Две изнасилвания. Виновна ли съм...

Близо 120 000 жени са станали жертва на сексуални престъпления у нас, показва една статистика...

А колко ли са тези, които никога не са осведомили органите на реда - от страх, срам, от усилия да забравят спомена за това ужасяващо престъпление, за оскверняващото деяние? Сигурно не са малко. Аз съм една от тях. Две изнасилвания. Виновна ли съм? Не знам. Опитвам се да бъда максимално обективна- съдете сами.

Бях осемнадесетгодишна, когато случайността ме срещна с Иван (променям имената). Разхождах се с приятелка, която се оказа негова позната. Засякохме се в центъра, покани ни да пийнем по нещо. Седнахме в близко барче. Оказа се словоохотлив и остроумен, пълен със забавни случки и вицове. Поиска телефонния ми номер, беше ме харесал и въпреки че му обясних, че имам приятел, настояваше "ей така, само за питие поне".

Признавам - дадох му грешен номер. Изминали бяха около няколко месеца от случилото се, когато, стоейки на трамвайната спирка, едно такси заби спирачки пред мен. Вътре беше той, Прибирал се от морето, за къде съм, каква изненада и той бил в същата посока, да заповядам. По пътя беше много мил, укори ме, но майтапчийски, по неговия си начин, за лъжата с телефона.

Сега съм му дължала едно питие. Знаел едно заведение по пътя. Ами - съгласих се. Спря таксито пред едно кафе и слязохме. В един момент зарови в джобовете си и изненадан подхвърли - не се усетил, че свършил парите, тези за шофьора били последните, не, в никакъв случай няма да приеме аз да черпя и то при положение, че живее в отсрещната кооперация.

Отидохме у дома му, разтича се, имал страхотно кафе, по-добро от това, дето щели да ни го сервират, наля и по чашка коняк... Говорехме си, поведението му с нищо не вещаеше това, което щеше да се случи. Телефонът му иззвъня, обаждаше се негов приятел.

Нищо не си спомням от разговора, а и не слушах внимателно до момента, в който фразата: "Брато, айде малко по-късно, че сега ше чукам" ме хвърли в невъобразим ужас. Остави телефона, изражението му беше съвсем променено, ледено: "Ти не чу ли, какво говоря? Аре събличай се, или си мислиш че ще ти се размине? На кой ше правиш номера, ма пикло? За каква се мислиш".

Стоях вкаменена. И отново: "Ти не чули, какво ти говоря или да дойда да ти скъсам блузата..." Хвърлих се към вратата, не успях, разбира се, хвана ме за косата, шамар, втори, запуши ми устата. По-нататък е излишно да разказвам, изпрати ме със заплахата, че ако някой узнае или посмея да се оплача, животът ми бил свършен. Не исках и да се оплаквам, няма и да разказвам за часовете под душа, кошмарите и ужаса на спомена. Не казах и на гаджето си, мой съученик. Отблъсквах го, държах се грубо, обиждах го... Изоставих го без обяснения.

След около година срещнах един човек. Спокоен, уравновесен и стабилен. Неговата самоувереност рязко контрастираше с моята невротичност. Чувствах се добре с него и само той единствен знаеше за случилото ми се. Омъжих се за него за ужас на родителите ми - разликата във възрастта ни беше 18 години. Роди ни се дъщеричка.

По-сетне, размишлявайки съм се давала сметка, че съм се хвърлила към него, търсейки спасение от страховете си, надявайки се да ми помогне да забравя...

Разликата в годините наистина си каза своето - не се получи. Взехме решение да се разделим. Остана ми приятел, остана си и любящ баща.

