Крилатите фрази на прехода

Webcafe.bg 21.10.2014, 20:07

Снимка: webcafe.bg

Една от най-аксиоматичните фрази на прехода - "България е малка страна, всички сме братовчеди". (Вижте останалите в галерията).

Снимка: webcafe.bg

"Ние ги хващаме, те ги пускат", или вечният спор между полицаи и магистрати, между изпълнителна и съдебна власт. Универсалното оправдание за всяка несправедливост, въведено в първите години на правителството на Царя от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов.

Снимка: webcafe.bg

"По-добре танковете да дойдат" - най-прочутата фраза на българския преход, най-плашещата и най-притворно изречената, изречена на 14 декември 1989 г. от тогавашния председател на Народната република - Петър Младенов, по време на протестен митинг, обсадил Народното събрание. Думите му са записани на камера от режисьора Евгений Михайлов. В резултат на публикуването й Петър Младенов подава оставка, а но до края на живота си твърди, че записът е бил манипулиран.

Снимка: webcafe.bg

"За Бога, братя, не купувайте!", призовава Димитър Попов - министър-председател на първото "правителство на националното спасение". Емблематичната му реплика се ражда на 1 февруари 1991 г., когато правителството за първи път освобождава от административната регулация цените на стоките, продаващи се на българския пазар. Попов е наясно, че огромното търсене, потискано с десетилетия, ще предизвика спекула, затова се обръща към хората с препоръка да запазят търпение в рамките на няколко седмици и "да не купуват това, което им харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а парите ще са похарчени".

Снимка: webcafe.bg

Георги Марков - едно от лицата на ранното СДС, опитващ се да привлече ключов електорат, като твърди, че е роден в центъра на София със сребърна лъжичка в устата и е отгледан в дантелени пелени. Междувременно синият аристократ смени боята няколко пъти, като даваше рамо на РЗС на Яне Янев, след което се преориентира към ГЕРБ на Бойко Борисов, когото обича да сравнява с примера си за политически лидер - Виктор Орбан...

Снимка: webcafe.bg

1991 г. в разгара на най-тежкото политическо разделение в страната социалистът Филип Боков (син на дългогодишния гл. редактор на "Работническо дело") заявява, че БСП би поела вината само с мезета, опитвайки се да отговори остроумно на въпрос дали партията-правоприемник на БКП ще поеме отговорност за тежките политически репресии след 1944 г. Години по-късно Боков обяснява, че е искал да стане ясно, че синовете не могат да носят вина за действията на бащите си.

Снимка: webcafe.bg

1999 г. Малко преди местните избори Надежда Михайлова - министър на външните работи и член на ръководството на управляващата СДС - събира ловешкия партиен актив в местното читалище за предизборна подготовка. По време на събранието, изобилстващо с откровения за средствата, с които се прави и финансира политиката в България, Михайлова подхвърля и "Нахранете журналистите". Без да знае, че целият разговор се записва тайно, а съдържанието му ще стане публично достояние.

Снимка: webcafe.bg

2000 г. В първите дни на януари, само месец след радикалната промяна в кабинета "Костов" президентът Петър Стоянов използва медиите, за да предаде съобщение на министър-председателя: "Иване, кажи си, те ще те разберат". От Костов се иска да обяви публично, че корупцията е причината за смяната на половината министри в кабинета. Тази реплика е и началото на края на обединената дясна партия СДС.

Снимка: webcafe.bg

2003 г. "Аз съм премиер на тия, които са ми гласували, не на всички". 800-те дни на Симеон Сакскобургготски вървят към края си, а онова "прословуто българско трудолюбие и предприемчивост", така и не промениха ситуацията в страната. А играта на развален телефон между премиера-цар и народа достига до конфузни ситуации.

Снимка: webcafe.bg

Да предизвикаш особения интерес на главния прокурор не е приятно, но когато първи държавен обвинител е Никола Филчев, бъдещето става въпрос на оцеляване. Стефан Софиянски успява да излезе сух от всички пет дела, по които прокуратурата му повдига обвинения. "Аз съм единственият доказано некорумпиран политик", обича да казва Софиянски. Доколко обаче липсата на присъда е доказателство за липса на престъпление, е друг въпрос.

Снимка: webcafe.bg

2007 г. На пленум на БСП, крепежен елемент на Тройната коалиция, излъчила кабинета на Сергей Станишев, Татяна Дончева критикува остро съпартиеца си и министър на вътрешните работи Румен Петков с обвинения, че е допуснал едрият бизнес да кадрува в МВР, както и че използва безконтролно СРС. Отговорът на Петков не се забавя и в класически си стил обявява пред целия пленум, че "тишината в спалнята ражда безумия". Историята обаче го опроверга - по-малко от година по-късно Петков беше принуден да напусне МВР след серията от тежки скандали в министерството.

