Сексолог Наталия Кобилкина напуска България! Шокът от новината е толкова внезапен, че все още не можем да осъзнаем да се радваме ли или да ридаем. Хиляди жени сигурно вече са притеснени, че ще се наложи да like-ват нечии други мотивационни брътвежи, няма да знаят как да направят свой муж щастлив, а тайната на страстното фелацио ще остане достъпна само за телевизионните публицисти.
Така или иначе присъствието й у нас беше истинско богатство и ако имахме поне малко държавническа далновидност, Наташа отдавна щеше да заема ръководен административен пост, където така или иначе има достатъчно дами с опит в секса.
Вместо нейните съвети обаче, властта предпочита да ползва тези на Яне Янев. Не че подценяваме възможностите му, просто естетиката страда, макар да допускаме, че й неговата фантазия включва коленичене и коси влажни погледи. Все пак двамата с Борисов си спретнаха такова 69 под светлините на вниманието ни, че на този фон напътствията на Кобилкина изглеждат като на монахиня.
Как един професионален сексолог тогава няма да се чувства засрамен
Истината обаче е, че тя отдавна на нищо не може да ни научи и дори подозираме, че отпътуването е резултат от професионалното й разколебаване. Малките сладострастни трикове за домакини са едно, но големият народен секс е съвсем друго.
За първото всеки може да дава акъл, но за второто се изисква дълга национална практика.
Едно нещо не успя да разбере Кобилкина за нас, българите, и през цялото време го интерпретира грешно. Ние се чувстваме незадоволени, ненужни и отхвърлени, без значение с кого си лягаме в домашното ложе. Сношение никога не ни е липсвало, а сме били влюбени буквално в Сульо и Пульо; не в това е разковничето.
За нас другият пол е държавата, там е проблемът ни с комуникацията. Все чакаме някой да ни оправи качествено, тресе ни нездрав политически промискуитет, често сменяме партньорите, но от това не ни става по-добре. Продължаваме да общуваме зорлем и да се чувстваме насилени. Толкова свирки отнесоха силните на деня, такова себераздаване получиха през годините, но това не ги направи по-добри и внимателни. Направи ги само по-арогантни и властни.
Стратегията ти, Наташа, не работи за нас. Права си да си ходиш.
Тук с добро и подчинение не става, трябва малко по-различна нагласа. Защото сексът за нас има друго измерение, което изисква цялостно преосмисляне на терминологията, с която работиш.
Така например любимото ти фелацио за нас съвсем не е сексуална практика; това е отработен механизъм за поведение пред микрофон. Когато българката получи подобен съвет, тя се обърква. Вместо „орална любов", трябваше още от самото начало да казваш „интервю".
Освен това мачизмът в родната политика обикновено компенсира импотентност. В обществен план ние добре знаем това, така че онези, които най-много приказват за способностите си, обикновено нищо не могат. Съвети, които насърчават партньора да се чувства могъщ (и каквито ти умираш да даваш) играят много лоша шега. Те всъщност издават, че за никого не е тайна колебливият потенциал и незадоволителния резултат.
При нас най-големият афродизиак е инатът.
Неслучайно оптималните актове се получават не след нежни приласкавания, а след грубост. И този път не говорим за приставането на Яне-уволнителят, а за цялата практика на пълноценно сношение на хора, които уж не се понасят. При това на групи. Но това би било групов секс или блудство само по нечия чужда терминология. Ние го наричаме „коалиционна политика".
А ако иска някой и вкъщи да му се получават нещата, трябва да казва по-често на обекта на желание „никога и за нищо на света няма да се съединя с теб". Спокойно, всички знаят, че е шега.
Дори традиционното ухажване за нас не върви само с нежни обещания и дълбоки погледи, необходимо е да се раздават пари на ръка и да дъхне на кебапчета. Викаме му „предизборна кампания" и е най-естествената прелюдия към коитус* по тези географски ширини.
Ето как, скъпа Кобилкина, ти още от самото начало беше обречена с нелепите си съвети за креватна разкрепостеност. Ние вече сме видели две и двеста, политиката отдавна промени разбирането ни за секса.
Огледай се наоколо, виж бардака на обществени отношения и ще разбереш, че колкото и пиперливи напътствия да дадеш, ние това вече сме го пробвали; само дето си имаме друга дума за него.
Така че на добър път, Наташа, няма да ни липсваш твърде много с общественици и политици като нашите.
* коитус - полов акт
За съжаление, копирах този текст, за да изкажа чувствата и мислите си, защото няма друго по-вярно твърдение от това: липсва ни Любов, Състрадание и Прошка! 1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. 2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям - щом любов нямам, нищо не съм. 3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне - щом любов нямам, нищо ме не ползува. 4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6. на неправда се не радва, а се радва на истина; 7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. 9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. 11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. 12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта. 14. Бих искала аз да кажа това, но е Апостол Павел с послание към Коринтяните!