Вторият път беше преди около 3 години. Работя в голяма фирма- около 500 човека. Хубав, добре сплотен колектив. Бяхме резервирали хотел за новогодишните празници. Организирахме томболи, изненади, поканени бяха певци... Но дъщеря ми се разболя два дни преди събитието и аз (не съм шофьор), уведомих колегите, с които щях да пътувам, че няма да отида. В късния следобед на заминаването за планината вече съжалявах за решението си, детето беше по-добре, баба й и дядо й бяха с нея, а аз доста рядко си позволявах да се забавлявам - бях се отдала на нея и работата си. Нямах приятел.

Излязох навън в парка да разходя кучето и както често ми се случваше видях няколко познати с домашните се любимци. Всъщност почти всички се познавахме и засичахме в различни периоди. Този следобед се видяхме с Пламен - съсед през две кооперации. Забелязала бях отдавна, че ме харесва и той не ми беше безразличен, но някак си все още не се бях отърсила от развода си и нямах желание за интимност, за връзка на този етап.

Разхождахме кучетата и аз му разказвах как съм си объркала плановете и колегите вече са отпътували. Предложи ми да ме закара. Дори се зарадвах. Горе ни посрешнаха радушно. Не ме бяха виждали с мъж след развода ми. Дума да не ставало да си тръгва Пламен, място за спане имало в хотела. Аз щях да спя при две колежки. А и какво ти спане, да купонясваме сме дошли.

Всичко започна много хубаво, организацията отлична, менюто чудесно. Пламен седеше до мене на масата. Направи ми впечатление, че доста си пийва, не ми пречеше до момента, в който ръцете му започнаха да шарят по бедрата ми под масата. Отблъснах го любезно, той сякаш стана още по- настоятелен. Ядосах се, отидох да танцувам, смесих се с тълпата. От време на време го поглеждах - продължаваше да се налива.

В един момент се оказа пред мен и ме хвана за ръката в покана за танц. Какъв ти танц, бях като в менгеме в прегръдките му и отново ръцете му гадно зашариха по тялото ми. Толкова от празника, обявих, че се качвам да почивам, взех от колежките ключа от стаята и трепереща от нерви, хукнах нагоре.

Дори и не съм забелязала, че ме е последвал, влезе почти едновременно с мене. Нахвърли се да ме целува, ужасна воня на алкохол се разнасяше от него, опитах се да говоря, като с възрастен човек, казах му, че не го желая, да си отиде, да продължава да се забавлява долу. Не ми обърна внимание, казах, че ще викам, ако не се махне, а той с бърза реакция ме хвана за гърлото: "Обърни се", просъска. "Ще викаш ли, а? " Задушавах се. "Няма да викам", изхриптях...

Сега искам едно единствено нещо - дъщеря ми да замине в Германия при бившия ми съпруг, който от известно време живее и работи там. Да замине, да се махне от тук. Да замина и аз.

#144 fALLEN 29.10.2011 в 21:46:27

е явно на авторката един път не и е стигнал, за втори път - не знам.

