Киноразпространителите в София безапелационно ни отнеха възможността да видим "Аватар" и "Алиса в страната на чудесата" на обикновен екран и ние, киноманите, бяхме буквално изнудени да ги гледаме на 3D. Както се казва в търговията, take it or leave it. Или даваш 12 лв и вземаш очилата на входа, или - отивай си у вас и си го гледай на компютъра, което разпространителите, естествено, никак не желаят.
Не ме смущава да дам 12 лв.
Смущава ме, че срещу тези 12 лв. ми сервират един кристално недоносен пазарен продукт. Смущава ме всеядният начин, по който непретенциозната част на кинопубликата в София консумира този продукт, все едно, че са пуканките, които си купува на влизане в киносалона. Смущава ме фактът, че не ми се дава избор.
Субтитрите стърчаха 5 метра пред картината, компютърните дангалаци бяха ту по-големи, ту по-малки, отвреме-навреме персонажи излитаха като духове, за да влязат в предния план на екрана и за още по-голямо разнообразие не можех да предвидя кога ще ме светне по главата някое от тези ефектчета.
При «Алиса» IMAX пък надскочиха всичко.Ако се приеме, че зрителят е локализиран на бул. "Стамболийски" в София, субтитрите се намираха малко преди Пазарджик. Все пак имаше начин да виждаш нормално и той беше да жумиш с едното око през цялото време. Чувствах се окаян кретен.
Преди да напиша този материал, грижливо се осведомих, първо, колко често се срещат морската болест и преходното кривогледство на 3D-пациентите след гледането, и второ, възможно ли е филмът да се предлага и в обичайния формат.
Оказа се, че много зрители - млади и не чак дотам млади - са преживели дискомфорти. Повечето обаче ги споделиха с мен след специален разпит. Що се отнася до опциите - разбрах, че например в Благоевград филмът е бил прожектиран на обикновен екран, очевидно местното кино не е "дорасло" до 3D-висини и там не се е състояло кривогледство срещу 12 лв. вероятно единствено по технически причини.
Влязох в един форум и пуснах тема "Дорасло ли е киното да ни предлага 3D", за да излея на спокойствие яда си от киноразпространението пред сродни души. И - о, изненада! Голяма част от публиката категорично не беше съгласна с мен. Един ник дори ме обяви за ретроград, стиснал се за викторианската си рокличка! Защото "чисто философски и по дефиниция", както се изрази той, новото било по-добро от старото.
Но темата ми не беше философски трактат.
Тя целеше да поговорим дали тази техническа пародия, която в момента ни се предлага като 3D и която е анти-пригодена за човешкото око, може да се нарече качествен пазарен продукт.
Пазарен ход - да, но пазарен продукт - не. Целта е ясна - ловко да се извади тинейджърската таргет-група от компютърната кататония на филмовите замунди и да се бръкне и тя с по 12 лв. за «качествено ново преживяване».
Друг от форума ми писа, че смущенията - зрителни и вестибуларни, не били при всички и били преходни. Изведнъж си представих реклама на луканка, в която с ведър глас ми съобщават, че тя е чудесна, известна част от хората обаче повръщат, след като хапнат от нея, но, разбира се, после им минава...
Защо написах това ли?
Защото за никого не е тайна, че търсенето определя предлагането, но често търсенето се определя не от хорските нужди, а от масовия папагалски лош вкус.
Познавам шеф на фирма, който даде маса фирмена пара, за да купи за офиса си тенджери "Цептер", защото били голяма работа и една друга фирма си ги била купила. Сега ги използват да пренасят кебапчета от кварталната кръчма до офиса, за да хапнат колегите в обедната почивка.
Познавам две хубави момичета, които си сложиха силиконови протези отпред само по причина на това, че техният тати можел да си го позволи!
Познавам много хора, които са готови да говорят безкрайно по телефон, само защото им било безплатно.
Остава ми надеждата да не се стигне дотам, че за да гледаме кино в бъдеще, да трябва да си оперираме очите и тъй като ние сме горди радетели за технически прогрес, вкупом да се втурнем под ножа.
И всичко това само защото някой силно желае паричките ни.
