Всъщност те ни убиват

Всеки път, когато правителството вземе икономическо или политическо решение, то отговаря и на основни медицински въпроси: кой ще живее, кой ще се разболее и кой ще умре.

Това не е особено ново откритие. Д-р Рудолф Вирхов, немски политик и лекар от XIX в., се е прочул с констатацията си през 1848, че "Медицината е социална наука, а политиката не е нищо повече от медицина в гигантски мащаби."

Не можем да кажем, че сме забравили това наблюдение; съвременните политици знаят много добре, че някои от политиките им предизвикват смъртта на хора. Но те все пак продължават и налагат тези политики, въпреки че го съзнават.

Начинът, по който те са го правили напоследък, е блестящо документиран в новата книга The Body Economics: Why Austerity Kills, която използва фразата на Вирхов като епиграф. Дейвид Стъклър, изследовател по въпросите на общественото здраве в Оксфорд, и Санджай Басу, калифорнийски лекар и епидемиолог, са изследвали последиците за общественото здраве от Голямата рецесия, започнала със спукването на имотния балон в САЩ през 2007-2008 г.

Те и техните колеги са публикували констатациите си в уважавани медицински издания, чиито читатели не са особено изненадани.

Масовата общественост обаче буквално не знае какво я е сполетявало - многократно - в последните пет години. Затова и е така полезна тази книга, описваща последиците за различните държави, възприели различни политики за справяне с рецесията.

Авторите не се ограничават само до последните 5 години; те също така хвърлят поглед и върху здравните последици от "Прашния котел" през 30-те години в САЩ и разпада на Съветския съюз. Те, подобно на настоящата рецесия, са осигурили подходяща среда за "естествени експерименти", които ясно са показали как политиките могат да спасяват или отнемат животи.

"Новият курс" като животоспасяваща система

Рузвелт, подобно на съвременния елит, всъщност не е имал особен проблем с неефективните политики на Хърбърт Хувър. Те обаче били толкова непопулярни сред фермерите и работниците, че той бил принуден да предложи силна правителствена интервенция. Това му осигурило избирането на поста и той приложил "Новия курс", а програмите и агенциите му спасили много животи.

"Новият курс е имал много важен ефект върху общественото здраве. Въпреки че той не е бил замислен с идеята да влияе върху общественото здраве, подкрепата му е означавала много хора да запазят правото си на здравни грижи, вместо да го изгубят; това да имат достатъчно храна на масата, вместо да гладуват; това да имат покрив над главата си, вместо да са бездомни.

Осигурявайки непряка подкрепа за запазване на благосъстоянието на хората, Новият курс е бил на практика най-голямата програма за обществено здравеопазване, някога реализирана в САЩ", пишат авторите на книгата

И това не е чиста реторика. Стъклър и Басу демонстрират окончателните резултати: "Всеки $100, похарчени на глава от населението около Новия курс, средно са били свързани със спад на смъртността от пневмония с 18 на 100 000 души - което е забележително постижение по време, когато ефективните лекарства за преодоляване на това заболяване не са били масово достъпни."

Тези $100 също така са понижили с 18 на 1000 смъртността сред новородените, и са понижили самоубийствата с 4 на 100 000 .

Тъй като далеч не всички американски щати са възприели политиката на Новия курс, има солидна база за сравнение - и щатите с Новия курс очевидно имат по-добри резултати по отношение на общественото здраве.

Цената на руския капитализъм

Сривът на комунизма и разпадът на Съветския съюз е породил още повече и по-драстични експерименти - със сталински нива на смъртност. Политико-икономическите решения са причинили смъртта на милиони руснаци и източноевропейци; но все пак някак те почти остават незабелязани в западните медии.

Съветската икономика се срива в началото на 90-те години, заличавайки безброй работни места. Колкото и иронично да звучи, хората, оставащи на работа в общественото здравеопазване, запазват доста подробни архиви за последвалата здравна катастрофа.

Стъклър и Басу са изследвали смъртните актове от този период и са открили, че: "Нивото на смъртност е нараснало със смущаващите 90% сред подгрупата на мъжете между 25 и 39 години, в най-добрия период на живота им."

Статистиката показва, че те в основния си дял са се споминали на практика от стрес - изразен в "алкохолни отравяния, самоубийства, убийства и увреждания." И инфаркти - доста повече, отколкото е нормално за тази възраст.

Когато наложената от Запада "шокова терапия" позволява на новите олигарси да консолидират хватката си върху руската икономика, безработните им съвременници се "самолекуват" с домашно приготвен първак и одеколон - който се използва в онази епоха от руснаците като евтин заместител на поскъпналия твърд алкохол.

"В Русия алкохолът се смята за причина при почти 40% от смъртните случаи сред мъжете в трудоспособна възраст през 90-те години, като е предизвикал над 4 млн. смъртни случая в бившия СССР", пишат авторите.

Бившите съветски страни, в които тече бърза приватизация - включително и Русия, регистрират дори още по-високи нива на смъртност. Други отхвърлят "шоковата терапия". Беларус се придържа към старата държавно регулирана икономическа система; безработицата там така и никога не надминава 4% (сега тя е под 1 процент).

В Полша и Чехия се приватизира с по-предпазливи темпове от руснаците и всъщност успяват да привлекат осезаемо повече чуждестранни инвестиции от Русия.

