"ГМО: организъм, който е подложен изкуствено на генетична промяна, без това да е настъпило при естествени условия (естествени мутации, кръстосване и пр.)".
Такава дефиниция на ГМО ще видите навсякъде. Пример за ГМО: вкарвате ген от обичаща студ риба в ягода и - хоп! Получавате ягоди, устойчиви на студ. Отглеждате си ги в Магадан и си правите strawberry-and-cream партита, както си гледате Северното сияние.
Страшничко, нали?
Като малък много се уплаших от книгата "Островът на д-р Моро". Ставаше дума, че на безлюден остров въпросният доктор се отдава на вивисекция. Монтира глави на вълци върху тела на хора - да види, какво ще стане...
Това с рибите и ягодите обаче е по-страшно. Даже няма нужда Моро да ви реже части от тялото. Просто утре някой ще ви вкара ген на бухал, та да виждате в тъмното и най-сетне да хванете Осама бин-Ладен из пещерите Тора-Бора...
Доказано е: веднъж появят ли се - ГМО покоряват всичко около себе си. Нищо не може да им се опъне.
Твърди се, че в България това вече се с случило - на мъжете, спрямо които жените действат като ГМО-нашественици. Дори бившият министър-председател споделя, че предпочита да работи с жени, че били по-издържливи и енергични от мъжете. Те пък били туткави, хилави и се отказвали по средата на работата.
Че е така - така е. Натоварваш със задача някой мъж - и получаваш цирк. Омотава се още в началото, а после му става скучно и сяда да пие бира. Проваля всичко и ти, естествено, го овикваш. А той ти се обижда на мъж. Както го е казал патриархът на българската литература: ""За едната чест живеем и за името достойно" - рече Рачко Пръдлето..."
Накрая го уволняваш и си свършваш работата сам. Следващия път натоварваш със задачата жена - и не след дълго забелязваш колко е хубав животът. Верно, когато си изясни сложността на задачата, тя е склонна да ревне, но това няма значение, защото после си планира нещата и изпълнява задачата - упорито и неотстъпчиво.
Погледнете жените около себе си. Сега - мъжете. И ще се съгласите, че мъжете из българско биват предимно три вида: льольовци, тарикати и мъжкари. Едните бродят из живота със ситни крачици и вмъкнати в раменцата главици. Нещо си мънкат, докато примигват срещу светлината като мишки в трици. Другите пък намигат като лампички по коледна елха и общуват в стил: "Чекай да ти редим една далавера..."
Третите тъпчат яко земята и люлеят рамене в ритъм, характерен за двугърбата камила. Не говорят, а ръмжат, не обсъждат - а заплашват.
Онова, което ги обединява всичките е, че за пет лева работа не могат да свършат. Вместо да работят, льольовците нещо си мишкуват, намигащите пичове си чакат далаверата, а мъжкарите - "удара". Затова ги няма там, където се иска постоянно, упорито усилие, за да има видим резултат.
Влизате в някоя банка - жени. Мъжете са охрана и предимно се мотаят покрай входа. Влизате в някоя редакция - жени. Има и мъже, но жените са на най-трудните управленски позиции. Влизате в офиса на рекламна агенция, на международна компания, на неправителствена организация - жени. Влизате, по дяволите, в някое министерство или община - жени.
А като ви питат, кого бихте искали за президент - сещате се я за Кристалина Георгиева, я за Меглена Кунева...
Влизате обаче в кварталната кръчма - мъже. Ето къде били през цялото време. Но когато се върнат вечер вкъщи: "Жено, давай салатата!". Пак зависят от жени.
Ясен е отговорът на въпроса: Кой спечели от прехода? Жените спечелиха - или, най-малкото, те са горният, правещият нещата слой на обществото.
Никой обаче не е тикнал ген на бизон (примерно, де...) в българските жени, та да покорят мъжете. Просто се сбъдна описаното още от Дарвин - оцеляване на силните.
Англичаните казват: "Трудностите отсяват момченцата от мъжете". У нас обаче мъжете се оказаха - жените.
