Една псувня помага

Псуването е полезно, твърди ново изследване, представено пред Британската психологическа асоциация. Въпреки че преди се определяха като територия на неразполагащи с богат речников запас слабоинтелигентни люде, нецензурните изрази според изследването по никакъв начин не са свързани с интелекта, което означава, че науката вече официално ни даде разрешение да псуваме на ловя, без да се опасяваме, че ще ни възприемат като глупави. 

И това ако не е яко, мамка му!

Идеята за изследването хрумнала на д-р Ричард Стивънс от университета "Кийл", когато той чул съпругата си да псува по време на раждане, и запитал акушерките в болницата дали такъв тип реакция е нормален. Те му отговорили, че да, естествено, жените псуват по време на болезнената процедура, и че болката и нецензурните изблици вървят ръка за ръка - така че Стивънс решил да доразвие тази идея в изследователски проект дали наистина ругатните носят облекчение от болката.

"Бях любопитен на тема ругатните още от дете" обяснява той. "Има някакво очарование да чуваш възрастните да псуват и да използват език, който за теб е забранен. И този интерес се запазва у хората."

"Мислех си, че наистина има сериозен шанс ругатните да помагат на хората да се справят с болката, защото трябва да има причина хората да го правят", продължава Стивънс. По време на първоначалното изследване излиза на преден план една хипотеза, че нецензурният език е форма на катастрофизация: когнитивно изкривяване, където заплахата от болезнено събитие се увеличава максимално в съзнанието на страдащия.

"Това бе най-добрата научна теза, до която стигнахме" - казва той. "Но докато разглеждахме в подробности ругатните, стана очевидно, че те са реално емоционален езиков израз и помагат за това да се почувствате по-добре в определени ситуации." 

"Ако чакате линейка и нямате обезболяващи подръка, ругатните могат наистина да намалят усещането за болка"

Изследователският процес е включвал заставяне на участниците да играят видеоигри при различни нива на емоционалния спектър, и проверка на връзката им с агресията и псуването по време на този процес. След като са играли на голф, кандидатите са показали по-ниски резултати в теста на умелост и разнообразие на руатните, като са могли да си спомнят само 7 нецензурни израза.

Но след игра на екшън от първо лице, участниците са демонстрирали и осезаемо по-високи нива на агресия и способност да употребяват повече ругатни. Тази констатация е била ключова за доказването, че псувните са на практика емоционален език и изпълняват важна цел и за предаването на определени емоции, и като механизъм за справяне с дискомфорта.

Констатацията, че псувните не са всъщност продукт на разполагащи с ограничен речников запас хора също е важна - и придава повече тежест на идеята, че експлицитните фрази могат напълно да се считат за нормална част от езика. "Псувам като моряк и мисля, че в това има нещо пречистващо", казва 23-годишната студентка Хана Донован, един от участниците в изследването.

"Когато ругая, това е с цел да подчертая някоя своя мисъл, а ако си наистина разпален и нещо е важно за теб, версията "за пред малки деца" просто не върши работа. Естествено, зависи и от ситуацията - няма да започна да псувам на майка около куп нищо неподозиращи малки деца, но ругатните са и забавни, когато се използват умело."

Ръсенето на нецензурни изрази не е нов феномен, но определено привлича все повече внимание заради героите с пиперлив език на малкия и големия екран. Моника Беднарек, лингвист от университета в Сидни, е изследвала някои от най-популярните американски ТВ шоута и сериали и е водила статистики колко ругатни се употребяват във всяко от тях, като обикновено класацията се е оглавявала от "Наркомрежа".

Със средно над 100 нецензурни израза на епизод, сериалът е смазвал тотално конкурентите си от "топ 10", сред които са били още "Декстър", "Антураж" и "В обувките на дявола". А с нищо не изоставайки от телевизионните си колеги, номинираният за 5 награди "Оскар" "Вълкът на Уолстрийт" поставя собствени рекорди, като включва 506 експлицитни фрази в 179-те си минути екранно време.

Статистически погледнато, това означава по една ругатня на всеки 60 секунди

Докато любовта на САЩ към вулгарния език очевидно е силна, тя не е непременно показателна за останалата част от Запада. Арбитър по въпроса е обикновено сдържаният и балансиран Путин, който е сред последните, които се включиха в забраните на цинизмите; според гласувано от руския парламент решение, четири от считаните за най-мръснишки думи в Русия ще се наказват с глоби от 1 юли, когато се използват в пиеси или филми. Фразите, които по обясними причини не можем да посочим тук, ще бъдат също така забранени в телевизионни предавания, публични изпълнения и книги, според новия закон, насочен към "защита и развитие на езиковата култура", заявяват от Кремъл

Е, може би е леко преувеличение да вадим изводи от капризите на авторитарния руски лидер за склонността на обществото към цинизми, но това (вероятно) е още едно доказателство, че вулгаризмите все още се приемат в доста негативна светлина от мнозина.

Очевидно не всички приемат положително подходът на пълна свобода по отношение на нецензурните фрази, но както разяснява д-р Бенбарек, "освен психологическата функция на ругатните, не бива да забравяме и социалните им функции. Ругатнята е важна за изграждането на тесни взаимоотношения, приятелство или интимност с другите, и около нея могат да се изграждат стабилни връзки."

Пораждащо приятелство, намаляващо болката, дразнещо Кремъл разрешение да употребяваме вулгарни слова? Мамка му, навити сме.

#1 Зелен Бетон 18.05.2014 в 09:11:45

Проблемът на съвременния човек не е, че нарушава предишни табута, а че не се усеща кога минава границите на допустимото. А още повече – че минава тези граници не защото преследва някакъв смисъл, а просто защото така му е скимнало. Певици с бради...

Новините

Най-четените