#145 корейче 29.10.2011 в 21:54:24

Така, значи всички жертви сами са си виновни. Направо да ги утрепем с камъни (то в някои страни даже така си правят). Жертвите на убиеца пак ли са си виновни? Да, не отричам, че някои хора понякога взимат грешни решения, но това не значи, че заслужават да ги изнасилят! Вие не сте ли взимали грешни решения? Да не говорим, че на насилниците не им е изписано на лицата, че са насилници. Много хора са насилвани от свои познати, дори роднини. И след като си станал жертва, повярвайте ми, не мислиш логично. А дори и по принцип да си си тъп - то тъпите хора нямат ли права? Като някой е тъп, това значи ли, че трябва да му се случват ужасни неща? Не разбирам защо мъжете от форума изместват фокуса към вината на жертвата, като далеч по-важно е другото. На мен ако ми задигнат чантата, може да е било защото не внимавам и не гледам къде е, но това оправдава ли циганката, която ми я взима? Бих предпочела да не трябва нон стоп да следя къде са ми нещата, като съм на улицата, така че ако има проблем с много кражби примерно, е далеч по-правилно да се спрат престъпниците, за да могат хората да са спокойни, а не да трябва да се въоръжават. Тъй че фокусът ви е грешен - ако и да има някаква вина жертвата (несъобразяване на обстоятелствата), това не я прави по-малко жертва, нито пък по някакъв начин оправдава насилника. И това, че жените си го били просели - ами аз като бях на 14-15 някъде се прибирам вкъщи на село заедно с другите деца, с които сме били заедно. Точно пред нас съм, облечена съм с широк анцуг и си вървя. И някакъв тъпанар минава с колата и решава, че моите задни части са мястото, където трябва да си постави ръката. Брей, колко виновна бях само. Или пък си седя аз в автобуса, зима е, облечена съм с яке, нямам никакъв грим, нищо, изморена съм и просто чакам да се прибера. Какво да ви кажа, бях супер предизвикателна. И някакъв реши, че е удачно да си завре чатала в лицето ми (той беше правостоящ). Отначало си помислих, че си въобразявам, понеже беше препълнен автобусът, но определено не беше такъв случаят, защото той непрекъснато се приближаваше. Не знаех какво да правя, тръгнах да се местя и човекът до мен се почуди какво става. После разбра. Добре, че изродът слезе бързо. След тази кратка случка се чувствах просто отвратително. А жените, които са били изнасилени - ами дори не искам да си представя как се чувстват. Роуан ли, кой, говори, че нямало изнасилване в брака - за твое сведение всякакъв нежелан сексуален контакт е насилие. Сега какъв е бил мъжът преди брака, какъв е станал след това - ами ти пък няма как да знаеш какво си е мислела жената, като го е взимала. Стига с тия глупости. Не можете така да обиждате жертвите на насилие. Да не мислите, че е лесно просто да се отървеш от насилника? Вие въобще си нямате представа какво изпитва една жертва на насилие и какви неща се случват в мозъка и. Аз съм била жертва на системен тормоз и насилие (не сексуален) като дете и мога да ви кажа, че това никога не се забравя. А сексуалното насилие е в пъти по-ужасно от това, което се е случило на мен, така че моля по-леко с обидите над жертвите, жертвите имат нужда от съчувствие и помощ, а вината търсете в насилника.

#157 fALLEN 29.10.2011 в 23:49:03

potnik, я кажи що си седял и си гледал как изнасилват и си се хилил? ай кажи го, единствгения свестен под тая статия. хаххаа.

#158 fALLEN 29.10.2011 в 23:54:14

бобка, бате, не си прав, втория път не е имала шанс, защото насилникът, нищо че е бил мъртвопиян, се е телепортирал до нея, точно като си е отключвала вратата и после се е метнал навътре като една същинска нинджа. еййй, ама хич не ги четете тия статии, начи!

#190 Iratais 30.10.2011 в 09:40:03

Ей ора – стига сте се плюли и сте се наричали. Нема спечелите. Вчера бех на Дивали – индийската Коледа. Фестивала на Светлината. Кога влизахме у залата на входа ората ни мацваха по челата между очите. Питах моя авер индиеца – викам кво е това бе? Ква му символиката? Той вика в Индия за таа червената не знам (що с червена ни мацаха) ма иначе се ходи на гробовете и таа боя се праи от прахта на мъртвите (бела боя) и се слага да ти напомня, че един ден ще си нищо повече от прах върху нечие чело. Спектакъла беше за кашмер, ма ората така искрено се веселиха и се радваха. Та в тоа ред на мисли – утре некоа баба ще си изтърве непраните гащи върху нечия глава и света свършва. Стига с таа злоба. Весе – мерси душо! И не ми се е навирил толко носа – аз щи кажа ако почна събирам дъждовна вода с него. Щом си женена щастливо – млясни мъжо и са погледайте малко тъй в очите. Да са Видите. Аз мойта свърши – ще търсим тепърва некоя душица . Що у тоя свет сам човек заникъде не е. И е кофти кат се прибереш у къщи и да нема любим човек да прегърнеш. Ай със здраве – аз си зимам кофичката и лопатката и отивам си играа на друг пясъчник, че таа тема ми писна.

