Колко е мъжко да не се реве. Да не се проливат сълзи. Мъжете не плачат. И мъжките момичета, (освен когато са сами).
"Бъди мъж, тате, не реви! Вземи си джапанките - и чантата. Майка ти ще вземе чадъра..." Тези нареждания издава един мъж с изгорял от слънцето гръб на плажа, в чийто ръце има единствено слънчеви очила и вестници.
Малкият реве с всичка сила, защото пясъкът му пари на краката, има пясък и в устата си, понеже е паднал преди секунда, а и изобщо му е време да реве. Трудно е да си на 4 години, гладен и сърдит по обяд.
Майката се намесва с гласче в стил пицикато: "Ама, Иво, вземи го, докато излезем, че му пари..." "Пари му, нека му пари, стига с твойте лиготии!" - отсича главата на семейството и обръща гръб на фамилията, която събира багажерията от плажния престой.
Учудващо е с какво постоянство мъжете искат да издялкат от синовете си едни каменни фигури, непоклатими, твърди, неревящи, а не някакви си п******ти, мамините те. Слушала съм безброй наставления: "Мъжете правят така, тате!", "Иди ми купи една биричка!", "Ти какво, бе, жените харесват да си корав, какво й звъниш на тая през половин час, да не си вързан с п**и косъм за нея?", "Сега нямам време да ти помпя гумите на колелото. Вземи се научи!"
И по-малко от типа: "Ела, ще оправим заедно колелото", "Дали да не изненадаме майка ти и да вземем да сготвим ние, двамата...", "Да излезем заедно да си поговорим!", "Утре май ще е готин ден да идем за риба!"
Познавах мъж, който беше пребил сина си с колана заради ниски оценки, а по-късно го беше запознал с младата си любовница, за да види как го правят Истинските мъже.
Който и да попитам, има своя дефиниция за това какво трябва да получи едно момче от баща си, докато расте. Но без значение момче или момиче, един отговор е съвсем ясен: добър пример.
В моето семейство например не съм чула баща ми или някой от дядовците ми да изпсува пред нас, децата. На това вероятно много хора ще се изсмеят. Какво пък толкоз, да теглят една майна... Ами нищо, просто не го правеха.
Не защото бяха родени със сребърна лъжичка в уста, съвсем обикновени си бяха. Мисля, че ги беше срам да говорят подобни неща.
Баща ми седеше с мен, за да ме учи как се сглобяват разни шантави неща от първия ми конструктор, дървен, с пластмасови нитчета. По-късно, с брат ми - вече с метален. И не спомням да е казвал кое може да правят мъжете - и кое е мъжка работа. Просто показваше.
Един ден брат ми падна от колелото в парка и здравата се удари. Ядосана, че пак трябва да се занимавам с него, креснах: "Ставай, ти си мъж!" Помогни му, каза дядо, боли го.
Сетих се за това, когато дойде оня ден вкъщи - беше се скарал здраво с гаджето си. Бях така затънала в един проект, но му направих любимите сандвичи, за да го чуя. Виж се с някои приятели, казах му след два часа, когато си тръгваше. "Вече се напихме!", беше отговорът.
Мъжете, доколкото ги познавам, трудно споделят един с друг за проблемите си. Ако го правят, то е с недомлъвки, "абе стана една кофти работа...", "жената нещо ми се прави на интересна", "тъпо ми е..."
Жените сме благословени в това отношение. Всяка, според характера и темперамента си, може да изсипе проблема поне на едно или на няколко места: приятелка/приятелки, фризьорския салон, майка/сестра, колежка. Понякога и с мъжа си, ако й е останала още енергия и пара за изпускане.
Светът е свикнал с женските драми. Дори намира за противоестествено, ако една жена не говори за тях и понякога не пролива и сълзи. Обаче обявява за "слабак" и не-корав всеки мъж, който сподели какъвто и да е проблем. И това ако не е дискриминация.
Дори и киноиндустрията, която се прави главно от мъже, не (им) помага. От времената, в които ни представя коравите каубои на Дивия запад до днешните метросексуални образи, по скулите на повечето от тия мъжаги не се е стекла и една сълзица.
