Близо 40 на сто от българските деца са функционално неграмотни. Нивото им, според някои изследвания, било между година и половина и три назад в сравнение с връстниците им от Европа. Образованието (висше и средно) произвежда Златки на килограм.
Това са все факти, които ни заливат всеки ден от екрана, от страниците на вестника, от коментарите по социалните медии... Но също така е факт, че българчетата все още са жадни за качествено образование и всяка година десетки деца заминават да учат в елитни университети на Европа. Част от тях преди това минават през най-голямото изложение за университетско образование в чужбина "Световно образование".
Проектът се организира за десета поредна година с две издания годишно, като през него до момента са преминали десетки хиляди родители и кандидат-студенти в търсене на консултация и ориентация.
Ако през тази година и вие сте родител на дванадесетокласник и няма да пътувате извън София на 6 и 7 октомври, отделете няколко часа, за да се разходите до хотел "Шератон" и да си изградите представа какво ви очаква през идните 9-10 месеца. А и да съберете точна и навременна информация от първа ръка, която ще ви позволи да направите правилния избор на университет и специалност. За онези, на които им е трудно да стигнат до София, Световно образование ще посети още 5 университетски града в страната: Бургас, Варна, Пловдив, Велико Търново и Русе.
Организатор на изложението е ИНТЕГРАЛ, агенцията с 20 годишен опит в консултациите за образование в чужбина, която ежегодно консултира над 50 % от заминаващите да учат във Великобритания, Холандия, Дания и други европейски държави.
Изборът: колкото повече, толкова повече
След присъединяването на България към ЕС, образователният хоризонт на българчетата започна да се разширява, а към добре познатите и ценово достъпни Германия, Австрия и Франция, се добавиха нови дестинации като Великобритания, Холандия, Дания и Швеция. През 2006 г. например на Острова учат по-малко от 200 български деца. Само две години по-късно техният брой надхвърля 800, а през тази година заминават около 1600, близо половината от които по проект "Световно образование".
Дори решението на правителството на Великобритания да увеличи между два и три пъти таксите за обучение от тази есен, не успя да охлади ентусиазма на кандидат-студентите от България. Причината се крие в отлично функциониращата държавна система за студентско кредитиране (Student Loan company), която покрива пълната цена на приетите в университетите в Англия и Уелс.
Фактът, че не трябва да плащат предварително нито пени, помага на семействата, решили да изпратят детето си да следва на Острова, да осъществят намерението си. Още повече, че кредитът се отпуска при изключително изгодни условия, а изплащането му започва едва след като студентът завърши и започне да работи срещу годишна заплата от 15 000 британски лири годишно за Великобритания или 6300 британски лири за България.
За същия период от време броят на избиращите Дания и Швеция също нараства в пъти. Двете скандинавски държави покриват пълната такса за обучение за студенти от ЕС, като нашите младежи могат да се възползват без ограничения от тази привилегия.
Холандия пък, където в момента са обучават над три пъти повече българи в сравнение с 2006-2007 г., е предпочитана заради международната среда, което позволява на българските студенти да не се чувстват изолирани и да се интегрират бързо. Образованието на студентите от ЕС и тук се дотира от държавата, но родителите все пак трябва да заплатят около 1800 евро годишно. Добрата новина е, че в Холандия също има система за кредитиране на студентите, която е достъпна за българите, след като вече са започнали следването си.
Успехът е въпрос на информация...
Изборът на датите за СВЕТОВНО ОБРАЗОВАНИЕ не е случаен - октомври е моментът, когато кандидат-студентите трябва да съберат и актуализират необходимата информация, за да са готови да осъществят плановете се и то навреме.
Всеки посетител на изложението получава каталог с актуалните такси и срокове за кандидатстване за над 200 университета, както и за стипендиите, достъпни за студентите от България. Родителите и техните деца, посетили изложението, получават и право на безплатна консултация в офисите на ИНТЕГРАЛ в цялата страна.
"Когато един ден трябва да избера университет за детето си, аз също ще се обърна към консултантите във фирмата ни, казва Ирина Христова, основател и мениджър на компанията, не защото не познавам университетите в чужбина, а защото през ръцете на нашите консултанти ежедневно минават толкова много казуси, че дори и да се отдам изцяло на кандидатстването на детето си, аз пак няма да мога да събера нужната информация и опит."
... но не е гарантиран
Разбира се, не всички българчета, приети в чужд университет, успяват да го завършат.
"Онова, което им пречи понякога, са трудностите при адаптацията, непознаването и неприемането на чуждата култура. За много от тях това е първо излизане в чужбина. Обикновено съветваме такива деца да избират университет, който приема доста наши сънародници. Там има вече формирано българско общество и детето не е оставено само да се справя с културните различия, които са най-честа причина за връщане", споделя Стефка Златева, консултант в ИНТЕГРАЛ.
