Още минал-незаминал 14 февруари, прибрали-неприбрали червеничките и розовки сърчица от подвижните си сергии, находчивите търговци изваждат мартениците. И стават много на брой - мартеници и продавачи. Всякакви видове мартеници, продавачите не са чак толкова разнообразни видове.
Но са изпълнили до краен предел почистените от снега места на хубавия, но мръсен и неподреден площад, наречен на Радой Ралин. (Той приживе обичаше да се разхожда там.) Купчини сивкаво-черен и кафяв сняг, фасове, опаковки, които се търкалят и, разбира се, кучешки лайна. Никак не е приятно, когато се топи снегът...
Тази година почти няма почистено място, незаето от продавачите на мартеници. Те са много на брой, но няколко типа се открояват.
Червендалеста, дебела лелка, с дебело палто с качулка, пуши цигари. Няма желание да продава в тоя студ, гледа с недобро око на евентуалните купувачи, които капризно оглеждат нейната "стока". Ако поискам да ми покаже някоя мартеничка, ще го направи с цигара в ръка и безцеремонно ще издишва дима в лицето ми - за нея това е без значение.
Същият е и дебелият, мързелив чичко. Освен на тютюн, той лъха и на джибри (може и на чесън). Студено е, трябва да се сгрява. Не цени естетическия вид на "стоката" си и му е май все едно какво продава. Един такъв вяло и с мъка къртеше с малка лопатка коравия куп лед, за да си направи малко място за масичката. С цигара в уста, разбира се - иначе не спори работата, изглежда.
Някои продавачи са доста по-мургави от другите. По-мургавите сред продавачите притежават същите качества като гореописаните. Има лелки и чичковци с измъчен вид. Те са слаби, сухи, с обветрени лица, някои с очила, гледат по-скоро смутено към евентуалните купувачи и извинително, отколкото с желание да им вземат жълтите стотинки. И те пушат цигари, но по-дискретно стъпкват фасовете.
По-младите продавачи се отличават само с това, че са по-млади. И те пушат цигари, и те хвърлят фасовете по земята. Някои момичета седят в скутовете на приятелите си, да се топлят. И така биха си прекарали целия ден, чудно защо не си седят някъде на топло, а са разпънали и те сергии на бездруго препълнения площад... Изглеждат като откровени безделници, които не умеят да вършат нищо. Това се отнася и за по-мургавите сред тях. Имам чувството, че се стремят и да ме измамят, но с колко биха могли?! Ще ме измамят на дребно. Скука и апатия.
Всички са обзети от чувството, и дори го демонстрират, че няма да спечелят нищо, а са излезли, колкото да "вземат някой лев". Те дори нямат желание да направят така, че да ми е приятно да си купя именно от тях. Нито един не изглежда като човек, който сам е изработил продаваните мартеници. Дори и да има такива, те не личат да предлагат с желание, и с удоволствие стоката си.
Нямам никакво желание да се разхождам покрай сергиите; освен че винаги бързам, а в безкрайно тясното пространство между редовете им е трудно разминаването, пък и внимавам къде стъпвам.
Вероятно общината събира такси от "временните" търговци на мартеници. Хубаво ще е вместо това, да ги задължава да почистят наоколо - от фасовете, от мръсния сняг, от всичко мръсно. Да светне площадът, да светнат и лицата на продавачи и купувачи, да грейнат бели и червени цветове. За сега са сиви.
