Калканджиева Positive

Бясната клюкарница за живота й е изплюла всичко. Но може би възможно най-точното обобщение за Евгения Калаканджиева е, че основният й приход е самоувереността, с която може да отиде на бизнес среща като на концерт на AC/DC.

Най-хубавото, в и до днес най-хубавата Мис България (веднъж да сме съгласни със статистиката), е липсата на всякаква суета в изразяването. Отношението й към България в последно време е не в търсенето на нещата, местата и хората, които да огледа отгоре, а които я отрезвяват.

Нищо, че продължава да дава по едно интервю в повече. Без да се чуди защо коментарите за нея стигат крайностите - понеже и тя си ги стига.

Личността

Няма как да не спомена Бойко Борисов. Не става въпрос за това дали го харесвам - или не. Или за обичайния аргумент, че се издигна от един пожарникар, както обичат да казват хората - „охранител".

Успя да го направи за кратко време, но не и изведнъж. Той се заяви, запозна ни със себе си. Когато стана кмет, всички видяха, че в него има сериозна амбиция, която няма да го остави на това ниво.

Човек, който спечели народа с това, че излезе, демонстрира твърдост и в нито един момент не се показа като мишка. Дори и някои от действията му да не са много правилни, има редица неща, заради които буди симпатия, което друг политик досега не е правил.

Останалите личности са културните рожби на 90-те. Знакови фигури като Карбовски, Ивайло Нойзи Цветков, Слави Трифонов. Невероятни професионалисти, които просто не могат да бъдат повторени.

Не мога да подценя водещи като Иван и Андрей например, но на тях ще им е много трудно да се мерят със Слави.

Защото личностите, които се формираха през 90-те, бяха алчни за признание, а не просто за слава. Те имаха конкретни цели и конкретни постижения.

Същото е и с манекенките. Днес не мога да сравнявам моделите с тези от 90-те или началото на хилядолетието - като Наталия Гуркова, Ивайла Бакалова.

Ние просто искахме да постигнем нещо, може би защото сме живяли бедно и обикновено. А сега има доста богати хора, чиито деца са разглезени. Подаряват им поршета, ферарита... Такива момичета нямат амбиция да станат добри манекенки, а просто да се покажат някъде...

Проблемът с личностите в България е, че страната ни е малка. И за тях можеш както да прочетеш във вестниците, така и утре да ги срещнеш и да ги пипнеш, да поговориш с тях.

Те пък от своя страна толкова много искат да угодят на хората, че премахват бариерите и стават достъпни. Казват си: „Абе аз съм известен, ама по-добре да съм сред народа, щото могат да ме намразят..."

Тази достъпност прави хората малко пасивни към личностите. Ще ти дам пример. По време на конкурса Мис Свят ми е правило впечатление как зрителите от другите страни подкрепят представителките си. На един конкурс в залата около 400 индийци скачаха с плакати, свиреха, пееха, ръкопляскаха.

А ние все сме над нещата. Що сега трябва да пляскаме... Българинът си е  некомуникативен. Не умее да изрази възхищението си чрез жестове и мимики, да покаже дали е харесал нечие шоу.

Добре, че идват групи като AC/DC, за да видим, че все пак сме способни на силни емоции.

Събитието

Жените. В този период у нас жените получиха достойно място, заемат ръководни постове, а преди това като че ли им бяха отредени само места за асистенти.

Отдавам тази промяна на това, че заради майчинската функция жената вдъхва повече доверие, че по-трудно може да открадне, да излъже, да си пречупи принципите, да е подмолна, да причини зло.

През 90-те, когато отворих агенция „Визаж", ми беше много трудно да отида да искам спонсорство. Имало е мъже, които не са прекрачвали границите на бизнес отношенията, но и такива, които директно намесват темите за вечеря, обяд...

Спомням си доста моменти, в които съм си мечтала да съм момче. И умишлено съм се обличала по начин, който не се е вписвал в имиджа ми. Няма да забравя една среща с Валентин Златев, който навремето държеше представителството на „Пепси", които ни бяха рекламодатели за конкурса Мис България. Преди това се бяхме виждали на събития, на които съм била или с костюм, или с рокля... А тогава отивам в хеви метъл стил - с тиранти, черни кожени панталони с капси, каскет тип AC/DC и кубинки.

