Еклектика между всичко, което беше, всичко, което стана, и всичко, което можеше да бъде.
Такъв е най-краткият начин да опиша годините след 1989 г. по отношение на популярната култура. В този период цяло поколение родени с Прехода деца стигна от яденето на зимнина от килера през хиперинфлацията до собствената си криза на пред-средната възраст.
БГ Радио, покойната телевизия ММ и 2-3 попфолк канала даваха достъпа ни до родната аналогова музика. Независимо как оценявахме съдържанието на тези източници, те послужиха за крайъгълни камъни в порастването ни.
Видеата от онзи период ни въздействаха, макар и едва от дистанцията на времето да можем да оценим как те са ни разказали попкултурата, поставила основи на днешния ни живот.
В световен мащаб е пълно с класации за най-влиятелни музикални видеа. В България - не, а трябва. Петте примера тук не са ми нито най-скъпи, нито най-омразни. Просто отразяват реалността си.
Затова със съжаление пропускам както класически красоти като "Спасение" на Б.Т.Р. или "Не мога да спра да те обичам" на D2, така и недоразумения като монтирания Snoop Dog в колаборацията с Big Sha и Лилана "Dime peace". Да започваме:
5. Сантра ft. Спенс - Не ме обичаш вече
Навлизането на R&B, рап и хип-хоп жанровете у нас със сигурност започна едва с Прехода, а заедно с него и манталитетът на лежерния разточителен лукс, който сякаш се полага като даденост - познат най-вече от сцената в САЩ.
Видеото към третия и завинаги най-значим хит на Сантра е режисирано от Валери Милев и си има всичко - небрежен пич, заобиколен от полуголи красавици, влюбена мадама с дизайнерско облекло, лъскави возила, частен ягуар (в смисъл на животно), костюмирани охранители, VIP сепарета, облаци дим от наргиле...
Lady B беше по-скандална, R&B Records бяха влезли по-дълбоко във филма, Ъпсурт бяха по-остроумни. Обаче Сантра и Спенс първи ни показаха и наргилето, чийто мундщук после захапаха съвременните тийнейджъри, и екзотичните хищници, които се озоваха в полузаконни зоологически градини и частни имоти, все в името на демонстрирания лукс, който ни се полага като даденост.
А култовата реплика на Спенс "а, така ли съм казал, да не би тогава здраво да съм се омазал" даде чудесна идея за удобен отговор на неудобни въпроси в политически интервюта.
4. Стенли - Обсебен
Видеото на Димитър Митовски по авторското парче на Стенли прави заемки от създадения почти век по-рано експериментален филм на Луи Бунюел "Андалуското куче" в колаборация със Салвадор Дали.
Синтезът между музика, текст и визуализация не само обхваща по иконичен начин преживяването на една истерична и пълна с тревожност кофеиново-алкохолна любов по бръснача на психичния колапс, но и - още по-важно - символизира една неуловима естетика на българската популярна музика. Неуловима, най-вече защото ми се струва, че не успяхме да я уловим задълго.
Периодът, богат на авторски парчета, които не си приличат като по калъп, и на текстове на границата с поезията, писани най-често от Ина Григорова, Ваня Щерева или изпълнителите си, продължи едва няколко години, но ще бъде обичан завинаги, както онази млада любов, която ни се е изплъзнала неусетно.
P.I.F., Ирина Флорин, Остава, Антибиотика, Стоян и Виктор и много други също оставиха своя безценен принос в жанра. Клипът към "Обсебен" е пълнокръвно произведение, с каквото биха се гордели световни величини от същото време, като Blur, Pulp, Radiohead или Placebo.
3. Хиподил - Скакауец
Сигурно не е лесно да си вечният разбойник, а да влезеш в аналите на попкултурата с най-приличното си парче. Светльо Витков и Хиподил могат да кажат така ли е.
Саркастичното видео към още по-саркастичната песен от 2003 г. си прилича с научнофантастичната комедия "Идиокрация" за оглупяването на света. Прилича си с "Himn Generacije" на Дубиоза Колектив, прилича си със "Sleep Now in the Fire" на Rage Against the Machine. Прилича си и с миймовете в интернет.
Само дето всички изброени са дошли след него.
"Скакауец" разказва историята на вайрълизираното опростачване, което след него вали от реалити формати, от комедийни скечове, от спорове за грамотност в интернет и от реклама. Разказва за медийния човек в свят, в който всички можем да станем звезди-еднодневки, ако сме склонни да се изложим достатъчно пред публика, както е казал Умберто Еко.
Всъщност всичко е тръгнало от подигравка с участник в шоуто "Риск печели, риск губи", който не говори правилен български и само си мисли, че може да си познае въпроса - доказателство, че гениалните прозрения обикновено се случват, когато не ги търсиш.
После видеото излезе и в по-безобидна версия, а самият Светльо влезе в политиката, нема се пуашиш, копеуе!
2. Слави Трифонов и Ку Ку Бенд - Студио Х
В такава класация е невъзможно да не отдадем дължимото на още един тогава бъдещ политик, а едновременно с това и на огромната роля на чалгата (по чийто ръб той ходи уверено вече над 30 години) за популярната култура на обществото ни.
Клипът към "Студио Х" не прекалява с изразните средства - група еднакви гологлави мъже с еднакви черни очила и черни дрехи седят около слабо осветена маса и си редят далавера за геройството на лошите момчета.
Също като българския сериал "Под прикритие" или руския "Бригада", "Студио Х" откровено принадлежи към жанра "романтизиране на криминалния контингент" и отговаря на въпроса защо 30 години по-късно у нас все още има хора, които оплакват Васил и Георги Илиеви.
Причината да не избера от богатия попкултурен принос на Ку-Ку Бенд видеото към "Реквием за една мръсница", в което анимационният герой Слави Трифонов се гони с анимационните герои Симеон Сакскобурготски, Ахмед Доган и Сергей Станишев, е проста. Ако не бяха "лошите в страшния филм" на маси зад заключени врати, сигурно нямаше да стане и другото.
Ние не успяхме да отговорим на призива им "забравете даже наш'те имена", а "Студио Х" не оглави класацията единствено защото...
1. Каризма - Ще избягам ли от теб?
Не вярвам друга нация да може да се похвали с такова музикално видео. В него актьорът, познат с ролите си на прародител на държавата и на национален герой, играе изнасилвач на малолетни. През това време бъдещият трикратен премиер на страната бори лошите, а един от лошите днес е режисьор на спорни патриотични филми.
И все пак точно такъв е достойният за кино трилогия сюжет на клипа към "Ще избягам ли от теб" с участието на Васил Михайлов, Бойко Борисов, Максим Генчев. И още - Искра Радева, Мария Игнатова, Мис България Ивайла Бакалова и един български ресторант, който след години ще стане №1 в Англия.
Затова си позволявам да мисля, че видеото на Валери Милев няма аналог в световен мащаб.
То адресира проблема с джендърното насилие петнайсетина години, преди движението #MeToo да се роди в Холивуд и преди в България да се скараме помежду си на тема "джендър".
Пресъздава социалното възпроизводство, дифузното разпространение и причинно-следствените връзки на травмата, засяга стигмата върху проблема и маркира религиозното лицемерие по темата по един може би малко по-графичен и по-травмиращ от нужното начин.
И същевременно в днешно време в никакъв случай не би могло да се случи в същия формат и сценарий, поради политически взаимовръзки и политически коректности.
Въпросът от заглавието му остава да виси неотговорен в пространството, а моят въпрос към всички несъгласни с подбора и реда на настоящата класация е само един: как би изглеждала вашата?
