Ето, че най-накрая се престраших.
Тази година ставам на 29. Живея в София. Работя драскач. Пия редовно и по много.
Нямам си приятелка - вече не си спомням откога. Нямам пари. Мечтая. Не за парите, просто мечтая.
От пет години съм в постоянна криза - разделих се с момичето, което обичах, следователно напуснах работа, следователно заминах за чужбина, следователно се прибрах след няколко месеца, защото, както можете да се досетите, "не ми понесе". Както и да е. Минало.
По-безинтересен живот никога не съм живял. Стоя затворен между четири стени по цял ден - работя фрийлансър. Не излизам - понеже съм без пукнат лев.
Пия долнопробна водка и още по-долнопробно вино и ... мечтая. Вече толкова сценарии са минали през шантавата ми глава, че ... както и да е.
Та ставаше въпрос за пиенето. От два дена не се чувствам добре- може би заради "здравословното" ми ежедневие? Та реших, че трябва да променя живота си.
Като за начало реших да спра пиенето - ще бъде адски трудно (на това лекарите казват алкохолизъм). И все пак съм готов за това предизвикателство. Защото, ако продължавам в този дух, ще пукна като пукнатия лев в джоба ми.
Вече оставих жалките мисли, че имам направена магия зад гърба си - искам да вярвам в друго.
Оставих и смелите си мечти да се реят, без да ги доразвивам, мечтаейки - искам истински.
Оставих образа на непрежалимата ми любов някъде далеч в Англия - искам нова, по-голяма.
В момента си чеша едното ухо и се чудя какво още съм оставил, за да го споделя. Уви, с това последното се изчерпаха сирачетата на моето болно съзнание.
Виж. Егоцентризма, Безпардонността и Умението да Зная - тях не мога да ги захвърля. Макар и да е Грях.
