Близо 120 000 жени са станали жертва на сексуални престъпления у нас, показва една статистика...
А колко ли са тези, които никога не са осведомили органите на реда - от страх, срам, от усилия да забравят спомена за това ужасяващо престъпление, за оскверняващото деяние? Сигурно не са малко. Аз съм една от тях. Две изнасилвания. Виновна ли съм? Не знам. Опитвам се да бъда максимално обективна- съдете сами.
Бях осемнадесетгодишна, когато случайността ме срещна с Иван (променям имената). Разхождах се с приятелка, която се оказа негова позната. Засякохме се в центъра, покани ни да пийнем по нещо. Седнахме в близко барче. Оказа се словоохотлив и остроумен, пълен със забавни случки и вицове. Поиска телефонния ми номер, беше ме харесал и въпреки че му обясних, че имам приятел, настояваше "ей така, само за питие поне".
Признавам - дадох му грешен номер. Изминали бяха около няколко месеца от случилото се, когато, стоейки на трамвайната спирка, едно такси заби спирачки пред мен. Вътре беше той, Прибирал се от морето, за къде съм, каква изненада и той бил в същата посока, да заповядам. По пътя беше много мил, укори ме, но майтапчийски, по неговия си начин, за лъжата с телефона.
Сега съм му дължала едно питие. Знаел едно заведение по пътя. Ами - съгласих се. Спря таксито пред едно кафе и слязохме. В един момент зарови в джобовете си и изненадан подхвърли - не се усетил, че свършил парите, тези за шофьора били последните, не, в никакъв случай няма да приеме аз да черпя и то при положение, че живее в отсрещната кооперация.
Отидохме у дома му, разтича се, имал страхотно кафе, по-добро от това, дето щели да ни го сервират, наля и по чашка коняк... Говорехме си, поведението му с нищо не вещаеше това, което щеше да се случи. Телефонът му иззвъня, обаждаше се негов приятел.
Нищо не си спомням от разговора, а и не слушах внимателно до момента, в който фразата: "Брато, айде малко по-късно, че сега ше чукам" ме хвърли в невъобразим ужас. Остави телефона, изражението му беше съвсем променено, ледено: "Ти не чу ли, какво говоря? Аре събличай се, или си мислиш че ще ти се размине? На кой ше правиш номера, ма пикло? За каква се мислиш".
Стоях вкаменена. И отново: "Ти не чули, какво ти говоря или да дойда да ти скъсам блузата..." Хвърлих се към вратата, не успях, разбира се, хвана ме за косата, шамар, втори, запуши ми устата. По-нататък е излишно да разказвам, изпрати ме със заплахата, че ако някой узнае или посмея да се оплача, животът ми бил свършен. Не исках и да се оплаквам, няма и да разказвам за часовете под душа, кошмарите и ужаса на спомена. Не казах и на гаджето си, мой съученик. Отблъсквах го, държах се грубо, обиждах го... Изоставих го без обяснения.
След около година срещнах един човек. Спокоен, уравновесен и стабилен. Неговата самоувереност рязко контрастираше с моята невротичност. Чувствах се добре с него и само той единствен знаеше за случилото ми се. Омъжих се за него за ужас на родителите ми - разликата във възрастта ни беше 18 години. Роди ни се дъщеричка.
По-сетне, размишлявайки съм се давала сметка, че съм се хвърлила към него, търсейки спасение от страховете си, надявайки се да ми помогне да забравя...
Разликата в годините наистина си каза своето - не се получи. Взехме решение да се разделим. Остана ми приятел, остана си и любящ баща.
Вторият път беше преди около 3 години. Работя в голяма фирма- около 500 човека. Хубав, добре сплотен колектив. Бяхме резервирали хотел за новогодишните празници. Организирахме томболи, изненади, поканени бяха певци... Но дъщеря ми се разболя два дни преди събитието и аз (не съм шофьор), уведомих колегите, с които щях да пътувам, че няма да отида. В късния следобед на заминаването за планината вече съжалявах за решението си, детето беше по-добре, баба й и дядо й бяха с нея, а аз доста рядко си позволявах да се забавлявам - бях се отдала на нея и работата си. Нямах приятел.
Излязох навън в парка да разходя кучето и както често ми се случваше видях няколко познати с домашните се любимци. Всъщност почти всички се познавахме и засичахме в различни периоди. Този следобед се видяхме с Пламен - съсед през две кооперации. Забелязала бях отдавна, че ме харесва и той не ми беше безразличен, но някак си все още не се бях отърсила от развода си и нямах желание за интимност, за връзка на този етап.
