Близо 120 000 жени са станали жертва на сексуални престъпления у нас, показва една статистика...
А колко ли са тези, които никога не са осведомили органите на реда - от страх, срам, от усилия да забравят спомена за това ужасяващо престъпление, за оскверняващото деяние? Сигурно не са малко. Аз съм една от тях. Две изнасилвания. Виновна ли съм? Не знам. Опитвам се да бъда максимално обективна- съдете сами.
Бях осемнадесетгодишна, когато случайността ме срещна с Иван (променям имената). Разхождах се с приятелка, която се оказа негова позната. Засякохме се в центъра, покани ни да пийнем по нещо. Седнахме в близко барче. Оказа се словоохотлив и остроумен, пълен със забавни случки и вицове. Поиска телефонния ми номер, беше ме харесал и въпреки че му обясних, че имам приятел, настояваше "ей така, само за питие поне".
Признавам - дадох му грешен номер. Изминали бяха около няколко месеца от случилото се, когато, стоейки на трамвайната спирка, едно такси заби спирачки пред мен. Вътре беше той, Прибирал се от морето, за къде съм, каква изненада и той бил в същата посока, да заповядам. По пътя беше много мил, укори ме, но майтапчийски, по неговия си начин, за лъжата с телефона.
Сега съм му дължала едно питие. Знаел едно заведение по пътя. Ами - съгласих се. Спря таксито пред едно кафе и слязохме. В един момент зарови в джобовете си и изненадан подхвърли - не се усетил, че свършил парите, тези за шофьора били последните, не, в никакъв случай няма да приеме аз да черпя и то при положение, че живее в отсрещната кооперация.
Отидохме у дома му, разтича се, имал страхотно кафе, по-добро от това, дето щели да ни го сервират, наля и по чашка коняк... Говорехме си, поведението му с нищо не вещаеше това, което щеше да се случи. Телефонът му иззвъня, обаждаше се негов приятел.
Нищо не си спомням от разговора, а и не слушах внимателно до момента, в който фразата: "Брато, айде малко по-късно, че сега ше чукам" ме хвърли в невъобразим ужас. Остави телефона, изражението му беше съвсем променено, ледено: "Ти не чу ли, какво говоря? Аре събличай се, или си мислиш че ще ти се размине? На кой ше правиш номера, ма пикло? За каква се мислиш".
Стоях вкаменена. И отново: "Ти не чули, какво ти говоря или да дойда да ти скъсам блузата..." Хвърлих се към вратата, не успях, разбира се, хвана ме за косата, шамар, втори, запуши ми устата. По-нататък е излишно да разказвам, изпрати ме със заплахата, че ако някой узнае или посмея да се оплача, животът ми бил свършен. Не исках и да се оплаквам, няма и да разказвам за часовете под душа, кошмарите и ужаса на спомена. Не казах и на гаджето си, мой съученик. Отблъсквах го, държах се грубо, обиждах го... Изоставих го без обяснения.
След около година срещнах един човек. Спокоен, уравновесен и стабилен. Неговата самоувереност рязко контрастираше с моята невротичност. Чувствах се добре с него и само той единствен знаеше за случилото ми се. Омъжих се за него за ужас на родителите ми - разликата във възрастта ни беше 18 години. Роди ни се дъщеричка.
По-сетне, размишлявайки съм се давала сметка, че съм се хвърлила към него, търсейки спасение от страховете си, надявайки се да ми помогне да забравя...
Разликата в годините наистина си каза своето - не се получи. Взехме решение да се разделим. Остана ми приятел, остана си и любящ баща.
Вторият път беше преди около 3 години. Работя в голяма фирма- около 500 човека. Хубав, добре сплотен колектив. Бяхме резервирали хотел за новогодишните празници. Организирахме томболи, изненади, поканени бяха певци... Но дъщеря ми се разболя два дни преди събитието и аз (не съм шофьор), уведомих колегите, с които щях да пътувам, че няма да отида. В късния следобед на заминаването за планината вече съжалявах за решението си, детето беше по-добре, баба й и дядо й бяха с нея, а аз доста рядко си позволявах да се забавлявам - бях се отдала на нея и работата си. Нямах приятел.
Излязох навън в парка да разходя кучето и както често ми се случваше видях няколко познати с домашните се любимци. Всъщност почти всички се познавахме и засичахме в различни периоди. Този следобед се видяхме с Пламен - съсед през две кооперации. Забелязала бях отдавна, че ме харесва и той не ми беше безразличен, но някак си все още не се бях отърсила от развода си и нямах желание за интимност, за връзка на този етап.