Добре, че човекът беше дипломат. Личеше му, че е изумен, но през цялото време не зададе нито един въпрос за „смайващия" ми външен вид.

Днес една жена може да проведе една бизнес среща нормално. Е, при мен може да се дължи и на факта, че съм остаряла.

Откритието

Че женският сексапил - в смисъла му на огромен бюст, не може да бъде оръжие. Не че някога съм уважавала маниерниченето с дълбокото деколте, тъй като имат среден бюст - нормален да речем.

Предпочитам един бял потник и едни дънки пред всички тези колани, синджири, кавалита, версачета- мерсачета.. 

За мен красотата на жената е в нейната елегантност, излъчването, нежността, усмивката. Колкото по-малко имаш по себе си - часовници, пръстени, гривни - толкова по-добре.

И, добре, нека си върви чалгата, тя е част от културата ни и няма как да я дискриминираме. Но нека самите фолк изпълнителки да не подценяват факта, че са пример за поведение. И ако се обличат „правилно", несъмнено ще бъдат по-добър модел за младите.

Напоследък забелязвам промени в това отношение и мисля, че лека- полека ще стане.

Творбата

Това, че въпреки ниския си рейтинг, има хора, които правят нещо качествено. За пример ще дам едно арт предаване по „Про БГ", което въпреки своята непопулярност, ти дава надежда, че съществуват и хора, които се вълнуват от нови изпълнители, нови художници, нови млади дизайнери. И че не всичко е новото гадже на Анелия или Коко Динев.

През последните десет години творба мога да нарека всичко, което показва нечии професионални постижения, към които хората да се стремят. И да оценят по достойнство.

Нещата, които не те лекуват, а ти дават импулс, тикат те напред. Защото жълтата преса е като хапче - четеш и си викаш „о, тоя е още по-зле от мен" и се успокояваш.

Надявам се бумът на жълтите медии да накара качествените журналисти да гонят още по-високо ниво, да не се оставят на вълната на посредствеността.

Вярвам в това, че да си журналист е призвание. Че журналистът не трябва да отразява, а да формира мнение. Да търси доброто и поуките чрез работата си. И че у нас има журналистика, която покрива този модел.

Повратната точка

Разнообразието от печатни и електронни медии, възможността да имаш достъп до чужди медии, което ти отваря света - ако искаш да си комуникираш с него, разбира се.

Медиите дават възможност да избираме, да имаме база за сравнение. Именно чрез медиите ние станахме част от Европа и от света.

Вече имаме свободен достъп до информация - въпросът е да искаш да посегнеш към нея.

Явлението

Връщането към природата, към екологичния начин на живот.

През последните години започнахме да обръщаме доста внимание на това да се опитваме да живеем по-здравословно, което през 90-те не интересуваше никого.

У нас все повече хора предпочитат да си прекарват времето сред природата, отколкото в дискотеките. Да отидат на пикник в планината - първо, защото им излзиа по-евтино, и второ - като отидеш на такова място, се зареждаш и успокояваш.

Места като Белоградчишките скали например, в които има нещо толкова величествено, те карат да си кажеш „кой съм аз", да се почувстваш дребен и да се видиш малко по-реално.

Природата променя светогледа ти, цивилизова.

Одобрявам целия този шум и около здравословното хранене, защото непрекъснато се срещам с 16-годишни момичета, които имат целулит, стрии, уморени са, изхабени са...

Незабравимото

Обикновено не се забравят лошите неща. Но именно покрай тях хората се научиха да се сплотяват.

Прави ми впечатление, че при всяко отразяване на нечие нещастие,  отключваме добротата си. Не че я нямаме - просто не се сещаме. И ако медиите по-често ни подтикват към благородство, все по-малко ще пренебрегваме това чувство.

Това е незабравимото: да виждаш как хората започнаха да отделят от залъка си, за да помогнат. Така някакси в теб остава инерцията да пускаш по един дарителски SMS на ден. Въпреки облагането им с ДДС, което политиците обещаха да махнат.