Снимка: webcafe.bg

2008 г. В средата на януари Владимир Путин е на посещение в България по повод юбилея от Освобождението. Между официалните чествания обаче Путин успява да договори обвързването на страната с трите ключови за руската енергетика мегапроекти - Бургас-Александруполис, Белене и Южен поток. Идеологът на българо-руската енергийна дружба, президентът Георги Първанов едва прикрива задоволството си, като обявява, че България е постигнала "голям шлем" с подписването на споразуменията. Точно една година по-късно "енергийният център на Балканите", зависим 100% от руските доставки, остава без парно и газ в продължение на най-студения месец.

2009 г. По време на предизборна среща в с. Кочан Ахмед Доган отговаря на въпроса "Кой?".

Снимка: webcafe.bg

2010 г. Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков блесва с поредната си екзотична проява. По време на интервю за Росен Петров (който още не знае, че някой ден ще се събуди народен представител) Дянков се шегува, че Сергей Станишев му приличал на съсел, а самия себе си оприличи на "Брад Пит, но с очила". "Най-цитираният икономист" Дянков осъзна, че езикът му е най-големият враг, когато няколко дни по-късно в продължение на играта на асоциации обяви, че Георги Първанов бил "млад милиардер". Борисов изпрати скорострелно Дянков да се извинява лично на президента, а Първанов му организира запомнящо се активно мероприятие (спомнете си стенограмата с "Концентрирайте се върху това, как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер")

Снимка: webcafe.bg

2011 г. в светлите дни преди Рождество новоизбраният президент Росен Плевнелиев решава да разкрие нещо повече за себе си в сърцераздирателното ток-шоу "Търси се". В изблик на откровение бъдещият държавен глава обяснява в подробности как компютърен софтуер му разкрил, че в предишния си живот е бил пастирка в Ирландия. "Поне не съм се прераждал често", радва се Плевнелиев, без да осъзнава, че дава с всяка следваща дума дава материал за кодош в продължение на години.

14 юни 2013 г. "Трудните ситуации изискват нестандартни решения", казва Сергей Станишев броени минути след като Делян Пеевски е избран за председател на Държавна агенция "Национална сигурност" с мнозинство от гласовете на БСП и ДПС, по предложение на премиера Пламен Орешарски. Точно това нестандартно решение струва политическата кариера на Станишев и закотви левицата на историческо дъно.

Умението да зададеш тона на обществения разговор прави разликата между политика и истинския държавник.

Големите политически лидери остават в историята не само с действията, но и с думите си, които поставят основата на бъдещото разбиране за епохата, в която живеем.

Рузвелт вади нацията си от Голямата депресия със своя New Deal, а в края на живота си след дълги години управление напомня, че "голямата власт означава и голяма отговорност". Чърчил мобилизира британците за войната срещу Хитлер с признанието, че "не предлага нищо друго освен кръв, мъка, сълзи и пот", след което с една реч спуска "Желязната завеса от Шчечин до Триест". Рейгън назовава "империята на злото" и обявява борбата с нея за своя главна задача. Бил Клинтън пък постави новата цел на нацията си, като я формулира точно с две думи: "Икономиката, глупако".

Посланието на добре премислената провокация има много по-голямо въздействие, отколкото напоителното празнодумие. Но ако е вярно, че великите умове обсъждат идеи, а дребните - хората, то изводът за българския политически елит е печален.

Нашият общ разговор вечно се върти около въпроса "Кой?", чийто най-редовен отговор започва с "Аз", а диалогът продължава с "Ти ли, бе?!". И няма как да е иначе в страната на "братовчедите" и "лошия материал", на "обръчите" и "порциите", в която сини аристократи, родени "със сребърни лъжички в устата", водеха борба срещу червени аристократи, поемащи "вината само с мезетата".

Ако си мислите, че безбрежният бъбреж на Анна Баракова за живота, политиката и народното представителство е неприемлив, може би ще бъде любопитно да си припомните през какъв "разговор" премина българският политически елит, за да се стигне дотук. Да стигне до момента, в който един от най-високопоставените хора във властовата йерархия - главният прокурор - да попита "Къде е държавата?", сякаш този въпрос е страничен на неговата собствена отговорност.

Политическата памет страда от избирателна амнезия. Затова, без претенции за изчерпателност, решихме да изберем някои от най-емблематичните цитати от българския преход за последните години.

Някои ключови фрази стават запазена марка на авторите си. Други пък преследват политиците като кошмар до края на кариерата им.