В крайна сметка може би наистина така е справедливо – кой от каквото има в излишък, да плаща данък за него: богатите да плащат за богатство, а синдикатите за тъпотия.
Те отново надигнаха глас за промяна на данъчното облагане. Мотивацията им е пълна с бисери и всичко започва от предвижданите промени в начисляването на такса смет. Има идея тази такса да се събира за количество изхвърлен боклук, а не върху квадратура или данъчна оценка на жилището.
Справедливостта на този принцип е очеизбождаща. Таксата е цена, която се заплаща за получаването на някаква публична или административна услуга според нейното количество и качество. Ако на 500 квадрата в центъра на града живее ерген, който се прибира вкъщи два-три пъти месечно и изхвърля по няколко бутилки от бира, повече ли затруднява сметоизвозването в сравнение с четиричленно семейство с баба и дядо, па макар и на 50 квадрата в панелен блок? Семейство, което изхвърля кубически метри памперси, черупки от яйца, кори от диня, кутии от прясно и кофички от кисело мляко?
Да взимаш такса сметоизвозване не на количество извозена смет, а според платежоспособността на клиента, е все едно да плащаш на бояджията не на квадратен метър, а на килограм живо тегло – колкото си по-дебел, значи толкова си по-богат и толкова повече можеш да бъдеш одран. Това не е логиката на нормалните парични взаимоотношения. Ако логиката е, че който има повече пари трябва да плаща повече за едно и също нещо от някой, който има по-малко, то това не е „такса“, не е цена за услуга, не е даже и данък, а е обикновен рекет.
Синдикатите обаче не са на това мнение. Те са стари рекетьори.
Те казват: „Целта на всяка данъчна политика трябва да бъде справедливо разпределение на тежестта между бедни и богати, между бизнеса и труда“. Да оставим настрана зловредното внушение, че „бизнесът“ и „трудът“ са някакви врагове, някакви антагонистични противници, както учеше марксизмът-ленинизмът. Както бизнесът не може без труда, така и трудът не може без бизнеса, който му е създал условията да се труди, направил е инвестициите, финансирал е научните разработки и е изградил организацията.
Да, целта наистина е справедливостта, но справедливо е единствено това, всеки да плаща равен процент от спечеленото. Един да печели, без да отделя за обществото, а на друг да взимаш половината – това ли е справедливост? При еднакъв данък, разбира се, че който печели повече ще дава повече. Ако печелиш хиляда лева, ще дадеш 100, ако печелиш милион – 100 000. Нещо несправедливо?
Синдикатите обаче не са на това мнение. Те имат особено мнение за справедливостта.
Те искат да се увеличат осигуровките. Кой печели от увеличаване на осигурителната тежест? Печели бюджетът. А когато печели бюджетът, обогатява се администрацията и тези, които имат властта и лостовете да го източват и крадат. Работодателят губи, губи и работникът. Парите от увеличените осигуровки не отиват у работника.
Синдикатите искат и данък „Дивидент“ да се увеличи от 5% на 10%, въпреки че този данък се плаща за пари, за които вече е платен данък „Печалба“. Ако стане 10%, тогава физическите лица ще плащат сумарно данък върху доходите си 15% , а мръсните капиталисти, лукавите предприемачи, които се чудят какъв бизнес да организират, за да изкарат пари за себе си и за работниците си, ще плащат 20% върху парите, с които ще живеят и ще поддържат домакинствата си. Справедливост?
Били сме бедни и затова трябвало да се увеличат данъците. Никое общество не е станало по-богато с увеличаване на данъците. По-богати стават само онези прослойки, които имат власт над бюджета. Напротив, с увеличаването на данъците намалява производството, а големите печалби се изнасят зад граница, на някое място, за което се казва, че е „данъчен рай“. По правило това място е по-богато от местата, които се възползват от услугите му.
Увеличаването на данъците не води до поява на нови пари в обращение, а до ограбване на съществуващите по административен път.
Данъците никога не достигат в пълен, а понякога и в никакъв размер до целта на предназначението си. В повечето случаи те се пренасочват или направо се открадват по пътя. Акцизите, тези „данъци върху греха“ не водят до намаляване на пороците, нито до борба с вредните последици от тях, утежненията върху тютюна, лозята и спирта не намаляват броя на пушачите или на пияниците.
Акцизите просто потъват на свой ред в кюпа и се усвояват от когото трябва чрез обществени поръчки или по другите познати начини. Затова и все повече неща се облагат с акциз. От грижа за здравето и нравите? Ха-ха!
Истински богатите хора у нас са малко и ако ги подгониш с данък „Богатство“, те ще намерят начин да не го плащат. Ефектът от един прогресивен данък ще бъде само този, че човек, който работи и печели, ще си каже: „Защо да бачкам, като мога да не бачкам и пак да изкарвам същите пари?“.
