Моят 10-и ноември

Енчо Клатев! Моят приятел, който свиреше на виола. Той и сега свири на виола, но живее в Бадахос, Испания. На испано-португалската граница май, не знам точно.
Та Енчо Клатев живееше на "Славянска". В апартамента на чичо си. А пък чичо му беше емигрирал в Германия.

Там, в апартамента на моят приятел Енчо седяхме всяка вечер и слушахме "Свободна Европа".
"Подкрепа" изпратиха писмо до нас"- обясняваха по радиото. Спомням си първите имена на дисиденти, които научих - Тренчев, Собаджиев, Босия...

Спомням си и как от уста на уста се разказваше случая за Петър Слабаков, който бил повикан от ДС покрай събитията с "Екогласност" и офицерите му казали - Слабаков, говори се, че извършваш нелегална дейност.

А Слабаков отвърнал: "Мен всеки ме знае каква кола карам и каква заплата вземам - вие сте нелегалните..."

В този следобед, на 10.11.1989 година аз бях на 17 години. Ученик от 11 клас в софийското музикално училище. Чупих се от часове и отидох при моя приятел Енчо. Беше студено, май валеше нещо между сняг и дъжд.

А Енчо от вратата ме посрещна с думите- "Мицов, по "Свободна Европа" съобщиха, че са махнали Тодор Живков".
"Това е невъзможно..." - отвърнах аз - "сигурно е някакъв майтап".

Седнахме да пием кафе. И така дочакахме Новините. Казвам новините, защото тогава те бяха само едни - на държавната телевизия.
И видях познатите физиономии - ЦК на БКП. С тая разлика,че Другарят Живков изглеждаше...на силни транквиланти.

Дори не помня формулировката на новината. Петър Младенов поемал щафетата. Всички изказваха благодарност на бившия Генерален Секретар (забравил съм всички титли, бяха няколко).

Боже! Перестройката дойде и у нас! Сега може да ви се стори смешно, но тогава... тогава гледахме руска телевизия, където имаше рок-групи, предавания, в които се говореше против Сталин и Брежнев. В Прибалтика вече набираха сила борбите за независимост на Литва, Латвия и Естония, Унгария вече бе отворила границите си, в Чехия и Полша също вреше и кипеше, Хавел и Валенса бяха на гребена на революцията. И всички очаквахме перестройката като манна небесна.

Аз и моят приятел Енчо не знаехме какво ще стане. Ние имахме още една година училище, после  - живот и здраве -казарма, Консерватория.
Ние не знаехме, че тези, които благодариха на Живков, само няколко дни по-късно ще се обърнат срещу него. Че някои от тях ще създадат своя, отгледана зад дебелите стени на тайните служби опозиция. Че първите демократични избори ще бъдат спечелени отново от БКП, въпреки огромната подкрепа за тогавашния Съюз на демократичните сили.

Че след това ще настане анархия, ще има режим на тока в съотношение 2:2 часа, държавата ще бъде опоскана до последната керемидка и парченце желязо и продадена за скрап от разни субекти, поставени на съответните места от други субекти.

Не, ние не знаехме това. Ние смятахме, че сега нещата ще станат добри, че ще има свобода на мнения, вероизповедания, партии, политически убеждения.
Година...или 2 по-късно... промените доведоха дотам, че моят приятел Енчо замина...и не се върна повече в Родината си.

Както стори почти целият ми випуск 1990 - Средно музикално училище "Любомир Пипков".
Ние, малцината останали, понякога се питаме - каква я мислехме, каква стана.
Но сега нямаме сили да излезем по площадите, както тогава. Когато Петър Младенов каза - "Най-добре танковете да дойдат".

Сега ние изплащаме ипотеки, бачкаме на по 2 места, за да скърпим семейния бюджет, и ни е все тая.
А децата ни нямат никаква идея кой е Тодор Живков, какво е ЦК на БКП и защо наричаме паркинга пред Народния театър - Мавзолея.
Моят десети ноември ли... Той май не се състоя. Или поне не се състоя напълно.
За това Енчо, приятелю. Където и в Испания да се намираш...Искам да ти разкажа края на историята.

