По традиция преговорите за единствения и безалтернативен за България руски газ винаги са потайни.
По традиция преди тях Москва винаги прави ажиотаж в свой медведевски стил. В смисъл Медведь пришел.
По традиция София преговаря за газа, като отстъпва пред почти всички руски искания. И така се получава супертайната договорена цена, която според управляващите, които са я договорили, винаги е най-добрата, а според опозицията, която и да е тя - продажна и вредна за българските национални интереси.
По традиция от договорите за доставка и транзит на руски природен газ, подписани през 1998-а и през 2006-а, българските министри, които ги подписват, после си тръгват предсрочно от правителството. Евгений Бакърджиев и Румен Овчаров.
По традиция от 1997-а, когато махнеш един руски газов посредник, се появяват няколко на негово място. И си отиват български газови шефове.
Когато шефът на "Булгаргаз" Васил Филипов обяви през декември 1997 г., че българската държава в лицето на "Булгаргаз", излиза от "Топенерджи" (посредника), седмици след общото събрание, но вече през 1998 г., беше бивш шеф на "Булгаргаз". Така се случи. Заедно с "Булгаргаз", който имаше най-големия дял от 33.5% и беше най-безгласната буква в "Топенерджи", там бяха още "Газпром", "Мултигруп" и "Овергаз инк". Все едно три в едно срещу "Булгаргаз".
След разпада на "Топенерджи" посредниците станаха три, от които два основни "Овергаз инк" и "Винтерсхал". Собственост на "Газпром".
Ситуацията, в която се водят настоящите преговори
Изходна позиция: В момента България получава и транзитира природен газ по договорите, сключени от министър Румен Овчаров през 2006 г., въпреки че подписаните от Бакърджиев не бяха изтекли. Защо? Защото Москва поиска предсрочно да се предоговарят договорите за доставка и транзит на природен газ. Проблем е, че единият от договорите, които Овчаров подписа, е за транзит на природен газ до 2030 г.
България консумира малко над 4 млрд. куб. метра синьо гориво годишно, но през нея преминава поне пет пъти по-голямо количество за съседни страни. (Някои твърдят, че близо 5 млрд. потреблението, но е твърде пресилено...)
Най-големият консуматор на природен газ в България е столичната топлофикация, която харчи над 2.5 млрд. куб. м от това количество, тъй като освен отопление, дружеството произвежда главно ток, следват останалите топлофикации, без пернишката, която е на въглища, битовите абонати, включени в мрежата, която "Овергаз" изгради в общините - обществени сгради, детски градини, жилищни блокове и др., и най-накрая е индустрията.
Т.е. ако българските преговарящи не успеят да договорят по-евтин газ, това означава, че цените на парното и топлата вода за стотици хиляди домакинства ще скочат, както и токът, който също се влияе от формулата за газовите цени.
Наскоро проф. Огнян Минчев каза, че за да имаме успех при преговорите, би трябвало да поставим Русия в конкурентна среда.
Кое й е конкурентното на средата
Всъщност наистина я има. Въпрос на гъвкавост и опит при преговорите е да се изтъкне.
Първо, България е член на ЕС. Не беше през 1998-а, нито през 2006-а, когато избързахме да сключим новите газови договори. Благодарение на това и в опит да ни подтикне най-сетне да разнообразим газовите си източници, Брюксел ни отпуска 55 млн. евро, с които ни подпомага за газовите връзки с Гърция и Румъния, които се чакат да са готови през 2013 г. Поне така са разчетени. Още по-големи възможности за друг газ, освен руския, ни дава връзката с Турция. Но тук не сме мръднали по-далеч от споразумението.
Второ, въпреки препятствията, които слага руската страна, европейската алтернатива на "Южен поток" - "Набуко", си проправя път.
Енергийният ни пазар е либерализиран де юре от 3 години. Което е нож с две остриета при преговорите. Защото "Овергаз" именно с това заплашва как спира да продава на "Булгаргаз", излиза на пазара и продава директно на своята си мрежа от абонати.