Ако бях жена обаче, това положение изобщо нямаше да ми харесва. Не стига, че върша цялата работа, ами вечерта идва онзи, лъха на бира и вика: „Салата!".
Има си изследвания, защо стана така. В едно общество, което вече не е селско, но още не е градско, мъжете не стават за нищо, защото така са отгледани... от жените.
Слушайте сега, преди да се гневите. Преди 100-200 години мама и баба са глезили момченцето, тъй като не след дълго то нямало да има много поводи да се глези. Момчето, станало мъж, поема ударите на живота - пази жените и децата. Изхранва челядта, пази реколтата, баламосва бирника, ходи на гурбет, на война. Заради всичко това го глези и булка му, доколкото може.
Дядо ми и свако ми, родени още в Княжество България, бяха такива. Цял живот и челяд изхранват, и бирник баламосват, и на гурбет „във Влашко" ходят, че и на война. Докато накрая не ги колективизират - но това е вече друга история.
Днес ги няма житейските тегоби, заради които едно време са глезили момчетата и мъжете. Но по инерция глезенето продължава. И тъй като мъжете никога не поемат онези тежести, заради които биват глезени, си остават... глезльовци.
Спасението на мъжете не е в техните ръце - а пак в ръцете на жените. Хайде да се запрятат, най-сетне, че ми писна от льольовци...
*Текстът е публикуван за първи път в сп. "Най-влиятелните жени на България". Препубликуваме го отново със съгласието на проф. Дайнов.
"*Текстът е публикуван за първи път в сп. "Най-влиятелните жени на България"." Абсолютно докарвачески текст, ми какво да правиш, гладно не се ходи.
Ха-ха-ха-ха! Това е писано от мъж!!!! Ха-ха-ха-ха! Е, не, честно, ще се попикая от смях! Ха-ха-ха!
Така е! Жените ще спасят България. Вижте само кой ходи на гурбет из Гърция, Италия, Испания... Основно жени. И пращат пари на мъжете си в България.
Моят шеф предпочита да наема жени, лично ми го е казвал: по-изпълнителни са, по-съвестни и не на последно място можеш да им скръцнеш със зъби. Обаче има едно нещо, за което жените не стават - не умеят да поемат рискове. Така че мъжете няма защо да се плашат, винаги ще имат място под слънцето. Крив Макарон не си прав в твърдението си. Аз например считам, че болшинството от българите са крадци. Последното нещо, което откраднах бяха едни теменужки от цветарник като бях на 7 или 8 годинки. Хвана ме един пазач, кара ми се много и от тогава на чуждо не посягам. Откъде си вадя тогава заключенията: всяка година садим коледната си елхичка, за 5 години досега само една оцеля - средно изчезват на 4-тия ден от саденето. Имам и доста засадени луковични цветя (харесвам пролетни цветя, но в саксия могат да се гледат само един сезон) - крадат ги, рано или късно барабар с луковиците. Дълъг ми е списъкът с откраднати вещи и не му е тук мястото, но идеята ми е, че човек не е нужно да притежава дадени качества, за да ги приписва на другите хора. Понякога е достатъчно да се вгледа в делата им. И не мисля, че подсъзнателно си мечтая да бъда крадец.
Поръчков материал е написал бай Генчо, женищата са искали нещо като за 8ми март вероятно.
Те тамън чета една книжка за този феномен. Казва се "Краят на феминизма" и автора няма да е лошо да я прочете.. Срамно е да се пишат такива "статии"
Няма лошо да беше погледнал в една ИТ фирма за да види къде са отишли мъжете да работят. Заплатите там са на нива, които другите сектори доста време ще трябва да гонят. Съгласен съм, че има хора които отговарят на това което г-н Дайнов е написал, но да се зачеркват всички останали е просто глупаво. Ако неговия идеал за развитие е лелката в местния клон на банка, която обслужва кредити, просто може да спред да пише.
Пикси, Дилайт, зимата не се прави дограма. ПАри нема, но пък фантазиите са безплатни.