Другата причина е свързана с трудностите около самия учебен процес.
"Някои деца са неподготвени за обемите и сериозността на материала, който трябва да усвояват. От тях се иска да учат много, и то още от първия ден, да работят в групи по проекти, да правят самостоятелни проучвания за курсови работи, без да разчитат на информацията, достъпна свободно в интернет. Като добавим недостатъчната компютърна грамотност, например пропуските в Excel, текстообработката и т.н., става ясно защо приспособяването отнема време и понякога е свързано с големи дози стрес", коментира още Златева.
Навременната и коректна предварителна информация помага тези проблеми да бъдат избегнати и разочарованията да са по-малко.
"Организатор на изложението е ИНТЕГРАЛ, агенцията с 20 годишен опит в консултациите за образование в чужбина, която ежегодно консултира над 50 % от заминаващите да учат във Великобритания, Холандия, Дания и други европейски държави." Не е истина, как емиграцията се превърна в процъфтяващ бизнес в БГ-то. Както казваха Металика: "Тъжно, но верно"... П.С: Родни Златки има на килограм и из Ойропейските унита, що си мислите, че само у дома виреят? Който е учил навън и е бил на поне 1 БГ-парти знае за кво иде реч. Навън селянията направо процъфтява, не знам защо, може би един вид защитна реакция заради разстоянието от дома или просто (липсващо) възпитание. "Обикновено съветваме такива деца да избират университет, който приема доста наши сънародници. Там има вече формирано българско общество и детето не е оставено само да се справя с културните различия, които са най-честа причина за връщане" ТОЧНО това не трябва да правят новите. Събирай се с местни, връзвай контакти, гради си среда, усъвършенствай си езика. И стой далеч от Ганьовците. Тва е рецептата.
Хахаха, верно бе! Exsell? Excel? Sexhell?
"..Работа за кадърните винаги е имало и винаги ще има..." И как се разбира, че си кадърен? Дават ти бИлЕшка , на която пише"Тоя е кадърен" и пред тебе хооп, наредени смирено дълга редица работодатели, молещи чинно да те назначат на голяяма заплата
С цялото ми уважение към всички онези колеги, които са избрали да учат на запад, но това са пълни глупости. Човек ако иска и в кенеф да го заключат, пак ще учи. И там и тук идеята е една и съща. Разликата, е че тук семестъра ти излиза 200-300 лв с държавна поръчка докато там е хиляди (без да броим ежедневните разходи). С една дума - стимула ти да учиш здраво там е много по-голям.
Драмата на българското образование се корени в 2, а може би 3 неща: 1. Всеки, който влезе и стане студент завършва. Даже има случаи преподаватели да се молят на студенти да си научат, за да ги изпитат; 2. Няма пари за практика. Това между другото също е пряк резултат от това, че държавата държи всички студенти да завършат; 3. Все още има преподаватели връзкари, но това е тенденция, която полека отпада и според мен до 10-15 години ще са поизмрели напълно. Българското образование си има плюсове и минуси. Престижността на университетите за мен винаги е в пряка зависимост от хората, които учат там, т.к. съм на мнение, че средата изгражда специалиста.
"Смятам, че човек, ако реши да вдига гълъбите към чужбинско, едно образование, завършено там, би му дало по-голям шанс за реализация, различна от общ работник" Нямам оплаквания: и смоето си чисто българско образование не съм " общ работник". То всъщност, зависи какво разбираш под общ работник , де.... Що се отнася до " капитализма вдействие" не мога да имам мнение.Все пак добрата стара Европа е все още социалдемократическа и опитът ми от " капитализма в действие" се определя от опита ми в България, от времето , когато твърде много бивши соц. кадри се бяха преквалифицирали в капиталисти и извънредно усърдно промиваха мозъците на младото поколение с глупости за " кадърните, и работодателя, дето отсява зърнотоот плявата".. Добре поне, че вяра в собствените сили и в свитлото бъдеще не липсва.Иначе аз съм еснаф( с достатъчно богат за еснафските ми представи личен опит и с вече добре изградена лична позиция по въпроса), напълно доволен от настоящото си битие. Реализиран еснаф , така да се каже. Всичките бодри приказки за работодаделя-капиталист, дето ще не ще ще те оцени колко се кадърен, ги оставям на дерзаещата младеж. Аз знам, че и т. нар."капиталист" има деца, племенници , жена и любовница, дето сэщо са много кадърни и оценени. Виж, ако ще и неприятно да ти прозвучи, но в крайна сметка нещата се свеждат винаги до просто занаятчийство, а занаят се учи бавно и мъчително. Е, другият вариант е , баща ти/ майка ти/ дядо ти/ леля ти да те учи, което според мен не е особено разпространено явление.или в общия случай, няма значение какво си мислиш, че знаеш излизайки от университета, важното е че на практка едва ли кой знае колко много можеш.