9 милиона българи.
Репликата звучи величествено, а числото - дори някак мистично. Дали нумерологията кара толкова сънародници още да въздишат по деветте милиона българи? Да си казват: Ееех, а когато бяхме 9 милиона...
Да се чудят с какви трикове пак да станем толкова, без оглед, че вече сме 2025-а?
Не, причината е в дълбоко и може би блажено неведение.
Неведение, че заветните милиони у нас са достигнати с човеконенавистни политики, които ограничават хората да помръдват не само от страната си, но и от града си.
В тези политики далеч не влиза само работата на граничарите, които покрай грозните кльонове и бодливата тел са стреляли по опитващите се да напуснат пределите на социалистическа България "като по кучета" (по "Задочните репортажи" на Георги Марков).
Влиза и фактът, че заставените да стоят в страната труженици се сблъскват и с "чудеса" на комунизма като разпределение на специалистите по региони и негово величество Софийското жителство.
След заветната 1989 г. всичко това за щастие остава в миналото, границите падат и неизбежното се случва - населението намалява.
Затова ако в момента мечтата за 9 милиона българи се сбъдне като заклинание, тя ще доведе до антиутопия на скромните ни 111 хил. кв. километра, при която цялото население ще се струпа в няколко големи града с всичките позитиви и негативи на това.
Неведението спокойно проспива и че деветте милиона българи не успяват да родят нито едно сериозно научно постижение.
За сметка на това "малка България" с малко над 6 милиона население и достатъчно свобода на придвижване роди цял рояк блестящи олимпийци по математика и природни науки, сред които и Виктор Лилов - единственият, спечелил златен медал и по химия, и по биология в една година.
При деветте милиона младият Виктор най-вероятно щеше да гледа Китай и САЩ само на снимка и да тъгува къде съдбата му е отредила да се роди. Но това е друга тема.
Не на последно място, само някой, изпаднал в неведение за новините от последните години, може да пропусне, че демографският срив е тенденция в целия западен свят. Тя не се дължи на вроден в по-младите поколения егоизъм, но и мъчно се повлиява и от най-щедрите откъм пари и привилегии социални мерки.
С метода на тоягата чудодейният демографски скок пък съвсем няма да се получи.
Никакви ергенски данъци или нови хрумки от стария соц няма да ни направят отново 9 милиона.
Няма и нужда. Раждаемостта се повишава по естествен и цикличен път, доказан през вековете. Тя не се подхранва архаични подходи, а пристига, когато на семействата са предоставени набор от условия.
Дотогава - по-малко носталгия и повече взор в бъдещето. И без да сме 9 милиона, то е по-добро от миналото.
