки ласки".
Така или иначе - олиото е разлято. До вечерта всеки уважаващ себе си форумен философ е "сипал" на когото трябва според личните си разбирания за правилен уклон.
Да си признаем, с огромно любопитство ще чакаме изхода от обещаното разследване на Здравното министерство. Защото и при двете хипотези (Ананиевата и Окамовата) ще се наложи да падат глави.
Но не поради тиражираното от развълнувани репортерки и препотени директори предположение, че "джендъризЪмът" ще нанесе непоправими душевни увреждания на ученическия контингент.
Бъдете сигурни, че днешните осмокласници имат напълно свободен достъп до значително по-графични и убедителни илюстрации на "любовта без последствия". Въобще не им се налага да чакат здравните беседи в часа на класния, за да се похилят при вида на пикочо-половата система от "всички гледни точки".
Разплитането на тази поредна футболна драма до последния й възел е важно заради друго - за да се види чий интерес въобще обслужва тя. На децата ли? На родители ли? На учителите ли? На лекарите ли?
Колкото повече медиите говорят за секса, здравето и интимността като за някакви просташко-скандални сензации (с които иначе нямат проблем да си пълнят "публицистичния" ефир всеки божи ден), толкова по-зле за всички.
Обществото, в което табуто царува над грамотността, не е стигнало далеч. Същото се отнася и за обществото, което не спира да си губи времето с джвакане на безвкусни дъвки и пукане на балончета, от които лъха дъх на застояло.
Колкото повече прегради се издигат около истинските проблеми на тийнейджърите (а те и без това мъчително избягват да ги изговарят на глас), толкова по-безпомощни ще са учителите и родителите да ги подкрепят в справянето с тях. Толкова повече ще се отлага и порастването на обществото над първосигналния страх, омраза и взаимно недоверие по всички възможни теми на деня.
Впрочем, докато децата ви се готвеха за училище, някои от тях се облякоха с розова тениска.
Спокойно, това не е първа крачка към житейския провал, а съвсем дребен, символичен жест на съпричастност по повод световния ден за борба с тормоза в училище.
Под тормоз се разбират не само физическите сдърпвания, но и систематичните подигравки, заплахите, изнудването за пари, публикуване на унизителни снимки в социалните мрежи или разпространяването на слухове за това чий син бил "амбреаж" и чия дъщеря била "обща".
Вместо да си отключвате обриви, стомашен дискомфорт и главобол след поредната вечерна доза информационни партенки, пробвайте да поговорите с тях за тези проблеми. Защото последното, от което имат нужда, е да им четат морал по телевизора.