#198 fALLEN 30.10.2011 в 14:12:57

ебаси що изписано, що чудо... а фактите си остават - някои хора не правят разлика между повечето изнасилвачи са били роднини и всички роднини са (потенциални) изнасилвачи... малоумие до морето и обратно.

#199 fALLEN 30.10.2011 в 14:13:39

и къде се покри тоя свестния потник? който допреди 3 дена псуваше с по-каруцарски псувни от некой мангал от околовръстното всички жени тука...

#204 корейче 30.10.2011 в 16:44:44

207, точно така. Жените трябва да се пазят и да проявяват разум. Но повечето тук вместо да бъдат добронамерени към жертвите, ги нападат и обиждат. Да, вероятно някои действия на жертвите са довели до това развитие на обстоятелствата, ама нужно ли е да им се нахвърляме? Че и тъпи патки да ги наричаме. И вина да им вменяваме. Няма как винаги да взимаш правилното решение. Освен това не е никак лесно да събереш сили да се оплачеш в полицията, лесно е да се каже, но едва ли някой може да си представи какво си мисли една жена в такъв момент. Това, че полицията в България не вдъхва респект, допълнително усложнява ситуацията. Пак казвам, не обиждайте жертвите, каквото и да са сбъркали те, това, което е направил насилникът, е истински ужасното и само то може и трябва да бъде съдено. И по никакъв начин не е оправдано. Все едно това, че някой е оставил жилището си отворено, е оправдание за това, че аз съм лязла там неканена и съм си взела туй-онуй. Няма ли повече да ви харесва да жгивеете на място, където няма нужда да си заключвате жилището и да си следите чантата непрестанно, където можете спокойно да останете насаме с мъж, без да ви е страх? Престъпниците са сбърканите, не жертвите.

#205 fALLEN 30.10.2011 в 17:05:44

такааааа, от наблюдавани по темата коментари, стигам до няколко извода - - жените са яко преебани от фалшивите сигнали, които са мнозинство в полицията; - мъжете са яко преебани, защото на тях вече първо се гледа като на изрод-изнасилвач, а после като на потенциален секс-партньор или като на приятел... да ви е честито на всички печеливши.

#206 fALLEN 30.10.2011 в 17:09:23

тея, нещата са доста по-сериозни, отколкото 3-4 глупачки тука си мислите. далеч по-сериозни са. но няма да навлизам по-надълбоко, защото първо - със сигурност четат жени, които са пострадали от истинско насилие, а не загорял пубер да ти се метне и като му скръцнеш със зъби да избяга. това твоето, извинявай, че е неприятно - неприятно е, но няма нищо общо с темата, и с насилието, мисля че го каза вече една жена. така че ако не искаш да ти викат тъпа - осъзнай се и мисли повечко. нещата са сериозни за всички, защото от шепа бандити и престъпници, вички носим отговорност. или поне на някои им се иска да носим всички отговорност. аз отказвам. няма да бия и насилвам по случая, де. ама поне мога да си го кажа. а потника мое да фане некой мангал, на кого мие задника, за уя. и толкоз...