Когато си тръгвах от вас...на 10.11.1989 година... към своята квартира в квартал "Разсадника".
Един таксиметров шофьор ме качи и каза: "Брат, днес возя без пари...бай Тошо падна..."
И ме закара до нас без да вземе и стотинка от брадясалия с пубертетска брада замечтан тийнейджър.

Ако знаехме, че след бай Тошо България ще попадне в ръцете на  бай Х*й... сигурно нямаше да се поддадем на тази еуфория... Защото след това за всичко си платихме.

#1 black_dragon 09.11.2010 в 08:42:00

Много право в очи... Ей, трябваше тогава като са паднали комунистите на земята, да ги убием с контролен в главата... Но, НЕ. Направихме се на добри... а те ни наведоха и от тогава насам ни е...т без вазелин дори!

#2 джон арт 09.11.2010 в 10:09:54

няколко дни след "падането" на тато срещнах радой ралин, Бог да го прости. беше умислен. поздравихме се и аз казах: "поне ти сега трябва да се радваш!" а той ми отвърна: "аз? защо? това, което ни чака, вече съм го преживял веднъж... и, повярвай ми, никак не е хубаво!". даа, прав се оказа Мъдрецът... в разговори с приятели по онова време бях застъпник на тезата, че трябва да се хванем за железата и да свършим камунясите до крак! цитирах класиците, че безкръвните революции водят доникъде... май и аз се оказах прав, но това никак не ме радва.

#3 koncentratico 09.11.2010 в 10:14:53

10-ти ноември си е дата принадлежаща на историята на БКП. Те я създадоха и те трябва да я празнуват. Ние обикновените граждани трябва да си създадем наша дата, на която да празнуваме измитането на БКП от главите и живота ни. Кога ще се случи? Когато една критична маса граждани кажат: "като няма прокопсия - плюл съм в тази орисия"

#5 district17 09.11.2010 в 11:08:56

евала венци! *****

#9 GohoBG 09.11.2010 в 11:39:53

дааа, носталгични спомени..., изгорени надежди... вече с 20г. давност, истинни коментари... и какво от това?! Едно нещо не се ли направи навреме, после няма сми изобщо да се прави... ; да изпуснахме ги и връщане назад няма Аз се сещам за жалкия селски фигурант с шлиферчето, на когото възлагахме надеждите си, а нямам пропуснат митинг от ония... истинските Сега ще сме слуги на новата олигархия..., до следващите събития... ако има такива докато сме живи китайски мъдрец бе казал: 'тежко на тези, живеещи в интересни времена...' чак сега го разбрах...

#10 g_pechev 09.11.2010 в 12:58:56

Моят 10 ноември се състоя в едно затънтено военно поделение. Нормално е човек да е настроен носталгично, но въпреки това всичко, за което си "платихме" през последните 21 години, си струваше.

#11 NIP 09.11.2010 в 14:13:38

какъв "честит..10...:" ма офцо сипаничева? какво честитиш сякаш е рождения ден на хитлер? и най лошия социализъм е бил и е много по човечен от днешната "демокрация" прокарана и реализирана от лумпени ,нагаждачи ,отрепки и от кумира на мицooF -костов. имаше бегла надежда ,че нещо ще се оправи- спомнете си- "оня списък' светкавичното суспендиране на наказателния кодекс- закриването на ДЪРЖАВЕН И Народен контрол предаването на наши разузнавачи и разбиването на всякакви държавни структури и най вече на съдебната система но с внедряването на турски и американски резиденти всякакъв опит за Демократични промени бе елиминиран.. Защо всички наши известни мутри са граждани на сащ? нали уж там милеят за правовия ред и "мръсните пари? никога няма да има демокрация с продажничество и слугинаж кажете какво работи по-добре у нас? икономика индустрия образование? и нямат нищо общо комунисти .удобно оправдание за грабежа днес и разрухата. какво получихме даром от запада? какво им продадохме? опростихме милярди-защо- ами защото сме изроди като народ и овча нация аз съм далеч и се радвам че не съм част от кочината българия все пак жал мие за добитъка там.. понякога

#15 SiDi 09.11.2010 в 16:12:28

И моят 10 ноември се състоя.Промени се наѝ-важнито-сега имам свободата да избирам-какво да говоря, къде да пътувам, как да живея.Връстниците на демокрацията едва ли ще ме разберат, но може би е по-добре- да не натоварваме децата.Да помълчим-усмихнати, с насълзени очи.

