Като наближиш приюта в Горни Богров, чуваш лай като от орда кръвожадни чудовища. Обаче те посрещат едни приятелски муцуни, които махат с опашки.
Сложихме по един подпис, че сме наясно как да се държим с шаровците и тръгнахме по пътя към помещението, където живеят 500-те кучета. Преди тях има и няколко по-малки къщурки.
Замръзнах на място, като видях, че едната муцуна е голдън ретрийвър. Някакси очаквах в приюта да има само разни симпатични (и не дотам) мелези, които се раждат на улицата, израстват там и живеят там. Но не и братовчед на петия член на семейството ни - у дома имаме голдън и не мога да си представя как може да изхвърлиш такова куче.
Всъщност има всякакви породи. Боксери, кокери, хъскита (боже, колко много хъскита!), гончета, българско овчарско куче, лабрадори, ротвайлери, далматинци. Все породисти.
Озоваваме се на една заградена полянка, където доброволците вече са извели част от кучетата (всяка събота и неделя от 10 сутринта се организират разходки, по време на които едни хора, без да получават пари за това, неуморно тичат и играят с кучетата - супер фитнес си е). Всяко от кучетата около мен не беше получавало внимание цяла седмица. Якето отива за пране, голяма работа.
Доброволците сложиха каишки на шаровците и тръгнахме на разходка - 2-3 обиколки на мястото. Размених по някоя и друга дума с останалите хора, но не беше лесно - всяко куче издивява, когато му се даде възможност да тича на сняг. В един момент направо теб те разхождат.
Заради студа нямаше повече от десетина доброволци - сред тях и родители, довели децата си. Даже и такива, които са cat man - котката си е едно на ръка, но с куче е винаги по-различно.
След трите обиколки идва ред и на следващата клетка. Влязохме в голямото помещение да приберем кучетата и останалите муцуни от клетките създадоха истинска какафония. Радостна. Когато се доближавах до всяка една клетка, те си бутаха муцуните в желание да ме подушат и да ми се порадват.
Други се криеха в ъгъла и не помръдваха - страх ги е да не им направя нещо лошо. Явно имат опит с такива човеци. А всъщност всички чакат да ги намери "техният" човек.
За последните 20 дни от приюта са осиновени и изпратени за новите им домове цели 78. Всичките за Австрия, Холандия, Германия... кучета- имигранти :) Всяко едно кастрирано, чипирано, обезпаразитено и с паспорт.
Не е трудно да помогнем. Дори да не можем да заделим средства, то поне да им отделим малко от времето си. Полезно и за нас - и за тях. Разходка, чист въздух, приятна компания.
Миналата седмица Animal Rescue Sofia публикуваха страхотна идея - рожденичката Маргрета Пановска реши, че не иска цветя за рождения си ден, а просто да остави малка сума в една кутия. Събраните парички дарява за приюта. (Може да се използва и за други каузи).
Ако желаете да помогнете - посетете сайта им, където можете да се запознаете с кучетата и да дарите - http://arsofia.com/bg/uchastvai/
Кучетата ни правят по-добри хора.
А може да ги изнасяме като деликатес към Южна Корея!?
Тогава, вместо да се жалвате помагайте на хората, изписахте света а дарихте ли нещо на дом, бездомник, църква?????Никой не ви заставя ако не искате, да помагате на четириноги, всеки има право да поддържа, която кауза си иска! И тук, като навсякъде го обърнахте на "ЗА" и "ПРОТИВ" кучетата. Осъзнайте се, вместо само да пишете - погледнете настрани, може да видите някого, за когото да направите жест!!!! А материалът за АРС е страхотен, дано хората продължават да се борят все така, който трябва оценява труда им!!!!
Те и прасетата и зайчетата са големи сладурковци, но все пак ги ядем. Къде е драмата?
Ееее, Миме, как да ги язем прасенцата и зайчетата!? Ние ядем пържоли , не животни, дето до скоро са имали оченца.