Разхождахме кучетата и аз му разказвах как съм си объркала плановете и колегите вече са отпътували. Предложи ми да ме закара. Дори се зарадвах. Горе ни посрешнаха радушно. Не ме бяха виждали с мъж след развода ми. Дума да не ставало да си тръгва Пламен, място за спане имало в хотела. Аз щях да спя при две колежки. А и какво ти спане, да купонясваме сме дошли.
Всичко започна много хубаво, организацията отлична, менюто чудесно. Пламен седеше до мене на масата. Направи ми впечатление, че доста си пийва, не ми пречеше до момента, в който ръцете му започнаха да шарят по бедрата ми под масата. Отблъснах го любезно, той сякаш стана още по- настоятелен. Ядосах се, отидох да танцувам, смесих се с тълпата. От време на време го поглеждах - продължаваше да се налива.
В един момент се оказа пред мен и ме хвана за ръката в покана за танц. Какъв ти танц, бях като в менгеме в прегръдките му и отново ръцете му гадно зашариха по тялото ми. Толкова от празника, обявих, че се качвам да почивам, взех от колежките ключа от стаята и трепереща от нерви, хукнах нагоре.
Дори и не съм забелязала, че ме е последвал, влезе почти едновременно с мене. Нахвърли се да ме целува, ужасна воня на алкохол се разнасяше от него, опитах се да говоря, като с възрастен човек, казах му, че не го желая, да си отиде, да продължава да се забавлява долу. Не ми обърна внимание, казах, че ще викам, ако не се махне, а той с бърза реакция ме хвана за гърлото: "Обърни се", просъска. "Ще викаш ли, а? " Задушавах се. "Няма да викам", изхриптях...
Сега искам едно единствено нещо - дъщеря ми да замине в Германия при бившия ми съпруг, който от известно време живее и работи там. Да замине, да се махне от тук. Да замина и аз.
Весе и аз се погнусих доста от пишещите мъже тук..
"Имате склонност към фиксации върху погнусяващото Ви? Е, не е болка за умиране...." МОЛЯ???
"И понеже ти и останалите патки пишещи тук сте прекалено тъпи за да го осмислите ви го обясняваме." УФФФФФ! ПРЕСТАНИ ДА НИ ОБЯСНЯВАШ КАКВОТО И ДА БИЛО!! ЯСНО ЛИ ТИ Е- МЛЪКНИ!!! И "МЛЪКНИ" ЗА НОРМАЛНИТЕ МОЗЪЦИ ОЗНАЧАВА "МЛЪКНИ", А НЕ '"ПРЕДЪЛЖАВАЙ ДА ДРЪКНАШ"!!!
Теа,мисля ти беше с историята за казармата.Ако бъркам ме поправи.Кажи ми честно,какво очакваш да се случи(добре,че се е разминало)на 2 момичета отиващи в казарма с войници,по презумция доста загоряли.За такива примери смятам,че говори Боби,въпреки,че се изразявам малко грубо има правота в думите му.Никой не защитава насилници и изнасилвачи,даже напротив,замисляте ли се как безпомощно се чувстваме ние ако/като се случи на наша близка и какво искаме да му причиним на изверга.Истината е,че трябва да работят полиция,следствие,прокуратура и съд,а жените малко или много да се пазите и да си имате едно на ум с непознати мъже.Преди време говорейки с мой познат(пенсиониран полицай) ми каза:"ако човек иска да извърши престъпление,той/тя ще го извърши".Въпроса е системата да измисли средства и да ги прилага в противодействието на такива.Тоест да имат възспиращ ефект.Защото ако за изнасилване се осъжда до живот,всеки изнасилвач ще стане и убиец.Но ако се предвиди затвор до 5-8г. плюс химическа кастрация и това се спазва стриктно,ще има много по-малко изнасилвания.......
Това е точно така!! Казват го специалисти по проблематиката. " Насилниците са привлечени от жени със самочувствие. Те искат да им се наложат и да ги смачкат. ,"
Ужасна история! Защо наистина все добрите хора го отнасят ???
тея, успокой топката, никога не съм твърдял, че си го търсиш или че някоя от жените си го е търсила. просто ти казах, че този, който те е "натискал" не е бил насилник в истинския смисъл на думата.
исках да кажа изнасилвач. кактъо и да е. темата се осра отново.