А от другата страна на екрана седят едни поразмекнати женки, които ахкат по същите тия със стоманения и ироничен поглед на Даниел Крейг и екранната му меланхолия, Пиърс Броснан и пр., и какво не биха дали за тия силни ръце и мъже без сърца и тела на атлети!
Come to reallity, милички. Нали не искате после едни фрустрирани синчета, които може и да потъват в депресия и отчаяние, но няма да кажат никому думичка. Може да претрепят някой, да наранят себе си, да ударят гаджето си, да се напият и надрусат, обаче си остават мъже.
Ама и мъжете сте едни... Поревете малко, мама му стара.
Хубава статия,хареса ми.Има голяма доза истина в нея.Смятам(поне от наблюдения в ежедневието),че днес подрастващите израстват без модел за поведение.Онзи ден до мен в тролея се возиха 2-ма младежи,псуваха много вулгарно,говореха адски вулгарно за момичета итн.,не ми се мисли какви ще са не съпрузи,а хора за в бъдеще.Бяха 11 клас(по думите им).Такива примери бол.Но няма ли го Бащата вкъщи да даде правилна и зряла насока на сина си,не става.Всичко в тоя живот започва от възпитанието вкъщи.И аз съм възпитаван да бъда мъж и да не плача.Знаете ги репликите:"ти си голям мъж вече,не плачи".Но това не ме прави не чувствителен,напротив,даже съм благодарен,защото това ми възпитание ми е помагало в живота,да се боря с трудностите.И не е само за реването,ами когато трябваше да се свърши някаква работа,не хленчех а я вършех,защото така трябваше.Не като леля ми,която плащаше на братовчед ми(сина си) за да изхвърли боклука.Но това е друга тема на разговор тъй като ще стане война Столицата-Провинцията и къде е била по-добрата среда за възпитание.А жените около мен са намирали винаги опора в мое лице.Ще запомня баба си с една такава реплика,нещо като се "убиех" все казваше,не плачи,какъв войник ще си :-):-).Но пък това си е може би до манталитет на нацията ни.Когато например почина дядо ми,плаках,защото ми бе адски мъчно и ме болеше и намерих утеха в близките си.Така че мъжете които не плачем за щяло и нещяло,не значи,че не сме чувствителни. Но жените смело мога да кажа,че минавате всякакви граници по отношение на рева: Скарате се с добра приятелка-ревете??? Събере ви се много работа,имате чувството,че не можете да се справяте с нея,изпуши ви глвата,прибирайки се вкъщи ревете??? Бога ми има дни в които съм виждал жени да плачат,да не знаят защо,просто им ей така мъчно и било,ревяло и се????? П.С.Повечето днешни хленчещи мъже са възпитани от жени(майките си).
Бобо- пропусна Костов да споменеш А колкото за истинските мъже- няма мъже, които не плачат. Един истински мъж знае къде и кога да плаче. В банята. На заключена врата. В празен апартамент. Това е, има си някой изключение, както споменатото назад погребение, но това е основното. Дали щял да пуши, дали щял да пие, хеле да се бие... Това не определя мъжа като такъв. Особено пиенето и биенето, барабар с псуването определят селяндура, не мъжа. А истинският мъж знае кога да спре. Абе... какво се занимавам и аз с вас, като не можете да си намерите истински мъже, хващайте си вибратора, не клавиатурата. Тоз бил ревльо, оня пък пиел...ай сиктир, вие пък, обикновено, сте наклепани с грим крокодили.
За момченцата е ясно как трябва - там спор няма. Обаче не разбрах тия дето си имате момиченца.....тях възпитавате ли ги да плачат постоянно тогава за да бъдат жени?
Жените сме малко по-емоционални, затова сме и по-ревливи. Не мисля че това е въпрос на възпитание, разбира се не говоря за "ЦИВРИТЕ", които реват за всяко нещо, защото така са свикнали да получват нещата, вместо да се преборят за тях.
Теа,в каква "страшна мизерия" сме израстнали и кои години визираш,защото съм несъгласен с теб?