Някой е окупирал + и - и днес бройките са недостижими и много бързи.
Mай само рибите се сервират с оченцата. Гледаме си рибки в къщи и на Никулден се зачудих дали разбират, че това дето е в чиниите на господарите са им събратя? Сега сериозно, готино е написан текстът, прави добро впечатление, че е далеч от кучкарския фанатизъм, за разлика от някои от коментиращите.
Днес ни се накараха яко. Да застанем вкупом зад вратата наказани. И никой да не се обажда! Ама-ха!
Миме, знаеш оная песен на Иги Поп от Аризонска мечта- дъ фиш дазънт тинк, дъ фиш ноуз... http://www.youtube.com/watch?v=sG2Vj86B2hg
Три пъти наляво е ококорил по-големи палачинки и от Ле Пус!
Не обичаме кучета. Обичаме кучки
1. Що напляскахте минуси на Борачо? Много мъдро предложение. Никога не бих се сетила. 2. Браво за това, че сте решили да се занимавате с милосърдие. 3.Ама въобще не ни познавате, за да ни държите груб менторски тон. 4. Нахлувате в пространство и между хора, които си имат приказката, забавляват се заедно и вместо като гости да сте по-вежливи - се припалвате и нагрубявате. Така не се привличат единомишленици за кауза. 5.Не, че има някакво значение , но откакто се помня живея с животни в къщи и нито веднъж не ми е хрумвало да ги прогонвам, дори обратно често ми се иска и понякога се случва да прибираме още. 6.Нямам време да пътувам до Богров да разхождам горките животни. 7. Те се нуждаят от дом, а не само от обиколки отново в студа, вързани на кабел. 8. Вземете си по едно в къщи на топло.Тогава ще ви кажа БРАВО!.
9. Не ми пишете минуси, че ще се ядосам!
Скучко, абе кой ти изпърде зъбчето, бе муцинка - пуцинка?
Стела Райчева, фамилна терапия гледам студираш в НБУ. Как, бе синче, с тоя груб тон ? Не ви ли учат да сте по-мили с нуждаещите се от ласка дърти магарета. Ми то и магарето е хора!
Така, т.к. съм анонимна ще си позволя да напиша личния си опит (иначе Господ е казал лявата ръка да не знае какво прави дясната). Първо за Вон: не ме е страх от кучетата, харесвам ги (освен когато са на глутници), имах куче (почина на 19 години от старост). Второто: помагала съм на кучета, от сорта да им давам храна, да им направя колибка от кашони с приятели и т.н. (само веднъж прибрах едно в къщи и после го дадохме на едно семейство). Чувството, което оставя грижата за бездомните кучета е несравнимо приятно, без да бъде ангажиращо. Що се отнася до хората обаче нещата седят по различен начин - не знам защо. Когато дам пари или храна на бездомник, в мен остава неприятно чувтсво, че не съм направила достатъчно, че и утре този човек ще е гладен, че светът е гаден и несправедлив. Когато отида в дом за деца (особено малки деца), гадното чувтсво е още по-силно и остава с месеци след това. Това, че трябва да ги оставиш там в дома, че всъщност си един егоист, който може да им отдели само малко от времето си, че имаш хубав и подреден живот, а те го нямат и че с нищо не са заслужили нещастието си. Отвратително е! После не само, че ти се реве, ами можеш и да намразиш себе си. Единственият вариант да постигнеш хармония със себе си е да зарежеш всичко и да се посветиш на тях. Ама трябва и да се яде и пак се стига до заключението, че си гаден егоист...драма е по домовете! Затова моля, кучкарите, не правете абсурдни сравнения! Може би това е само лично преживяване за мен и въобще не се отнася до човечеството като съвкупност, т.к. нямам право от лични преживявания да правя генерални изводи. Но все пак, не мога да ви приема като последователи на Майка Тереза!