Разхождахме кучетата и аз му разказвах как съм си объркала плановете и колегите вече са отпътували. Предложи ми да ме закара. Дори се зарадвах. Горе ни посрешнаха радушно. Не ме бяха виждали с мъж след развода ми. Дума да не ставало да си тръгва Пламен, място за спане имало в хотела. Аз щях да спя при две колежки. А и какво ти спане, да купонясваме сме дошли.
Всичко започна много хубаво, организацията отлична, менюто чудесно. Пламен седеше до мене на масата. Направи ми впечатление, че доста си пийва, не ми пречеше до момента, в който ръцете му започнаха да шарят по бедрата ми под масата. Отблъснах го любезно, той сякаш стана още по- настоятелен. Ядосах се, отидох да танцувам, смесих се с тълпата. От време на време го поглеждах - продължаваше да се налива.
В един момент се оказа пред мен и ме хвана за ръката в покана за танц. Какъв ти танц, бях като в менгеме в прегръдките му и отново ръцете му гадно зашариха по тялото ми. Толкова от празника, обявих, че се качвам да почивам, взех от колежките ключа от стаята и трепереща от нерви, хукнах нагоре.
Дори и не съм забелязала, че ме е последвал, влезе почти едновременно с мене. Нахвърли се да ме целува, ужасна воня на алкохол се разнасяше от него, опитах се да говоря, като с възрастен човек, казах му, че не го желая, да си отиде, да продължава да се забавлява долу. Не ми обърна внимание, казах, че ще викам, ако не се махне, а той с бърза реакция ме хвана за гърлото: "Обърни се", просъска. "Ще викаш ли, а? " Задушавах се. "Няма да викам", изхриптях...
Сега искам едно единствено нещо - дъщеря ми да замине в Германия при бившия ми съпруг, който от известно време живее и работи там. Да замине, да се махне от тук. Да замина и аз.
Предишният си коментар написах преди да прочета ТОВА: "Да, ако седиш и чакаш чичкото да те опипва си си виновна сама, че не си изпълнила това което мама и тати са ти казали да правиш." И.ИОТ! НЕНО.МАЛНИК! Единият път играх пред блока, втория път се возех в рейс! Не съм говорила с непознати, не съм се качвала у колата/къщата им, не съм приемала подаръци. ЖИВЕЕХ СИ ЖИВОТА НА НОРМАЛНО ДЕТЕ И ПАК МИ СЕ СЛУЧИ!!! Бях най-послушното дете и ПАК МИ СЕ СЛУЧИ!!! Ако и за това твърдиш, че аз съм си ВИНОВНА, ..... дано не се случи на децата ти (ако са момичета пък и ако са момчета)!!!!
Тея
Роуан, не се прави на простак с твойте опипвания. Не си интереснен!
Е, не, прекалихте и все пак се изгаврихте дори под тази тема!!! Дори Потника се изказа по-човешки от вас!!! Отивам си, никой от дебелоглаците тука няма да прояви разбиране или съчувствие, така че няма смисъл. Отивам да общувам с истински стойностни реални мъже.
е, много човешко беше - да си плюе страната, както и някои други правят. то реално тва е по-големо престъпление, макар и не срещу личността... вземеше се в ръце, дами, и се дръще като дами. все пак. аз примерно кво съм казал? а мога доста да говоря и то от опит и то не в най-добра светлина срещу жените. но имам един "принцип", дори и една жертва да има шанс да прочете това, ще си затрая, за разлика от друг път, може би.
роуан се бъзика, успокойте топката! макар и да не е най-удачен този майтап, може би дори и доста дебелашки. има една тенденция - да се изкарват тия или ония групово виновни. аз нямам намерението да нося нечия друга отговорност, щото груповата отговорност е нулева отговорност. както и "дамите" с фалшивите сигнали за изнасилване, сами не загряват, че така преебават всички жени и най-вече наистина потърпевшите. много по-кофти са тези неща от некви дебилни майтапи в некъв анонимен форум под измислена статия.
дръжте* чай че почнах да пиша и аз неграмотно...
