Независимо дали гледате Game of Thrones, или не, дали го харесвате, или смятате, че е пълна глупост, дали одобрявате новия сезон, или сте се подписали в онази петиция за презаснемане на финала, едва ли има някой, който да оспорва факта, че това е най-големият сериал в световен мащаб - като влияние и културна значимост.
Game of Thrones промени самата телевизия, това как гледаме на сериалите, как гледаме на фентъзито като жанр и въобще как се отнасяме с подобни творчески продукти.
Ако не вярвате, просто се замислете. Има ли някой сред познатите ви, който редовно използва интернет, който да не е чувал за шоуто и да не знае поне малко за героите му? Дори онези, които упорито отказват да гледат сериала, са наясно поне с част от историята, героите и ключовите моменти заради всичките статии, статуси, мемета, видеа и какво ли още не, които се появяват всекидневно в интернет.
Причините за това са много - от наистина добрата история, на която Game of Thrones стъпва, до мащабния размах, с който е правено шоуто.
To е абсолютен и (поне към момента) неоспорим рекордьор по гледания, по пиратски сваляния, по номинации и спечелени награди. Вeче всяка телевизия, всяка стрийминг платформа иска своя GoT и големите платформи вече дават големите си бюджети за осъществяване на нови мащабни проекти.
В това е и един от безспорните приноси на Game of Thrones за промяната на телевизията - то утвърди в бранша суперпродукциите за телевизионен формат, задавайки ера, в която бюджетите за драматичен сериал успяват да нараснат от 3 до над 10 млн. долара на епизод. Това ще е и новата реалност за в бъдеще - истински мащабни проекти, които ще целят да привлекат възможно най-голям брой зрители - толкова, колкото GoT.
Защото това е истинската цел - да се повтори този глобален успех. Както от самите HBO, така и от всичките им конкуренти - нови и стари. Всички вече се опитват и ще продължат да се опитват да повторят тази формула на успеха.
На пръв поглед тя изглежда проста - успешна фентъзи/фантастична поредица със свои верни последователи, адаптирана по начин, който да се хареса, както на тях, така и на средните потребители, и всичко това поръсено с много шокиращи моменти и обрати. Но това е само на теория.
Безспорният факт тук е, че говорим за един от най-добрите фентъзи епоси, появявали се някога - "Песен за огън и лед", върху който е базиран сериалът - мащабен проект за политически интриги, кървави битки, убийства, дракони и т.н., който се отличава от всичко друго с желанието си максимално да се доближи до реализма и логиката на реалността.
Именно това обаче е съставката, която поне до момента липсва на всички онези проекти, които се опитват да бъдат "новия Game of Thrones" - те вървят по вече утъпкан път. Когато решават да адаптират романите на Джордж Р. Р. Мартин, от HBO поемат голям риск.
Те се захващат с мащабна поредица от 7 книги, 3 от които към онзи момент все още не са написани и издадени. Книгите бъкат от политика, има адски много имена на домове за запомняне и още повече различни герои, които остават като основни персонажи. Освен това авторът въобще не се притеснява да убива, осакатява и подлага на всевъзможни изпитания своите герои - всичко това остро противоречи на досегашната логика на сериалите, където смяната на главен герой води до почти сигурна смърт за шоуто.
И въпреки че е фентъзи, сериалът се усеща по-автентичен и по-реалистичен от повечето вдъхновени от реалния свят продукции. Гледайки Game of Thrones, ти знаеш, че играта на тронове действително е нещо опасно и човешката глупост, била тя породена от чест, от лъст или от... чиста глупост, се заплаща. Животът е жесток и GoT се старае да напомня това (поне в първите си сезони).
Именно този риск, това изследване на новото и на пределите на възможното е съставката, която прави Game of Thrones такъв хит. Хората знаят, че от този сериал могат да очакват всичко и това ги очарова.
Така се роди неудържимата мания по книгите и телевизионната им адаптация. Феновете започнаха да създават свои теории, да търсят скрити знаци в книгите и шоуто, да тълкуват споменати в няколко реда пророчества и да намират символи за нещо по-голямо във всеки един момент, във всеки един епизод. YouTube се напълни с канали, които изследват всеки епизод кадър по кадър в търсене на по-дълбокия смисъл, заложен от създателите на GoT. Медиите създаваха безбройни публикации, свързани по един или друг начин с него (ние включително).
Нито един друг сериал не е произвел и толкова много мемета, колкото Game of Thrones. Културата на забавните картинки и шоуто създадоха една своеобразна симбиоза, която помага и на двете страни да се развият и да трупат популярност. Появява се и огромно количество фенско изкуство.
Заради всичко това - заради социалните мрежи, заради възможността за интеракция между феновете в момента на самото излъчване и скоро след това, Game of Thrones се нарежда сред най-влиятелните културни продукти на нашето време заедно с "Междузвездни войни", "Властелинът на пръстените" и "Хари Потър". Някой дори би могъл да каже, че благодарение на социалните мрежи тук влиянието на света на Вестерос е дори още по-голямо, но това е тема, която тепърва ще предизвиква много спорове.
Това влияние сред феновете води до своята кулминация в последния сезон и цялостното недоволство на много фенове от посоката, в която поема продукцията. Петицията за презаснемане на финала на сериала показва и още един начин, по който GoT променя телевизията.
Той даде на феновете усещането за това да са част от самото шоу - от неговото развитие и генезис. Затова и те направиха следващата крачка - да поискат правото да решат какво да се случи с любимите им герои - нещо, поне към момента невъзможно за света на телевизията, но за в бъдеще?
Да, Game of Thrones промени телевизията. Докъде ще стигне това, едва ли някой може да каже. Пред нас има още други проекти от света на Вестерос и тепърва ще видим дали те ще доживеят до това ниво. Честно казано - едва ли. Летвата на очакванията е вдигната твърде високо.
Това, което ни остава, е да очакваме следващата голяма продукция, която да разбива представи и да чертае нови светове. А дотогава - "Валар Дохерис!"