#16 leibstandarte 09.11.2010 в 16:20:54

За мен започнатото тогава, реално ще завърши, когато падне паметникът на окупатора, стърчащ като среден пръст в центъра на София. Едва тогава спокойно ще можем да заявим, че хората са се от- зомбирали достатъчно, та да свалят оковите.

#17 мааму стара 09.11.2010 в 16:53:53

ееех Венци, синът ми е горе-долу на твоите години....мааму стара, а баба ми казваше - седи зло, че без тебе още по-зло.....

#18 Начко 09.11.2010 в 16:57:24

Аз се приготвях за тренировка от седем вечерта, в съблекалнята един пич каза, че Бай Тошо бил паднал и ние уж му повярвахме, ама то 15-16-17 годишни пичлемета за вярване ли бяхме... Като се прибрах по-късно проверих... оказа се истина Честно казано, в оная възраст си ми беше широко около врата, нямах представа какво точно ще се промени в живота ми, бездруго се чувствах достатъчно свободен тогава... историите със пионерчетата, партията и така нататък за мен бяха някакъв досаден детайл от живота, не бих казал, че са ми помагали, нито пречили тия неща. По-късно мислих специално за пионерската организаця и стигнах до извода, че е доста безумно да създаваш подобно паравоенно формирование (такова си беше - структура, йерархия, правила, устави... само пушки нямахме зачислени), в което членуват деца. Но така или иначе от другата страна на Завесата си имаха "скаути", което е не по-малко безумно... След това... след това няма смисъл да описвам какво става и как се чувствах. Всички имаме различни спомени до 10.11.1989 и еднакви оттогава досега. Хрумна ми нещо тия дни покрай полемиките окоро Бай Тошо и "онова време". Да, сега сме по-богати, по-свободни (уж), по-модерни, по-цивилизационно ситуирани, но тогава... "тогава" в България все още живееха предимно хора, а не зомбита.

#22 NIP 09.11.2010 в 18:14:28

най лошото е че се промиват мозъците на ония ,които с абили малки в соца имаше и добри и лоши неща- но добрите за хората бяха в пъти повеч сега се говори за окупатори.. нима имаше надписи на руски/къде е нац идентичност сега?/ сега имаме паметник на убийци бомбандирали софия- от признателните софиянци сега имаме наследници на хора заробили българия в 3 национални катастрофи на тук някакъв лумпен паметник някакъв му пречел - на окупатора.. ама си трае когато американците се разпореждат навсякъде в кочината му.трае си че в много части на кочината не се говори български а турски.. трае си когато цигани изнасилват и убиват /сигурно са комунисти/ Защото вече е изминало напълно достатъчно историческо време да се сумира резултантния вектор на всичките междувременно извършвани (и за съжаление, очевидно несамостоятелни!) хаотично-реформаторско-исторически движения и днес вече никой не може да твърди, че, всъщност, намеренията са му били съвсем други или че някой много му е бил пречил. Изчерпан във времето е вече логическият ресурс на такива оправдания. В най-добрия случай може да се допусне само, че абсолютно неудачното управление на държавната машина от крайно неподходящи и неподготвени хора, които не я познават, по терен, който не им е известен, е следствие главно на неверни оценки, неправилни прогнози и некомпетентни действия. Но, ... никак не трябва да се изключва и допускането за прикрита и преднамерена външна враждебност. Ето каква, следователно, би трябвало да бъде, според мен и далеч не само според мен, оценката на българската (пишман)дисидентска история – местните напъни за реформи в началото 90-те години на миналия век бяха: - (1) Породени от външен натиск, като мотивация и условия. - (2) Имитационно буфосинхронистични, като вътрешна форма и съдържание. - (3) Интелектуално немощни и уродливи, като външен изказ. - (4) Абсолютно разрушителни, като краен резултат. - (5) И безпросветно тъпи, като обективно отражение в околната си среда. Многото изминали години на тези напъни за реформи оставиха след себе си една напълно разрушена във всяко едно отношение държава, която и след 17 години още не е започнала да се изправя и да гледа напред, вместо надолу. По този начин абсолютната несъстоятелност на всички едновремешни безпочвени дисидентски въжделения за близкостоящо светло бъдеще може да се счита за напълно доказана. Защото няма по-пълно и по-добро доказателство от проверката на времето. Следователно – ако днес трябва да се прави енциклопедия на местните български дисиденти, то, според мен, това би било енциклопедия на емблематичния идиотизъм на неудовлетворените некадърници от онези години, които бяха изтъпанчени чрез външен натиск да заемат управляващите позиции на държавата и сега кочината си е все същата..