Колко си кадърен тогава? Истинското учене започва когата започнеш работа.... Затова , да добавя накрая, че съм съгласна, че ако искаш да учиш , и в кнеф да те затворят , пак ще го научиш, особено сега- кеф ти библионека, кеф ти интернет.А дали си се шматкал в Оксфорд или в София, каква е разликата,?Никой не може насила да те накара да прочетеш книгите.. После, след промоцията , идва истинското учене.. И работодателя, дето " отсява зърното от плявата", ама по свой критерий.И ако просперира, то няма да е защото ие наел" кадърните новозавършили" , както и ако фалира, едва ли е защото шеф на отдел е току-що дипломиралият му се племенник.... Ама както и да е , просто да върви приказката де. И , дерзайте.... И учете Нали римляните, дето всичко са казали на тоя свят , са написали" Non scholae, sed vitae discimus "
Златки или патки? не разбрах просто
deowin, позволих си да погледна в инфото ти , извинявяй.Та там си написал "финанси".Предвид това ама никак не се учудвам на констатацията, че" образованието е това, което остава след като си забравил всички конкретни факт" Мойто момче, без конкретни факти се получава изключително конкретна манджа с грозде,като тази приятна криза, която възпитаниците на престижните финансови факултети забъркаха. Номерът , според мен , не да се фукаш, че си забравил фактите, ами да знаеш окъде да прочетеш това, което в момента ти трябва, а си забравил(за щастие човешкият мозък има способността да забравя ) Също да добавя, че не зная какви точно "щатски" учебници сравняваш с български такива, за финансите представата ми е на потребител- харча , демек( да дапълня, харча с удоволствие), но българските учебници от които аз съм учила ( при това стари, още по времето, когато аз бях млад динозавър ) си бяха извънредно добри.Да допълня, че и щатски такива сме виждали, още по време оно, но то учебника си е като даскала, братчет- от всяко дърво свирка не става, от всеки обучаващ даскал не става, а от всеки даскал писач научебници не става...Така че..., да не разводняваме темата... Що се отнася до лайната, бе, много надменно се отнасяте към този продукт на човешката физиология.Що пък си мислиш, че лайнознанието е твърде нисше познание...Сещам се сега за стария изтъркан виц за портокалчето и лайното, ама карай, вие във вашите среди очевидно не серете.... Какво да правиш, старост нерадост, накъде го избихме- ученически вицове от детсктвото ... За магистрите и бакалаврите, признавам си ,нищо не мога да кажа- ние като се дипломирахме ,по някое време избухна демокрацията и в образованието и на нас ни рекоха" Ами, а priori сте магистри всичките; айде честито и прав ви път" Да ми разправяш, как някой от Харвард щял да каже, че образованието му е лошо е пълна наивност- той трябва да е луд, след драпането, на което се е подложил , за да влезе там. От това, чее завършил " престижен" университет не следва ,обаче , автоматично, че тоя същия е голямата работа. Не, зависи си от човека и от това как си е прекарал времето.Според теб изкаранот с клизма следване в Харвард автоматично предполага по- високо ниво на предварително знание ( при старта, ако допуснем равни възможности) от отличната такава в напр.Софийския университет( за пояснение, написах СУ просто като пример, не съм учила никога там, даже не съм влизала в него и за да да завърша, университета едва ли те учи на способността да усвояваш нови знания.Ако още в гимназията не си го научил, не те виждам в университета... В университета, според мен, основното е да разбереш колко абсолютно нищо не знаеш, да си седнеш на задника и вместо да пишеш глупости по нета , смирено да отвориш стария учебник и до осъзнаеш колко много още има да се учиш.. .Пък работодателя, драги, оценява способността ти да си вършиш работата Едва ли способността ти да пишеш магистратури чак толкова го впечатлява Е, безспорно, заостря вниманието му по отношение на кандидата, ама има и едно нещо, дето му викат" изпитателен срок" е, много дълго, много поучително и много досадно стана , хич не в мойстил Айде, лека нощ, деца
Гледам, че сте подели спор за качеството на кадрите. Основно предимство на Харвард и сие е, че гарантира едно 99% излезли качествени кадри. При СУ този процент е едва около 5. Обаче съм на мнение, че тези 5% са напълно сравними с онези 99%. При тях, успехът им се дължи на лични качества, с които успяват да компенсират образованието.
Бойчо, след като си получил висшето си в БСУ според мен поне можеш да си замълчиш достойно под темата.
А бе, за звание тъпанарин, изисква ли се вишу от елитен университет или може и по тънко да се земе. Оти ми се чини че не требат много паре за да си такъв. По важно е да ти е малка главата, и тогава по заслуга се получава!