Бяха нужни само пет минути след историческото изявление в подкрепа на хомосексуалните бракове, което бе направено от Барак Обама, за да потекат саркастичните коментари.
Някои хора отбелязаха, че той просто се е върнал към възприеманата от него позиция през 1996 г, когато в отговор на един въпросник, публикуван в чикагско гей издание, той е написал: "Подкрепям узаконяването на еднополовите бракове и ще се боря срещу всички усилия за тяхната забрана".
Други пък коментират, че той все още вярва, че този избор трябва да бъде оставен на отделните щати, изразявайки мълчаливо съгласие спрямо абсурдната Първа поправка в Северна Каролина, както и други забрани за хомосексуални бракове.
Републиканците от организацията Log Cabin, които се опитват всячески да омаловажат значението на думите на американския президент, го атакуваха за това, че твърде късно "е узрял" за идеята, изразена от лидери като бившия вицепрезидент Дик Чейни.
И все пак публичното изявяване на тази позиция изисква доста смелост
Нито една от тези критики не бива да засенчва факта, че когато Обама заяви пред ABC News "Мисля че еднополовите двойки трябва да могат да сключват брак помежду си," това си беше "голямата работа", ако цитираме Джо Байдън.
Последният президент-демократ на САЩ, Бил Клинтън, подписа анти-гей ориентирания Закон за закрила на брачната институция (DOMA) с думите "Дълго време се противопоставях на законното зачитане на еднополовите бракове и този закон е в съответствие с тази ми позиция". Преди осем години, бурното неодобрение на гей браковете помогна на Джордж Буш да спечели изборите срещу либерала Джон Кери.
Ако поддръжниците на Обама, които се борят за правата на хомосексуалните, зачитаха до неотдавна неговото формално неодобрение на равните права за брак, то това до голяма степен се дължеше на факта, че много хора предполагат, че никой кандидат с противоположна позиция не би могъл да бъде избран в национален мащаб на висш пост. Трудно е да се сетим за друг проблем, свързан с гражданските права, при който толкова голям напредък е бил отбелязан за толкова кратко време.
Американският президент не може да си позволи да налага сам подобна промяна
Критиката към Обама за това, че вместо да повежда този напредък, той го следва, е знак за неразбирането на природата на политическата промяна. Никой президент не може сам да наложи големите социални постижения. Още Рузвелт разбира това, когато oтговаря на настойчивите молби на лейбъристкия лидер А. Филип Рандълф, съгласявайки се с тях, след което заявявайки: "А сега ме накарай да направя всичко това".
Линдън Джонсън не приема Закона за гражданските права през 1964 г. докато движението за гражданските права не настрои обществените нагласи, а шокът от убийството на Джон Кенеди не промени политическата динамика. Президентите трябва да балансират стратегическите си политически идеи с моралните такива. Те могат да насърчават и узаконяват прогреса, но не и да го създават.
Фактът, че еволюцията на Обама по отношение на хомосексуалните бракове бе мотивирана както от практични съображения, така и от идеализъм, не я прави по-малко забележителна. Тя дори може да се възприема и като знак за успеха на движението в подкрепа на гей правата в организирането и демонстрацията на справедливостта на неговата кауза, превръщайки това от политически проблем на десните в политически проблем на левите.
Въпреки че го критикува, гей общността има много неща, за които да му благодари
Това е и своеобразен знак за напредъка по отношение правата на хомосексуалните, който бе постигнат през цялото управление на Обама. Проблемът с еднополовите бракове нямаше да бъде толкова популярен, ако Обама не бе прекратил "не питай и не казвай" практиката и не бе отказал прилагането на DOMA. За него бе логичен ход да сложи край на маскарада с неодобрението на гей браковете, защото така или иначе никой не вярваше, че той искрено вярва в нея. Макар че ако досието му не беше толкова про-гей, вероятно щеше да има и такива, които да му повярват.
Макар че със сигурност е политически премерено, изявлението на Обама не е лишено от риск. В крайна сметка Северна Каролина - щат, който Обама се стреми да спечели през ноември, току-що гласува срещу признаването на гей браковете. Мнозинството от демократите и значителна част от независимите са на страната на Обама, ала той успя да провокира социалните консерватори по начин, по който само Мит Ромни никога не би успял.
Неговият ход изискваше както смелост, така и практичност
В крайна сметка обаче този пресметнат риск вероятно ще му донесе много повече ползи, от колкото вреди, осигурявайки още по-пълната подкрепа на неговите поддръжници и правейки болезнено ясна реакцията на Ромни - и прекратявайки болезнените лингвистични изкривявания, които бяха необходими за поддържането на предишната му несъстоятелна позиция. Това не бива да отнема нито частица от значението на неговото изявление. Истинската промяна се случва, когато социалните движения успеят да убедят лидерите, че "правилната постъпка" невинаги е в конфликт с разумната такава. Обама успя да постигне и двете.
