Близо 120 000 жени са станали жертва на сексуални престъпления у нас, показва една статистика...
А колко ли са тези, които никога не са осведомили органите на реда - от страх, срам, от усилия да забравят спомена за това ужасяващо престъпление, за оскверняващото деяние? Сигурно не са малко. Аз съм една от тях. Две изнасилвания. Виновна ли съм? Не знам. Опитвам се да бъда максимално обективна- съдете сами.
Бях осемнадесетгодишна, когато случайността ме срещна с Иван (променям имената). Разхождах се с приятелка, която се оказа негова позната. Засякохме се в центъра, покани ни да пийнем по нещо. Седнахме в близко барче. Оказа се словоохотлив и остроумен, пълен със забавни случки и вицове. Поиска телефонния ми номер, беше ме харесал и въпреки че му обясних, че имам приятел, настояваше "ей така, само за питие поне".
Признавам - дадох му грешен номер. Изминали бяха около няколко месеца от случилото се, когато, стоейки на трамвайната спирка, едно такси заби спирачки пред мен. Вътре беше той, Прибирал се от морето, за къде съм, каква изненада и той бил в същата посока, да заповядам. По пътя беше много мил, укори ме, но майтапчийски, по неговия си начин, за лъжата с телефона.
Сега съм му дължала едно питие. Знаел едно заведение по пътя. Ами - съгласих се. Спря таксито пред едно кафе и слязохме. В един момент зарови в джобовете си и изненадан подхвърли - не се усетил, че свършил парите, тези за шофьора били последните, не, в никакъв случай няма да приеме аз да черпя и то при положение, че живее в отсрещната кооперация.
Отидохме у дома му, разтича се, имал страхотно кафе, по-добро от това, дето щели да ни го сервират, наля и по чашка коняк... Говорехме си, поведението му с нищо не вещаеше това, което щеше да се случи. Телефонът му иззвъня, обаждаше се негов приятел.
Нищо не си спомням от разговора, а и не слушах внимателно до момента, в който фразата: "Брато, айде малко по-късно, че сега ше чукам" ме хвърли в невъобразим ужас. Остави телефона, изражението му беше съвсем променено, ледено: "Ти не чу ли, какво говоря? Аре събличай се, или си мислиш че ще ти се размине? На кой ше правиш номера, ма пикло? За каква се мислиш".
Стоях вкаменена. И отново: "Ти не чули, какво ти говоря или да дойда да ти скъсам блузата..." Хвърлих се към вратата, не успях, разбира се, хвана ме за косата, шамар, втори, запуши ми устата. По-нататък е излишно да разказвам, изпрати ме със заплахата, че ако някой узнае или посмея да се оплача, животът ми бил свършен. Не исках и да се оплаквам, няма и да разказвам за часовете под душа, кошмарите и ужаса на спомена. Не казах и на гаджето си, мой съученик. Отблъсквах го, държах се грубо, обиждах го... Изоставих го без обяснения.
След около година срещнах един човек. Спокоен, уравновесен и стабилен. Неговата самоувереност рязко контрастираше с моята невротичност. Чувствах се добре с него и само той единствен знаеше за случилото ми се. Омъжих се за него за ужас на родителите ми - разликата във възрастта ни беше 18 години. Роди ни се дъщеричка.
По-сетне, размишлявайки съм се давала сметка, че съм се хвърлила към него, търсейки спасение от страховете си, надявайки се да ми помогне да забравя...
Разликата в годините наистина си каза своето - не се получи. Взехме решение да се разделим. Остана ми приятел, остана си и любящ баща.
Вторият път беше преди около 3 години. Работя в голяма фирма- около 500 човека. Хубав, добре сплотен колектив. Бяхме резервирали хотел за новогодишните празници. Организирахме томболи, изненади, поканени бяха певци... Но дъщеря ми се разболя два дни преди събитието и аз (не съм шофьор), уведомих колегите, с които щях да пътувам, че няма да отида. В късния следобед на заминаването за планината вече съжалявах за решението си, детето беше по-добре, баба й и дядо й бяха с нея, а аз доста рядко си позволявах да се забавлявам - бях се отдала на нея и работата си. Нямах приятел.
Излязох навън в парка да разходя кучето и както често ми се случваше видях няколко познати с домашните се любимци. Всъщност почти всички се познавахме и засичахме в различни периоди. Този следобед се видяхме с Пламен - съсед през две кооперации. Забелязала бях отдавна, че ме харесва и той не ми беше безразличен, но някак си все още не се бях отърсила от развода си и нямах желание за интимност, за връзка на този етап.