Именно заради такива идеи, ако богатите трябва да плащат данък „Богатство“, то синдикатите ще трябва да плащат данък „Тъпотия“. Но аз се съмнявам, че синдикатите са чак такива тъпаци. Съмнявам се, че не могат да преценят последствията от едно или друго начинание. Защо тогава ни развяват такива тъпотии?
Развяват ни ги от краен популизъм, за изнудване и за далавера.
Популизмът им е нужен, за да си осигурят подкрепата на лековерните и озлобените.
Тази подкрепа им позволява да изнудват богатите, като някакви трохи от спечеленото чрез изнудване могат да подхвърлят и на лековерните и озлобените.
В крайна сметка обаче далаверата е само за синдикатите, те остават големите облагодетелствани от целия цирк.
Синдикализмът може и да защитава от кумува срама интереса на работниците, може и да постига нещо за тях, но това не е неговият предмет на дейност. Ако синдикатите се борят за по-високи надници, по-добри условия на труд и социални придобивки в заводите – с мед да ги мажеш.
Но те се бъркат в данъчната и осигурителната политика на държавата, те продават вулгарен популизъм и се занимават с изнудване и това вече не е тяхна работа. Синдикатите все повече започват да приличат на корпорация, която се стреми единствено към обществено влияние и печалба. По този начин синдикализмът се измества към един особен вид социален тероризъм, наред с всички останали видове рекет в името на „благородни каузи“.
В Америка има контекст, в който „синдикат“ и „мафия“ са синоними. Трябва ли да станат и у нас? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
БРАВО СУЛА! Точно, кратко и ясно, както подобава на римлянин.
Прасьо, ...прасьо и милион думи да напишеш, резуплтатът пак ще е същият, какъвто е обикновено при теб НУЛА Всеки бил имал право на мнение , кое е справедливо? Ми да , всеки има право да греши. Ама синдикалистите не грешат, те си знаят, кое е справедливо, ама се правят на улави. Синдикалисти, какво да ги правиш. Значи, ако те разбирам правилно, ти си съгласен аз да вземам по-голяма заплата от теб, защото , примерно, съм по-красив? Според мен е справедливо. Красотата трябва да се поощрява.
Странно, как работодателските организации викаха и крякаха срещу повишаване на минималната работна заплата. Около месец след това, когато формулировката беше леко променена на "повишаване на минималния осигурителен доход" - отказаха без коментар да участват в дебатите със синдикатаите. Защо? Защото промяната във формулировката е удар в десятката. Повишаване на минималната работна заплата - съответно осигурителния доход, има за цел да закърпи продънената ни разходопокривна осигурителна система. Отказа да се върви към повишаване на най-ниските доходи (което ще се отрази и на средните, защото те вече ще са ниски, а не средни), означава крайнодясна позиция. Отказване от социалната ни система. Безплатно здравеопазване и пенсии. Това драги зрители, ведно с факта, че българите в масата си притежават жилищата си, е единственото хубаво нещо, построено през социализма. Крайнодесни позиции са ОК в една демокрация. Но крайно-десните позиции, предизвикват крайно-леви реакции, а никой не иска революции ;). То затова има дебати и демокрация.
Толкова ли е трудно да се сети човек, че цялата тая патардия е всъщност поредният опит да се намери повод за увеличаване на плащанията към фирмите извършващи сметоизвозване? Проблемът идва от това, че обществени услуги, каквито са сметоизвозване, електроснабдяване, водоснабдяване, обществен транспорт, са дадени в ръцете на частници или най-малкото са поставени на т.нар. "пазарен" принцип. Друг е въпроса, че при един единствен играч да се говори за "пазар" е меко казано смешно, но у нас всичко е възможно. Що се отнася до справедливостта, ако се счита за справедливо всички да бъдат облагани с еднакъв процент данъци, тогава би било справедливо и този, който получава 10 пъти повече доход от друг, да плаща 10 пъти повече и за пломба, киловатчас, кубик вода, шише олио, кило домати .... . Или като се каже "А", следва да се каже и "Б", "В", и така цялата азбука, а не само една буква и "философски" разсъждения върху нея. Въобще, да се разсъждава за справедливост, при условие, че присвояването на плодовете на чужд труд е облечено в законова форма чрез термини като "права", "собственост" и др., вместо да се нарича с истинското му име - ограбване, е само губене на време. Според автора, трудът и бизнеса /обърнете внимание - "бизнесът", а не капитала/ не били врагове. Те не можели един без друг. Единият се трудел, пък другият му осигурявал условията за това. Често вторият го наричат също и "работодател". Добре е да се има пред вид, че истинският работодател е клиента, а не т.нар. "бизнес". Това наскоро го четох в един пост на проф.Дуранкев и се замислих колко е прав. Ако клиентът, а това в крайна сметка са обикновените хора, не даде парите си за стоката или услугата предлагани от частника, а те в 90% от случаите са боклуци, тогава всички по веригата - и труд и бизнес, угасват. Т.нар. "работодател" нито ще прави инвестиции, нито ще създава условия за труд. Та, кой в крайна сметка е истинският работодател? Допускам, че всички тези неща са добре известни и понятни на автора. Но нали трябва нещо да се яде, да се изкарват пари, включително чрез симулиране на труд.
