Как сръчках системата? Ами такова животно като българската гражданска администрация се сръчква само по един начин - с кърпел. И най-добре ръчкането да е придружено с викове. Разбира се, нечленоразделния рев също не води до големи резултати - по-добре да обясните на представителя на "Системата" какво очаквате от него, какви са задълженията му и откъде идва заплатата му. Но е добре да го кажете силно и с нетърпящ възражение тон - иначе ви отсвирват безапелационно.
Сцена на действието - община "Сердика" в София. Отделът за личните документи на български граждани. Поводът да съм там - унищожена лична карта и необходимостта да си направя нова. Нося си копие на акта за раждане, представям го на служителката, която се е заела да ме обслужва.... и удрям първата греда:
"Ама това не е оригинал!" Е не е оригинал, разбира се! Нямам склонност да разнясям 35 годишни документи по джобовете си и не знам да имам и такова задължение.
"Ама то не е на оригинална бланка...." Ами не е, принтирано е - изпратиха ми на мейла файл от сканираната хартийка.
"Ама не може така!" Ами аз пък нямам нито желание, нито време да се понеса на бегом към Пазарджик, за да ви нося същото, ама на оригинална бланка.
"Добре, дайте да го видя...." След 30-секундно взиране в листа на лицето на служителката /млада, което прави нещата по-лоши!/ грейва победоносна физиономия: "А, я вижте какво пише тук! Според това ЕГН вие сте на 76 години ли, какво? Аз това /актът за раждане/ не мога да го приема!"
Фръц, чао, победа! Още една за деня - отпратила е поредния навлек, без да свърши нищо за него. Нищо, че данъците на навлека й плашат заплатата. Да, ама навлекът е провинциален простак, както се разбра - и добре подкован юридически /което пък е важно в сблъсъците със Системата!/ И не е склонен да търпи да го разиграват, когато е в правото си.
На бученето се отзовава се по-възрастна служителка. Явно е чула за какво става въпрос, защото ми казва само „Дайте да видя документа". Взима го и само след бегъл поглед ми казва, "Да, ясно.... Ами правен е на стара програма, тя вече не се използва и колежката не я знае". Демек - ЕГН-то ми е изписано по начин, неразбираем за по-младата. ОК, случва се, разплетохме загадката, но се явяват въпроси - тоя пропуск в знанията на колежката ви не я ли прави некомпетентна да изпълнява работата, за която взима заплата? И защо от тоя пропуск трябва да страда гражданинът-данъкоплатец, който ви осигурява прехраната? Мълчание...
Но въпросът ми е уреден - приеха ми не съвсем редовното копие на акт за раждане, след нормалния срок нормално си взех личната карта, и така.... Но това нямаше да стане, ако бях приел "Ама не може така!" за свършено чиновническо задължение. Хора, разберете го, просто е - тези хора са там, за да ни правят живота по-лесен. Ясно е, че след 45 г. администрация по съветски модел сме зомбирани да тичаме послушно от гише на гише, носейки купища хартия, и чинно и търпеливо да се обясняваме, и да тичаме отново след всяко "а сега донесете и еди-какъв си документ....", но това трябва да спре!
Моделът /уж/ вече не е съветски, ние не сме длъжници на никаква Система, и лично аз искам когато си имам работа с администрацията, да отида в съответната институция, да кажа "Добър ден, трябва ми еди-каква си услуга!", след което да седна удобно и да изчакам да ми донесат всичко наготово. Не е наша работа да осъществяваме координацията между звената на системата, не е наша работа да знаем за кое какъв документ се иска и на какво точно трябва да мирише хартията, върху която е отпечатан... Не е наша работа да им вършим работата.
