"ГМО: организъм, който е подложен изкуствено на генетична промяна, без това да е настъпило при естествени условия (естествени мутации, кръстосване и пр.)".
Такава дефиниция на ГМО ще видите навсякъде. Пример за ГМО: вкарвате ген от обичаща студ риба в ягода и - хоп! Получавате ягоди, устойчиви на студ. Отглеждате си ги в Магадан и си правите strawberry-and-cream партита, както си гледате Северното сияние.
Страшничко, нали?
Като малък много се уплаших от книгата "Островът на д-р Моро". Ставаше дума, че на безлюден остров въпросният доктор се отдава на вивисекция. Монтира глави на вълци върху тела на хора - да види, какво ще стане...
Това с рибите и ягодите обаче е по-страшно. Даже няма нужда Моро да ви реже части от тялото. Просто утре някой ще ви вкара ген на бухал, та да виждате в тъмното и най-сетне да хванете Осама бин-Ладен из пещерите Тора-Бора...
Доказано е: веднъж появят ли се - ГМО покоряват всичко около себе си. Нищо не може да им се опъне.
Твърди се, че в България това вече се с случило - на мъжете, спрямо които жените действат като ГМО-нашественици. Дори бившият министър-председател споделя, че предпочита да работи с жени, че били по-издържливи и енергични от мъжете. Те пък били туткави, хилави и се отказвали по средата на работата.
Че е така - така е. Натоварваш със задача някой мъж - и получаваш цирк. Омотава се още в началото, а после му става скучно и сяда да пие бира. Проваля всичко и ти, естествено, го овикваш. А той ти се обижда на мъж. Както го е казал патриархът на българската литература: ""За едната чест живеем и за името достойно" - рече Рачко Пръдлето..."
Накрая го уволняваш и си свършваш работата сам. Следващия път натоварваш със задачата жена - и не след дълго забелязваш колко е хубав животът. Верно, когато си изясни сложността на задачата, тя е склонна да ревне, но това няма значение, защото после си планира нещата и изпълнява задачата - упорито и неотстъпчиво.
Погледнете жените около себе си. Сега - мъжете. И ще се съгласите, че мъжете из българско биват предимно три вида: льольовци, тарикати и мъжкари. Едните бродят из живота със ситни крачици и вмъкнати в раменцата главици. Нещо си мънкат, докато примигват срещу светлината като мишки в трици. Другите пък намигат като лампички по коледна елха и общуват в стил: "Чекай да ти редим една далавера..."
Третите тъпчат яко земята и люлеят рамене в ритъм, характерен за двугърбата камила. Не говорят, а ръмжат, не обсъждат - а заплашват.
Онова, което ги обединява всичките е, че за пет лева работа не могат да свършат. Вместо да работят, льольовците нещо си мишкуват, намигащите пичове си чакат далаверата, а мъжкарите - "удара". Затова ги няма там, където се иска постоянно, упорито усилие, за да има видим резултат.
Влизате в някоя банка - жени. Мъжете са охрана и предимно се мотаят покрай входа. Влизате в някоя редакция - жени. Има и мъже, но жените са на най-трудните управленски позиции. Влизате в офиса на рекламна агенция, на международна компания, на неправителствена организация - жени. Влизате, по дяволите, в някое министерство или община - жени.
А като ви питат, кого бихте искали за президент - сещате се я за Кристалина Георгиева, я за Меглена Кунева...
Влизате обаче в кварталната кръчма - мъже. Ето къде били през цялото време. Но когато се върнат вечер вкъщи: "Жено, давай салатата!". Пак зависят от жени.
Ясен е отговорът на въпроса: Кой спечели от прехода? Жените спечелиха - или, най-малкото, те са горният, правещият нещата слой на обществото.
Никой обаче не е тикнал ген на бизон (примерно, де...) в българските жени, та да покорят мъжете. Просто се сбъдна описаното още от Дарвин - оцеляване на силните.
Англичаните казват: "Трудностите отсяват момченцата от мъжете". У нас обаче мъжете се оказаха - жените.
Ако бях жена обаче, това положение изобщо нямаше да ми харесва. Не стига, че върша цялата работа, ами вечерта идва онзи, лъха на бира и вика: „Салата!".
Има си изследвания, защо стана така. В едно общество, което вече не е селско, но още не е градско, мъжете не стават за нищо, защото така са отгледани... от жените.
Слушайте сега, преди да се гневите. Преди 100-200 години мама и баба са глезили момченцето, тъй като не след дълго то нямало да има много поводи да се глези. Момчето, станало мъж, поема ударите на живота - пази жените и децата. Изхранва челядта, пази реколтата, баламосва бирника, ходи на гурбет, на война. Заради всичко това го глези и булка му, доколкото може.
Дядо ми и свако ми, родени още в Княжество България, бяха такива. Цял живот и челяд изхранват, и бирник баламосват, и на гурбет „във Влашко" ходят, че и на война. Докато накрая не ги колективизират - но това е вече друга история.
Днес ги няма житейските тегоби, заради които едно време са глезили момчетата и мъжете. Но по инерция глезенето продължава. И тъй като мъжете никога не поемат онези тежести, заради които биват глезени, си остават... глезльовци.
Спасението на мъжете не е в техните ръце - а пак в ръцете на жените. Хайде да се запрятат, най-сетне, че ми писна от льольовци...
*Текстът е публикуван за първи път в сп. "Най-влиятелните жени на България". Препубликуваме го отново със съгласието на проф. Дайнов.