Дедогош, мобилните оператори точно такива планове ни предлагат. За Х минути и У МВ, срещу Z пари, а ти може да използваш от тях Х - 500 и У - 300, твоя си работа., но Z не се променя надолу.
Нищо подобно, Дедо. Точно обратното. Има огромно значение дали обществените услуги ще се предоставят от държавата/общината или от частник. Частникът ще надува цените, ще надписва разходи за да крие печалби, а самите услуги като качество няма да се променят, даже ще се влошат. Пътното строителство и ремонта на пътища отдавна е в частни ръце и резултатите отдавна са видими - ако направят път - след 2-3 години вече е за ремонт. Ремонта се прави така, че след 2-3 години пак да има нужда от ремонт. Цените обаче са такива, сякаш го правят за ремонт чак след 50 години. Иначе, ако го направят както трябва /а те могат/, няма "бизнес" и великата фирма ще трябва да спре. У нас частникът няма интерес от качествена услуга/стока, защото след това няма да го потърсят, разбирай пак от държавата или от общината. Докато държавата има интерес точно от обратното. Тя не може да си позволи да вдига цените току така, затова, ако ще прави нещо, ще го направи така, че да се ремонтира след 30-40 години. Така ако похарчи примерно за пътен участък 1 млн.лв., следващото харчене ще е след 30-на години, докато частникът за тези години ще изхарчи 6 пъти по 500 хил.лв., а ще ги платим аз и ти. Е? Ако една държава е с претенциите да е цивилизована, тя на първо място трябва да бъде социална държава. Това означава обществените услуги да са достъпни за всеки. А за да са достъпни, те трябва да са евтини. А пък за да са евтини, голяма част от разходите следва да ги покрива държавата. За да ги покрие, тя трябва да вземе пари от друг. У нас вече има само една възможност - да ги вземе от мен и от теб, т.е. от данъци. Други, далеч по-умни държави от нашата, запазиха значителен процент от печеливши предприятия с държавна собственост именно с тази цел - с част от техните печалби да покриват разходите за обществени услуги, така че да са евтини/достъпни за всички. Тази абсолютно извратена, индивидуалистично-егоистична нагласа, че всичко трябва да е частно, че няма такова нещо като общество, не намери там такъв радушен прием, както у нас. А може би нещата опират просто до малко повече акъл. Отдели време час и половина и изгледай един гръцки филм в тубата. Казва се "катастройка" и е със субтитри на български. Макар и да се съмнявам, надявам се много от нещата за обществените услуги да ти станат ясни. И не е вярно, че богатият имал повече да губи. Той има повече да харчи. Има разлика. Гледам, че си се зажалил за богатите, че даже и даваш пример с това отвличане, докато хлипаш и бършеш очи с кърпичка. Аз не желая да отвличат децата на когото и да било, но след като е толкова трудно и опасно да си богат, ами да вземат да се откажат бе. Никой не ги е бил с тояга по главата да стават богати. Понеже ми спрягаш Платон, аз пък ще ти кажа нещо за Аристотел. Според него парите трябва да функционират единствено с цел обслужване размяната на стоки и услуги. Превърнат ли се в стока, в средство за натрупване, тогава са възможни всякакви извращения и престъпления. Често се прибягва до сполучливата за мен аналогия на парите с кръвоносната система. Ако някъде в тялото се наруши кръвообръщението, започва натрупване на кръв, съсиреци, тромби и кръвоизливи. Да не дава Господ!
Седял си Царят в двореца и чул през прозореца викове: "Айде на хубавите ябълки-и-и-и!". Погледнал - един старец със каруца продавал ябълки, а наоколо - тълпа купувачи. Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и му рекъл: - Ето ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки! Първият министър викнал последния министър и му рекъл: - На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки! Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: - На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки! Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: - На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки! Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: - На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки! Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: - Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш от тук, ябълките ти се конфискуват! Върнал се стражарят и рекъл: - Ето, шефе, добра далавера - за една жълтица взех половин каруца ябълки! Шефът отишъл при церемониалмайстора: - Ето, значи, за две жълтици - един чувал ябълки! Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: - Ето, за три жълтици - една торба ябълки! Последният министър отишъл при първия министър: - Ето, за четири жълтици - половин торба ябълки. Какво да се прави, началство - инфлация... Първият министър се явил при царя: - Ето, Ваше Величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки! Седи Царят в тронната зала и мисли: "Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!"