Клинт Истууд е поразяваща стихия в киното и извън него. Може и да гони стотака, но умът му още реже като бръснач.
Ето го отново на полесражението, макар и на 94 години, с филма "Съдебен заседател #2", където пак е брилянтен като режисьор. Сякаш е в разцвета на силите си, а не в края на жизнеспособните си години.
Ако наистина се окаже, че съдебната драма с Никълъс Холт е неговото прощално слово, както се говори, то Истууд е намерил съвършения начин да се сбогува с киното.
Трейлър на "Съдебен заседател #2" гледайте тук:
"Съдебен заседател #2" (Juror #2) е класически построена драма с екзистенциален въпрос в центъра и открита критика към инструментариума на правораздавателната система в САЩ.
Филмът се спира върху гражданския дълг на Джъстин Кемп (Холт). Главният герой току-що e приключил с ремонта на бебешката стая за първото си дете, когато е задължен да влезе в съдебната зала на Савана, щата Джорджия и да е съдебен заседател по дело за убийство.
Съпругата на Джъстин - Алисън (Зоуи Дойч) е кълбо от нерви, защото е загубила бебе след предишната си бременност, а гражданските задължения на съпруга ѝ идват в най-лошия възможен момент за нейната уравновесеност.
Но Джъстин, който е и бивш алкохолик, се взима в ръце и постъпва както е редно. Явява се на изслушването, отговоря честно на въпросите на прокурора и адвоката и когато е избран за съдебен заседател #2, заема чинно мястото си на скамейката.
Процесът срещу Джеймс Майкъл Сайт, който е обвинен за бруталното убийство на приятелката си Кендъл, може да започне.
Но когато прокурор Фейт Килбру (Тони Колет) излага фактите по случая, се случва нещо странно.
Джъстин си спомня, че във вечерта на престъплението е бил в същия бар като Джеймс и Кендъл. Поръчал си е уиски - нещо, което не бива да прави като лекуващ се алкохолик. Тръгнал си е малко след като Кендъл напуска шумно заведението си след скандал с приятеля си.
И най-категоричното от серията доказателства - мястото, където е намерено тялото на Кендъл, е мястото, където Джъстин претърпява пътен инцидент. Във въпросната вечер е валяло като из ведро, но въпреки непрогледния мрак той ясно е усетил, че е ударил нещо (или по-скоро някой) с колата.
След като слиза и не намира нищо на пътя, Джъстин е сметнал, че е блъснал елен, и е забравил за станалото.
Кармата обаче го застига и го поставя пред морална дилема. Напълно е сигурен, че той е истинският виновник за смъртта на младото момиче, но ако си признае, го чака присъда за непредумишлено убийство.
По-лесно би било да си замълчи, защото обвинението и полицията добре са си оплели кошницата с "доказателствата" на масата.
Но съвестта на Джъстин не му дава мира, защото той не е някой болен социопат. Може да направи разлика между правилно и грешно и отлично разбира, че със заешкото си поведение жертва живота на невинен човек.
Реалността в драмата е силно изкривена - престъпникът е едновременно съдебен заседател и главен детектив по случая, но дава смразяващ костите поглед към американското правосъдие и въпросът за справедливостта въобще.
Няколко сцени, прекрасно режисирани от Клинт Истууд, показват как с лекота може да заблудите произволна група хора, като в групата, разбира се, са включени прокурори и следователи.
Човешкият мозък е като кученце, което върви след кокал. Дай му логична история, в която фактите се навързват от само себе си, и той ще я приеме, без да се затормозява с допълнителни питания. Толкова елементарно работи мисълта на съществото на върха в хранителната верига.
Рациото и логиката също имат своите недостатъци, като например да си сглобяват история от половинчати истини.
Тази слабост на еволюцията е гарнирана с може би най-видимия пропуск в американската съдебна система - съдебните заседатели приемат работата си като досадно задължение и бързат да се отърват от него.
Във вечната класика "12 разгневени мъже" отегчението от ангажимента беше обобщено до общата присъда "виновен". 11 души бяха готови да изпратят човек на смърт, защото не им се занимава с проточващо се обсъждане и фактите им звучаха достатъчно достоверно.
67 години по-късно Клинт Истууд ни показва, че обстоятелствата в съдебната зала не са се променили. Хорът от заседатели е готов да последва това, което е най-близо до логичната мисъл, защото имат деца за гледане, къщи за обслужване, пари за харчене и трябва да си ходят.
"Съдебен заседател #2" е гол във вратата на съдебната справедливост. Със сигурност историята му важи за Америка, а може би и за целия свят.
А що се отнася до финала, който вероятно ще ви остави в недоумение, за мен той е тест дали сте циник или романтик. Ако вярвате, че накрая всеки си получава заслуженото, то развоят на събитията във филма не следва да ви притеснява.
Но ако мислите, че някои хора умеят да минават между капките, отваряйте си очите на четири, защото вратичките в закона са безброй, а гъвкавите хора - много.
ПРИСЪДАТА ЗА "СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ #2": 4 от 5 кафенца
Филмът излиза на 20 декември в стрийминг платформата Max.
