По геополитическа случайност или по дипломатически умисъл международната преса мълчи напоследък за Украйна. Бойните действия в Донбас утихнаха, правителството в Киев зацикли, а Русия пренасочи вниманието си към Сирия. Второто Минско споразумение се спазва отчасти и бавно се придвижва напред.
Но когато съботната вечер премина в неделя сутринта, Украйна отново стана център на вниманието.
Това стана, след като представителката на тази страна - Джамала, победи на конкурса "Евровизия".
Песента й "1944" е посветена на нейната татарска прабаба, която Сталин депортирал от Крим в Казахстан. Русия, която букмейкърите бяха посочили за фаворит с нейния представител Сергей Лазарев, зае трето място след Австралия.
Едвам успя Джамала да започне да изпълнява своята песен преди седмици и веднага руските потребители на Twitter закрещяха за нечестна игра. Те заявиха, че украинската песен има откровен политически характер, имайки предвид, че тя е "антируска" и затова не трябва да участва в европейския конкурс.
Всъщност те са прави за някои неща. Депортацията на кримските татари от страна на Сталин е едно от най-ужасните злодеяния от съветската епоха и този въпрос стана отново актуален, след като Русия отне полуострова от Украйна през 2014 г.
"Евровизия" по принцип забранява политическите песни и колкото и да е чудно, конкурсът успява да се придържа към тази линия.
Но още в началния етап тези въпроси бяха зададени и украинската песен беше разрешена.
Като резултат от това през т.г. с нова сила се засилиха европейските разногласия по повод на Украйна и Русия. Ситуацията се оказа доста драматична заради новата система за преброяване на точките на конкурса.
Разбира се, няма нищо ново в политическото гласуване по време на състезанието на различните песни. Особено след като гласуването винаги се организира по страни, тъй като "Евровизия" не може да пречи на хората да гласуват за свои приятели, съюзници и единоверци.
Именно затова има не малко вицове за това как Гърция и Кипър винаги гласуват един за друг и винаги срещу Турция, а скандинавските страни подкрепят масово своите съседи.
Всички тези тенденции се проявиха много ярко и този път.
Но разделеното гласуване на националните журита и на обикновените хора, чиито резултати са достъпни за всички, позволява да се направят изводи, които предизвикват някои смущаващи заключения.
Първият от тях е, че Украйна и Русия пак много рязко разцепиха Европа и на много хора им е било много трудно да оценят истинските достойнства на отделните изпълнители. Двете страни докрай се сражаваха за първото място.
Вторият извод засяга поразителното несъответствие между гласуването на дадено жури (което може да се нарече професионално) и "народния вот".
Членовете на журитата проявиха отново своите политически инстинкти, както и в миналото, отдавайки предпочитание към Украйна, за сметка на Русия.
А някои решиха да предпочитат Австралия, като по този начин доста изобретателно посочиха един трети път. Вместо това да се заложи или на Русия, или на Украйна, те често гласуваха и за eдните, и за другите.
Именно заради това изпълнителите от тези страни вървяха постоянно заедно до самия връх. Много е възможно това да се дължи на музикалните вкусове, но като цяло Русия получи повече гласове от "народния вот", отколкото от членовете на националните журита.
Тази зееща пропаст между елита и общественото мнение, което беше демонстрирано по време на гласуването на "Евровизия" по отношение на Русия, се проявява не само по време на подобни музикални конкурси.
Тя се открива и във възгледите за руснаците, особено сред народите на "стара Европа". Когато Западът започна да осъжда Русия заради кризата в Украйна и това достигна своя пик, много хора защитиха по-балансирани аргументи в социалните мрежи.
Когато бяха прекратени официалните контакти, именно те заявиха, че диалогът трябва да продължи.
И това не бяха т.нар. тролове на Кремъл, а обикновени хора, които просто имат по-различно мнение по този въпрос. Малко вероятно е да си представим засега, че Джамала и Лазарев биха пели заедно на една сцена в Киев, особено ако Минското споразумение постигне по-голям успех в бъдеще.
Но може би все пак на професионалистите им е нужно да се вслушат в гласуването на народа и да признаят, че дипломатическото противостояние заради Украйна трябва вече да се прекрати.
"Даже и под най-сурогатните антируски статии ще се учудите колко повече са позитивните за Русия коментари, особено след станалото в Сирия." В това човек няма какво да се учудва, при все, че войните се водят и предизвикват от и срещу елитите на дадени държави. За обикновения ненатоварен от полит-дела гражданин, руснакът е човек като всеки друг. Има и още нещо - колкото и да се сипе анти-руска реторика от западните информационни канали, хората бавно, но сигурно започват да подозират как работи цялата пропагандна машина и просто методиките за манипулация просто не "хващат дикиш". Разбира се, винаги ще има някакво фанатизирано малцинство (а защо не и на хранилка във формат платени форумни драскачи), което ще е все така по една или друга причина (лични интереси, обвързаности, пристрастия) в синхрон с конвенционалния наратив...