Егати, аз се депресирах! Явно съм единствената, която за своите 27 години не е преживяла никакъв опит за изнасилване или сексуално насилие (Пу-пу). Явно нещо съм дефектна! А сега сериозно по темата. Като жена мога да си представя какъв ужас е да те насилят по подобен начин. Но също така като жена имам малко акъл в главата си, за да знам на кой да се доверя и кой да отсвиря директно. А през тийнейджърските и студентските си години съм правила достатъчно много глупости и някак мъжете около мен са знаели какво може и какво не може. Що за тъпота (Ако изобщо е истина) първо да му даваш телефон, пък после в апартамента му? Не само че са я закачали авторката, не само че са я изнасилили веднъж, ами тамън два пъти??? Не ме разбирайте погрешно, никой няма право да посяга на друго същество. Но пък и инстинктът за самосъхранение не е зле да функционира, толкова ли е трудно да вденеш че не всички са добронамерени? Ако историята е истинска говори повече за безкрайната тъпота на авторката отколкото за насилието и истинските жертви на изнасилване...
Такива серийно изнасилвани жени като авторката всъщност се кефят на преживяното. Защото подсъзнателно, или дори нарочно, предизвикват мъжете. Това ги кара да се чувстват желани и пълноценни. Когато събитията придобият сериозни измерения обаче, започват да се дърпат, за да повдигнат самочуствието и цената си. Казват "не", но всъщност имат пред вид "ДА". Ако беше разказала по-подробно какво се е случило между тебе и симпатичния ти кучкар, от градинката до стаята ти, разказът щеше да добие вид на романтичен любовен епизод с малко по-брутален секс завършек. Но ти обичаш такъв, нали? Така че отговорът на твоя (макар и риторичен въпрос) е - да, виновна си! Освен това, никой наистина невинен не пита дали е виновен. Ти си причината това да ти се случва!
добре, сега ако може и някоя, която не е била жертва на сексуално насилие и не е с трайно увредена психика, да каже нещо по темата... пострадалите ви разбираме и съжаляваме. патката нема да си я отрежа от засилена емпатия, сори!
фира, даде фира нещо и ти. тебе в задника ли са те изнасилвали? нема кво да му мисля, по-луд съм от повечето ти познати, вкл. и тия дето са те пляскали като малка. ;) аз знам как да се оправям с нещата. освен това обикновено не се качвам с непознати в апартаментите им и не им въртя курвенски номерца. ей на тва се научете. казаха ви го, ама не вдевате.
потника може и да е много умен, ама като му прочета първото изречение и видя че плюе по България, по традиции, по неща, които са важни за повечето нормални хора, и ми се отщява да го чета нататък. там фетишите му за лайна и пр. не са важни, показват само колко е малоумен, ама като се почне да се маца с лайна всичко, вкл. и важни неща, и некак си... как да ти го кажа. все едно да дойде некое малоумна лелка и да почне да говори за задника ми. и пр. простотии на хора, явно невидяли нищо от живота.
що не питате потника, като е гледал изнасилване на живо, къде се е крил и що се е хилил (негов цитат), какво ми навирате некви ненормални идиоти. тоя може и да ми се мазни напоследък, ама такъв като него като го набарам му ебавам пичката майчина циганска. лесно е така на приказки, ама лошото е че като се изпуснеш, особено в тоя форум, после нема триене, нема връщане назад. нещата си стоят, може да се покаже с точни цитати. аман от олигофрени в тая държава и извън! все сте най-кресливи, все сте най-знаещи!
а потника ви се струва нормален, щото тва, дето го четете от него, ви изнася. както и самата тема. бях достатъчно политкоректен допреди няколко часа, в моментга мисля, че не съм. няма кво да го увъртаме - потника е некво келеме, дето е решило по негови си причини, да плюе, тука всичко. и разни с разклатени психики се връзват на тия простотии. вижте мненията на нормалните жени в тая "дискусия" и пак елате да си говорим, ама с нормални доводи; аз лично не искам да приема обща отговорност. ако трябва пак ще си повторя нещата, дето ги казах преди няколко часа, щото явно никой не им обръща внимание. не мога да приема психично болни като потника за нормалност. нема начин. що тоя олигофрен не даде малко статистики и за австрия. що не спомена оня олигофрен дето беше направил 17 деца на дъщеря си? щото и той е путка. ;)
еми ти бате си по-умен и си го каза по-точно, нема кво повече да пиша простотии... и все пак, потника като се появи - да каже, къде и защо се кри, като е гледал изнасилване и що се хили?