Боби, дървен философе, НЯМАШ ЛИ СИ ДРУГА РАБОТА да му се не види!! Казах ти да млъкнеш, сега ще ти кажа и защо! Защото дори и да си прав, а ти НЕ СИ непоисканите съвети стават само за боклука. Никоя жена не ти е искала съветите, тска че спри с непоисканите назидания и не се изживявай като спасител. Не си. По-скоро дразниш като т.п и упорит!
"Жената е виновна за изнасилването, ако мъжът е изнасилвач, а тя се държи с него сякаш не е." ------------------- Така излиза по логиката на някои коментиращи, която впрочем си е съвсем правилна. Така де, ако се качиш на самолет, който вземе да катастрофира, това, че си станал на сръбска плескавица си е изцяло твоя вина/отговорност/к'вото-там-го-изкараха - и малките деца знаят, че да се лети е спорт опасен. Глупавото решение да се качиш на самолет (да флиртуваш/да се държиш приятелски с мъж/да сложиш къса пола, защото навън е 37 градуса и т.н.), след като знаеш, че винаги може в някоя от турбините да се натресе ято щъркели и дяволската машина да падне (интересният непознат да се окаже Джефри Дамер), си е било твое. Аз например не мога да проумея защо хората упорстват да пътуват с автомобили. Че така направо си го търсиш - по новините всяка вечер съобщават за нови катастрофи, чак война го нарекоха, всички прекрасно знаят какви ненормалници фучат по пътищата, как се купуват книжки и как катаджиите те пускат пиян срещу 20 лева подкуп. Ако те помете някой баровец, отговорността/вината/блаблабла после да не могат да те изстържат от волана си е изцяло твоя. Да не би баровецът да те е карал да си купуваш кола и да му се пречкаш по магистралата!! Ами ненормалниците, които ходят по клубове? Това са места, на които се пуши, винаги може да пламне пожар и паникьосаната тълпа да те стъпче докато се опитваш да се добереш до изхода - няма какво после да се оплакваш на Св. Петър, сам си си виновен, че ходиш да се забавляваш. Изобщо хората трябва да си стоят вкъщи - така нито ще се налага да отсяваш изнасилвачи от нормални хора, нито ще се налага да пътуваш с разни душегубки, нито... нищо. Вярно, че може да стане някое земетресение, но всеки знае, че съществува такава вероятност, съответно трябва да поемем отговорността за това, че сме си вкъщи, когато може да стане земетресение (и ние сме наясно с това!) мъжки. Или накратко казано - WTF!!!
Боби, АЗ НИКОГА НЕ СЪМ ТЕ ПИТАЛА ЗА СЪВЕТ! Престани да си общуваш с мен, твоето мнение не ме интересува!
И за последно да коментирам малко стила на нашия фанатик дето не се вижда в огледалото: "Радвам се когато видя културения и цивилизован начин по който си изразила мнението си. Не като фанатичките." Всички се радваме на културен и цивилизован спор/дискусия! Обаче със сигурност изказвания от рода на "тъпа фанатичка/бесна феминистка" и т.н.т.р най-любезното от които е "търсим мозък дето го няма" НЕ СА ЦИВИЛИЗОВАНИ! Още по-малко пък да продължаваш да твърдиш, че жената сама си е виновна ДОРИ когато говорим за малки деца от женски пол!!! Тогава си заслужаваш всички епитети, че даже са то малко! Каквото повикало- такова се обадило! От сега нататък ще комуникирам само с балансирани личности, които НАИСТИНА дават агрументи, а не сипят обиди и се запъват като магаре на мост с мнението си!!!
Ох ама нали съм си наивна и вярвам в доброто Ще призная че жертвата няма "вина", когато някоя от вас може с логични и аргументирани доводи да ми обясни че за изнасилената от статията не важи следното: "Сама си е виновна, задето отива сама в апартамента на мъж, когото не познава, но знае че е заинтересован в нея, и упорито се опитва да се уреди с нея" Аз ще ти отговоря на този въпрос!!! Но първо искам ти да ми отговориш какво ОБЯСНЕНИЕ за вината й намираш при второто изнасилване! Чакам
Коментиращи хора прочетохте ли -ох нещо стана с препинателните знаци извинявам се# подзаглавието на тази статия Близо 120 000 жени в България стават жертви на сексуални престъпления Това е най-страшното и това трябва да обсъждаме!
Роуз Мари, благодаря и за твоя виц