Разхождахме кучетата и аз му разказвах как съм си объркала плановете и колегите вече са отпътували. Предложи ми да ме закара. Дори се зарадвах. Горе ни посрешнаха радушно. Не ме бяха виждали с мъж след развода ми. Дума да не ставало да си тръгва Пламен, място за спане имало в хотела. Аз щях да спя при две колежки. А и какво ти спане, да купонясваме сме дошли.
Всичко започна много хубаво, организацията отлична, менюто чудесно. Пламен седеше до мене на масата. Направи ми впечатление, че доста си пийва, не ми пречеше до момента, в който ръцете му започнаха да шарят по бедрата ми под масата. Отблъснах го любезно, той сякаш стана още по- настоятелен. Ядосах се, отидох да танцувам, смесих се с тълпата. От време на време го поглеждах - продължаваше да се налива.
В един момент се оказа пред мен и ме хвана за ръката в покана за танц. Какъв ти танц, бях като в менгеме в прегръдките му и отново ръцете му гадно зашариха по тялото ми. Толкова от празника, обявих, че се качвам да почивам, взех от колежките ключа от стаята и трепереща от нерви, хукнах нагоре.
Дори и не съм забелязала, че ме е последвал, влезе почти едновременно с мене. Нахвърли се да ме целува, ужасна воня на алкохол се разнасяше от него, опитах се да говоря, като с възрастен човек, казах му, че не го желая, да си отиде, да продължава да се забавлява долу. Не ми обърна внимание, казах, че ще викам, ако не се махне, а той с бърза реакция ме хвана за гърлото: "Обърни се", просъска. "Ще викаш ли, а? " Задушавах се. "Няма да викам", изхриптях...
Сега искам едно единствено нещо - дъщеря ми да замине в Германия при бившия ми съпруг, който от известно време живее и работи там. Да замине, да се махне от тук. Да замина и аз.
мда 28 евро е до ЕС, 200 еуро излиза г-д.
роуан, да бе така е, прав си. питал съм юрист, жена, самата тяг твърди, че това се доказва много трудно и че повечето (!) оплаквания от изнасилване в бг били фалшиви! както и че повечето реални случаи не се докладват... абе фани едните , удари другите.
същата жена юрист, представи си жена, млада сравнително, ми е споделяла, че е разочарована и погнусена от собствения си пол... за кво си говорим изобщо.
Честно казано, след такива статии АЗ се чувствам изнасилен Щото ако проследите коментарите, който мъж се осмели да каже нещо различно от вайкане по драмите на авторката или малко елементи на разсъждение по темата, веднага бива заклеймен. Така Роуън и Боби разбрахме, че се явни насилници, другите изглежда сме просто прикрити такива.....засега Жената никога не прави грешки (като например хобито й кой знае защо да се усамотява с непознати), докато всеки мъж е виновен по презумция. Същите бяха коментарите и след случая "Яна" лятото... (уж прикрит, но) войнстващ феминизъм в действие! А мен продължава дами боде очите финала за Германия Опасявам се само тая поредица с изнасилванията да не стане като онази на Миро....безкрайна
"Спрете да заклеймявате българските мъже като такива и онакива." Айдееее, пак комплекси!!! Не прочете ли, че втория път, за който говорех беше в Мадрид и "мъжагата" с пистолета беше местен! И слава богу други мъже го подплашиха и оня избяга яко дим! ИЗВОД: НЯКОИ МЪЖЕ (навсякъде по света) са нещастници и изнасилвачи и от това страдат доста жени, ДРУГИ МЪЖЕ са свестни и това защитава някои жени. Айде стига оплаквания от мъже с крехка психика, дето такива статии УЖ им петнели името- това е толкова далече от истината, колкото Луната е от Земята!
"В случая става въпрос за сексуално възползване с физическа сила. " И още нещо от мен: най-често даже не става дума и за сексъалната страна, а става дума за насилието и за контрола, който опиянява някои хора- това е да унижаваш и контролираш някого против волята му, понеже си физически по-силен...
" да ти кажа, не винаги, когато ходя сам с жена у нас, ще очаквам секс от нея. ама може и да съм некво бесно изключение. секс при мене и с мене - само със еднозначно и ясно съгласие и от двете страни - те нещата си личат, когато всички участници го искат." Фолън, благодаря, че исказа гласно най-нормалното мислене и човешко поведение. Друго си е (за НЯКОИ) да се прочете написано от мъж ;-)
Знаеш ли, о , божествени, защо ли "Спазвайте това, и после няма да се чудите защо точно вас са опитали да изнасилят, ами ще знаете защо сте го избегнали." това не ми го каза като бях малко момиченце, което си играеше пред блока!? Аз си играех с другите деца, а некъв изрод от улицата дойде да ме опипва... Ми, явно аз съм си била виновна, нали!????