#25 cs304 09.11.2010 в 19:30:16

10-ти ноември ... нека започна с година-две преди това. така наречения социализъм беше мрачно, унизително нещо. парите стигаха едвам-едвам да се свържат 2-та края: висшист- 200лв/м; пенсионер- 30 - 60 лв/м; кг мазно свинско с кокал, 5.40лв). извън 'анемичното' материално ежедневие, 'небесата' бяха като покрив на палатка. стигаш до едно ниво и спираш - не си партиец. а последните бяха от най-лошия материал - мързеливи, подли, некомпетентни, и агресивни. работеха на глутници. границите бяха затворени - стреляше се на месо, а за политически виц даваха от 3 до 5 години затвор. някъде към 1987г обявиха, че ще дават на всеки международен паспорт. първата ни реакция беше, че ще става нещо недобро и акцията с паспортите е вид клапан, да не експлодира обществото. така се оказа. 10-ти ноември, 1989- свалиха Тато (Т. Живков) и се появиха комедиантите от СДС. случайно, познавах немалко от тях; без изключение, бяха агенти на ДС. Желю Желев беше представен като борбен интелектуалец, написал книгата 'Фашизма'. библиографията на последната включваше предимно трудове написани на немски, френски и английски, а той говори развален български и няколко думи руски. появиха се по улуците биячите със скъпи коли. на по високо ниво, научихме, че има и бизнесмени. скриха храната и се редяхме от 3-4ч през нощта за плик млеко и хляб, за децата. загубих около 25% от теглото си през 1990. напуснаx българия и не желая да си спомням 10-ти ноември (нито преди). успях да изградя добри спонени в живота едва след 10-ти, далеч от българия.

#26 koncentratico 09.11.2010 в 20:04:16

НИП-че нещастно и мижавко Прехода беше организиран и осъществен изцяло от ДС и БКП всичко друго е лъжа Отностно циганите - по-големи фенове на комунизма от циганите няма. Самата комунистическа идеология е циганска идеология - "дайте да дадете да се наядеме" Отностно русофилството ти - сибир те очаква..... На добър час, без г...а като теб тук със сигурност ще е един по-добър свят!

#28 Astarot 09.11.2010 в 20:57:00

Бях малък тогава и не осъзнавах какво точно се случва. Знаех само, че вече не трябва да наричаме учителките "другарко", чавдарската връзка вече няма да я слагам, а пионерска няма да получа. В последствие, като всяко едно дете, попивах това, което медиите ни наливаха в главите. Дори преди да мога да гласувам, подкрепях СДС, защото те бяха добрите, а БСП бяха лошите (които незнайно защо бабите и дядовците избираха през 1-2 мандата). Като натрупах годинки, поизлязох насам-натам и започнах да гледам реалистично на нещата, започнах да си задавам логични въпроси и да търся отговорите им. Естествено, с бума на интернет от преди 6-7 години, много повече информация стана достъпна в България и въпросите много по-лесно придобиваха отговор. Така малко по малко човек лесно вижда цялостната картинка. Вижда интересите в процеса на прехода. Вижда които държави отстояваха интересите си пред Запада и кои се хващаха за палците при всеки възможен случай. Последното си личи и по икономическото развитие. След 21 години, няма как човек да не си даде сметка, че всичко се манипулира, чрез умело разместване на 10-на политически марионетки, чрез тактическо изваждане и добавяне на такива в общия куп. Няма как и да не видим цирка ВНС и циркаджийската ни конституция, която облагодетелства единствено политическата монотонност и предаването на щафетата на властта от една на друга марионетка.

Новините

Най-четените