#223 FRIEDEMANN 30.10.2011 в 21:19:50

Леле,каква тема само.Няма ме 2-3 дни и ще се хванете за гушите.Я по кротко,знам,че е болезнена тема,но сте големи хора и можете да общувате цивилизовано.Изнасилването е отвратително престъпление и по никакъв начин не бих го одобрил.Трябва да има сериозни механизми за неговото противодействие.Включително съдействие на жертвите с органите на МВР,така и прекратяване на фалшивите сигнали.Според мен статията е много фалшива,просто издиша от всякаде по ред причини.Аз лично не познавам жена(а познавам доста) която да се качи в кола с непознат мъж и да отиде в неговия апартамент да пият кафе,що за простотия. Преди време се запознах с жена,която ми даваше много,ама много грешни сигнали.В процеса на общуване с мен тя се държеше доста мило и предизвикателно.Наричаше ме с мили думи,галеше се,прегръщаше се,флиртуваше,даже веднъж и по задника ме хвана.Ходихме насам натам няколко пъти както си му е реда.Мислех,че нещата отиват в много добра посока.Но като поставих нещата ребром:аджеба ние ще правим ли нещо или не(говоря за връзка).Тя ми заяви,че така се държи с всичките си приятели и за нея е нещо нормално да ги прегръща и нарича мило,слънце и т.н.Запознах се с нейни приятели и наистина е такъв човек,може би тук е времето да кажа,че е човек на изкуството.Явно си бе уплътнявала свободното време за момента с мен,почувствах се доста използван.Както и да е,казах и аз съм до тук,за мен не е нормално да се държиш така и да не искаш нищо повече и си тръгнах.Скъса ми нервите накрая......Ако е някой мъж с по-слаби ангели,не знам какво би направил. Та мисълта ми е,че трябва да се наказват строго всички изнасилвания,да бъдат доказани като такива,да няма фалшиви такива.И когато не искате секс от един мъж,не флиртувайте с него и не му давайте грешни сигнали,защото е много гадно и болезнено....

#224 FRIEDEMANN 30.10.2011 в 21:22:08

50% от жените смятат, че за изнасилването са си виновни самите жертви, съобщава Daily Mail. Всяка десета анкетирана жена пребиваваща в Обединеното кралство смята, че жертвата провокира атаката частично чрез разкрепостени танци или прекалено разголените си дрехи. Инициаторите на тези проучвания са направили неочаквано откритие: една трета от мъжете не вярват, че насилието може да се нарече секс с партньор, който не иска полов акт. 30% признават, че са правили секс с пияни партньорки, който не осъзнават какво се случва.Мъжете виновни за изнасилването над жертвите си,са за момичета на възраст от 18 до 24 години. 24% от анкетираните от тази възрастова група казват, че жертвата е отчасти отговорна за престъплението, тъй като носи къса пола, и се е съгласила да пие или разговарят с извършителя. Една пета от анкетираните жени смятат, че жертвата е виновен за това, тъй като тя е отишла в дома на извършителя, както и 13% от анкетираните смятат, че ако една жена танцува разкрепостено или флиртува, то тя трябва да бъде готова за лоши последици. 14% от изследваните участниците вярват, че повечето от жалбите на изнасилване са една измислена история.

#225 fALLEN 30.10.2011 в 23:08:26

rose mary, никой не обича агресивни жени, особено и в комбинация с тъпи. то те тия двете вървят ръка за ръка де. ама туй друга тема. осрахте пейзажа жените тука... сами го виждате и за тва ви е яко яд. квото си постелеш на тва легаш, нали знаеш.

#226 еднажена 30.10.2011 в 23:29:03

Много на дребно от очевадната,единствената- моралната,позиция вадите коалицията!Поздравления за Потник-направи ви на долни гащи!! П.С.:"Човек,който търси покой-не е човек!Истинския няма почивка,ни в ден,ни във век!"

#229 fALLEN 31.10.2011 в 00:25:24

много добре знаеш, за кво става дума - за просташката, чалгаджийска агресия. то така и изнасилвачите може да ги оневиниме - "самотен съм, ебе ми се, взимам си квото си искам", или нещо подобно. сама виждаш също и малоумнатга ви агресия и тотално неразбиране на нещата, заради емоции предполагам, тука във форума до кво доведе - мъжете ви ебават, вие се дразните още повече и диалога е у реката... другия път повечко мисъл и може и да не се осерат нещата...

Новините

Най-четените