Божествени, чакам аналичично да ми обясниш как съм виновна, че оня изрод дойде да ме опипва, докато играех пред блока като малко момиченце??? ЧАКАМ АНАЛИТИЧНИТЕ ТИ АРГУМЕНТИ!
veselavesela – мерси душа ! Ма внимавай кво говориш, че Тейчето ше тропне с показалката по масата. Така че само по темата и никви мигачи за изпреварване. Що виж как сгазихме лука с колегата фолън и сламката .
"Така че - идва при тебе изрода и почва да те опипва - казваш му да се разкара, като не го прави - викаш, пищиш и т.н. докато се махне, или докато дойдат възрастните от блока." Еееее, тука ДОСТА се изложи!!! Това не са никакви аргументи, умнико!!! Никога не съм се казвала или говорела при/със непознат като малка!!! А в този случай това което казваш го направих, умнико, но това е ПОСЛЕ!!!! Ти твърдеше, че можело да се направи нещо ПРЕДИ и че били виж горките мъже ПРЕДИЗВИКАНИ да го правят! Та, как точно предизвиква едно момиченце!???? Май, нещо в някои случай вината е САМО И ОЧЕВАДНО у ената страна, май, а? Или гордостта ти няма да ти позволиш да се съгласиш с една жена....
"Мислете с главиците мили момичета, не са дадени само за украса. Оставете размислите на междукрачието за после. Почти всеки който ви уважава като жена, може да ви начеше сърбежа после, но далеч не всеки който може да ви го начеше, ще ви уважава и като жена." Благодарим ти и на тебе, Божествени #2, Роуан, за съветите, понеже ние простите женици сами не можем да се сетим, нали.... А, о, Божествени #2, какво би посъветвал момиченцата на 5-6-7 годинки: да не мислят и те с "междрукрачието", че могат неволно да "предизвикат" някой чичко/дядко, да играят само вкъщи или ... какво, О Бежвствени, ще им кажеш на тях!??? И НЕ, те не си говорят или не тръгват или не приемат подаръци от непознати- това вече те са го научили! Или да не се возят в рейса, че може някой извратеняк да се въздуди и да почне да ги опипва!? Кажи им, о, Божествени какво да им кажем на тези момиченца. Че, аз простата жена, не се сещам какво да им кажа....
"Така ли? Къде? Мозък се иска, също и мислене. Абсолютно нищо подобно не съм казал, дори и една дума от казаното от теб не е вярно." МОЛЯ???? Не бил казал! Аз съм била бясна феминистка, понеже се осмелявам да наричам изверга, който ме опита с истинското му име, и че само ТОЙ е виновен? Амио драги, с 2 думи ВСИЧКИТЕ ти коментари досега се обобщават с 2 изреченив : "Някои жени сами са си виновни, че са предизвикали лоши типове да ги насилят" Аз ти казах, че това за моя случай (и МИЛИОНИ като него ) НЕ ВАЖИ!!! Поисках то аргументи, че важи, ти не ми даде НИКАКЪВ аргумент за ПРЕДИЗВИКВАНЕ и САМОВИНОВНОСТ! НИКАКЪВ. Значи, не успя да си докажеш тезата. Почана да ме обиждаш на бесна феминистка. Куца ти и логиката и аналичичното мислене дето се тупаш у гърдите. Нама какво повече да си губя времето с тебе. Аргументацията ти загуби. Толкова.
Потник, каза го адски точно и ясно.
Бобче, айде да не дразним вече жена ти: Особено ме впечатляваш че си достатъчно тъпа да правиш аналогия между съвети които даваме за полово зрели жени как да се разправят със селски бекове, и тези които даваме за деца срещу педофили, и да ни показвате нагледно как съвета за полово зрелите жени не бил адекватен за малкото дете на 5-6-7 години." Бобче, аз не проумях от упоритостта ти точно ТИ да се проумял тази разлика!!!Исках да чуя от теб, че само и единствено изнасилвачите (не винаги, но най-често са мъже) са ВИНОВНИТЕ, когато става дума за изнасилване на деца и стари хора!!! СЪГЛАСИ СЕ, иначе губиш всякакво ужажение на пишещите тук. Ако не го направиш, това само ще означава, че не би се съгласил дори и с най-простата и очевидна истина, само защото е написана от жена (която ти даже си обявил за "бясна феминистка"). Искам да разбера и какво мисли жена ти за моето твърдение!!! Ако й/ти стиска.