Известно е, че Европа не таи симпатии към българската съдебна система. По-важното в случая обаче е, че и българските магистрати не харесват родния модел. Но какво от това?
Надеждите за рестарт на съдебната реформа в България бяха свързани с новия избор през 2012 година - първо на конституционни съдии, а после и на главен прокурор. По-прозрачните назначения по върховете трябваше да сложат край на приказките за зависимостта от нелегитимни интереси. Надеждите обаче отново се оказаха напразни.
Вероятно това ще каже отново и ЕК. Този път устно в извънредна оценка. Такава се предвиждаше всъщност чак през есента на 2013-та, но заради последните мъгляви назначения в съдебната власт тя ще е факт до края на януари.
Пропадането на престижа
Всичко започна през октомври - със скандала с Венета Марковска и с опорочения избор на конституционен съдия. Тогава Брюксел заплаши България с извънреден доклад. На мястото на Марковска бе номинирана Галя Гугушева. Но пресата се натъкна на информация за значими имотни сделки. Кандидатурата на Гугушева бе оттеглена. Без отговор обаче остана въпросът как пет месеца по-рано, през юли 2012, тя е била избрана за зам.-ръководител на основното острие на борбата срещу корупцията - Апелативната специализирана прокуратура.
Кулминацията обаче бе изборът на главен прокурор. Тя подхрани опасенията, че и този Висш съдебен съвет (ВСС) няма да защитава независимостта на съдебната власт. Зад изборната процедура отново прозираха сделки на хора, които нямат отношение към обществения интерес. "Избраха за главен прокурор човек, който доказано не зачита разделението на властите и който е непозволено близък с правителството", коментира Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет (БХК).
От Брюксел бе казано, че изборът на главен прокурор е обременен с въпросителни, както и че това налага двойно повече работа за г-н Цацаров, за да изчисти съмненията. А те не бяха малко: имаше твърдения за участие на съпругата му в симулативна имотна сделка, както и съмнения за укрити данъци; освен това пролича предпочитанието на вътрешния министър Цветанов към кандидатурата на Цацаров; смущаващо бе и признанието на новия главен прокурор, че е чел делото за клевета срещу Цветанов в районния съд в Пловдив, въпреки че не е имал законно право.
"Казано накратко - в избора по върховете на съдебната власт прозрачност не се получи", категоричен е Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. "Прозрачна стана обаче механиката на един безкраен корупционен празник", добавя той.
"Правото се превърна в добър бизнес"
И все пак: докъде стигна съдебната реформа? На този въпрос 47.5% от българските съдии и прокурори отговарят с "доникъде". Всеки втори изразява неудовлетвореност и би променил модела на съдебната власт - това сочат данните от изследване на Фондация за развитие на правосъдието (ФРП). Според социалния антрополог Харалан Александров, едно от обясненията за тези резултати е пропадането на престижа на съдебната власт.
"Правото се превърна в добър бизнес“, "Прокурорите станаха чиновници" - това са само част от оценките, дадени от самите съдии и прокурори. Сред тях съществува консенсус, че критериите за подбор трябва да бъдат по-диференцирани. Оценката им за дефектното кадруване на ВСС пък е "лоша" или "много лоша". Мнозина от магистратите говорят за труден кариерен растеж и ограничения пред професионалното развитие. Освен това всеки трети съдия или прокурор твърди, че е притискан, атакуван и изолиран.