Трудно, с препятствия от руска страна, но "Набуко" си проправя път. Руснаците дори имаха наглостта да "молят" да лобираме пред ЕС "Южен поток" да стане приоритет за ЕС - все едно сами да си натискаме спусъка...България е единствената страна-членка на ЕС, почти сто процента зависима от руския газ.
Трето, цената на природния газ в Европа спада, на пазара има излишни количества. Европейските потребители на доставяния от "Газпром" руски газ оказват натиск на руската държавна компания да намали цените. Верно, ние не можем да купуваме от спот пазара в Европа. Защото нямаме газови връзки, през които да си го внесем. За което сме страшно "задължени" на всички досегашни управляващи и на "Булгаргаз", които все пропускаха да го направят.
В България спот пазар, както правилно напомнят от "Овергаз", няма. Иначе цената би могла да е като на пазара в Германия в момента - 175 долара за 1000 куб. м, близо два пъти по-евтина от дългосрочните договори. Е, да, може и да се качи. Въпросът е обаче, че в договорите може да се фиксират количества, които да се купуват по пазарните цени.
Дори се появиха твърдения, че европейски страни са успели да договорят да купуват 15% от руския газ по пазарни цени, а останалата част - по дългосрочни договори. Москва, разбира се, иска да се договори с нас за дългосрочие... Во веки веков, като слънцето и въздуха...
Четвърто, имаме възможност да разработим свои находища. Справка - тези на "Мелроуз" и други залежи, за които се кани да дупчи американската "Шеврон". Освен това България има постигнати договорки за внос на втечнен газ. от Азербайджан за 1 млрд. куб. м годишно, колкото осигурява на "Булгаргаз" посредникът "Овергаз", както и катарско гориво от терминали в Турция. Сега втечненият газ е евтин - близо $150 за 1000 куб. м.
Пето, ако ще трябва да "преглътнем" АЕЦ "Белене", то едно намаление на цената, която да я направи като за приятелите-украинци, ще улесни този залък, който със сигурност ще ни приседне в недалечно бъдеще.
И най-първо, което България винаги пропуска: географският коз. Няма откъде да минат, ако не оттук - всичко друго при транзита е заобикаляне и оскъпяване. Затова номерата, които руснаците въртяха, че ще минат не през България, а през Румъния за "Южен поток", бяха смешки.
Какво значи цена като за украинци
Значи около 300 долара за 1000 куб. м. Толкова се оказа, че ще искаме. При визитата на първия руски вицепремиер Зубков се оказа, че цената на входа е 339 долара. България ще търси доставни цени на руския газ на входа на националната ни мрежа под 300 долара, се разбра от съвместните изявления в сряда на премиера Борисов, шефа на "Булгаргаз" Димитър Гогов, който води преговорите, и шефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев.
Толкова даде Москва на Киев след избора на проруския президент Янукович. Срещу 40 години още престой на руския флот в Украйна, Кремъл осигури евтин газ за...10 години. Поиска и отказ от членството в НАТО и пр. Слава богу, от нас подобни откази няма как да иска, ама има едно американско ПРО, сиреч радари, за разполагане по Черно море...
А този въпросен щит също е сред българските козове.
Така че България може да излезе почти достойно от тези преговори. Или поне с по-малко вреди от досегашните.
Иначе трябва да е ясно, че никакви посредници никой няма намерение да отстранява. Въпреки че "Газпром" ги създаде и за допълнителна печалба, и за да избегне плащането на данъци в Русия, но там вече има плосък данък. Както умно напомни обаче един руски анализатор, това е театрално представление, няма се махнат - "част от капитала принадлежи на "Газпром", или на добри приятели на "Газпром" или на добри приятели на руските политици..."
Ясно и кратко - посредник като "Овергаз" има своята сфера на влияние в България.
Основният въпрос обаче, който никой от нашите преговарящи от българска страна не отваря, е къде в схемата за преговорите е проектът за чудовищните 25 млрд. долара - газопровода "Южен поток". Със сигурност той е оскъпен доста над реалната си стойност, но въпросът е какво ще поиска от нас "Газпром", след като влизаме в него...
Да не се окаже най-накрая, че "Булгаргаз" го няма в цялата схема.