В началото на 2009-а Стъклър и Басу публикуват проучванията си за постсъветската смъртност в СССР в медицинското издание Lancet, но темата така и не привлича масовите читатели. Медиите игнорират тази неприятна страна на триумфа на капитализма, точно както го правят когато имотните балони в САЩ и Европа се спукват през 2008.

В Гърция СПИН се завръща с притеснителни темпове

Авторите изтъкват със сериозни аргументи, че мерките за икономии, възприети в някои страни - и наложени от международната общност в други - имат пряк и фатален ефект върху общественото здраве там. САЩ и Канада въпреки вътрешнополитическите сблъсъци осигуряват известно "количествено облекчение", наливайки пари в икономиката, които поддържат безработицата на контролируемо ниво.

Европа обаче налага стриктни икономии на много от членките си, изисквайки изключително сериозни орязвания на бюджети, за да получат те спешни заеми за изплащане на задълженията си - заеми, които отиват директно при кредиторите, а не при гражданите на тези държави. Отделно от социалните вълнения, които тези икономии предизвикват, те водят и до същинска катастрофа в сектора на общественото здравеопазване.

В Гърция икономиите водят до 52-процентен ръст на новите случаи на СПИН - между януари и май 2011 г. Правителството, което е икономисало, орязвайки програмите си за превенция на ХИВ, се оказва в крайно неловка ситуация, и бързо прехвърля вината върху проститутките.

Към този момент просрочените ипотеки вече са повишили нивата на бездомните гърци с 25% в рамките на 2 години, а самоубийствата са се удвоили между 2010 и 2011. Подобно на руските мъже в трудоспособна възраст през 90-те години, гърците демонстрират признаци на влошаващо се психическо здраве, включително самоубийства и смърт от "неопределени травми."

Орязването на болничните бюджети води до недостиг на антибиотици и утроява времето до получаване на медицинска помощ. Населението в основната си част не може да си позволи да постъпи в частни болници, така че обществените болници приемат 25% повече пациенти.

"И тогава, вместо да засилят подкрепата за сектора, за да подкрепят нарасналото търсене на медицинска помощ, бюджетните икономии на правителството съкращават над 35 000 специалисти, лекари и ангажирани в здравната сфера."

СПИН не е единственото от инфекциозните заболявания, които се завръщат в този период. Западнонилската треска и маларията се разпространяват, тъй като програмите за пръскане срещу вредители са орязани и комарите изобилстват. (Западнонилската треска бележи драстичен ръст и в Бейкърсфийлд, Калифорния - тъй като колонии от комари се развъждат в неподдържаните плувни басейни на къщите с просрочени ипотеки.)

Нарушаване на европравила, довело до спасяване на животи

Междувременно Исландия отказва да играе по правилата. След като е давала подслон на сринала се офшорна банкова индустрия, страната е изправена пред шумни демонстрации, които принуждават правителството да проведе референдума: Дали исландците да носят отговорност за дълговете на банкерите си, или не?

Масовият отговор е "не", за голямо неудоволствие на ЕС. Но исландците устояват на рецесията, без да жертват твърде много работни места или социални програми. Стъклър и Басу са анализирали здравните архиви на Исландия: нивата на смъртност продължават да спадат, а нивата на смърт от инфаркт остават непроменени. Същото важи и за нивата на депресия сред населението. Хората работят и печелят по-малко, но все пак се самоопределят като чувстващи се доста добре.

И така се е случило на доста места: страните, които са орязали бюджетите си, за да угодят на Европейската комисия, плащат за това с повишена смъртност сред гражданите си. Страните, които са се придържали към своите социални програми и са помагали на безработните да се върнат на работа, се справят доста по-добре.

Великобритания се справя доста добре при лейбъристкото правителство на Гордън Браун в ранните години на Голямата рецесия, но коалиционният кабинет на Дейвид Камерън предизвиква тотална катастрофа в областта на общественото здраве.

Поразително, но Стъклър и Басу констатират, че реалният ключ към икономическия растеж не е орязването на социалните програми, а засилването им. Всяко евро, похарчено за здравеопазване и образование, генерира три евро за икономиката.

И как би могло всъщност да бъде другояче? Здравото, образовано, икономически стабилно население ще преодолява рецесиите в много по-добра форма, отколкото население, опитващо се да се справя с безработица, депресия и алкохолизъм.

Като заключение Стъклър и Басу издават унищожителна присъда над икономиите: "Ако експериментите с икономиите се регулираха от същите строги стандарти като клиничните изпитания, те биха били прекратени отдавна от борда по медицинска етика. Вместо икономии би трябвало да прилагаме базирани на доказани резултати политики, с които да бъде защитавано общественото здраве през трудни периоди. ...

В крайна сметка икономиите се провалят, защото те не се подкрепят от разумна логика или данни. Те са в чистия си вид просто икономическа идеология. Те се опират на убеждението, че малката правителствена намеса и максимално свободният пазар са по-добри от държавната интервенция."

Икономиите дори не са добра икономика

"Икономиите задушават икономическия растеж и задълбочават рецесиите," отбелязват Стъклър и Басу. "Обратно, правителствата, които са увеличили разходите си за обществения сектор, са регистрирали по-бързо възстановяване на икономиката, което на свой ред им помага по-бързо да изчистят задълженията си."

Така че, ако вярваме на учените, ако едно правителство наистина иска икономически ръст и отърваване от задлъжнялостта, то би било много по-далновидно, ако вложи пари в болници и училища, отколкото в инфраструктура или добив на ценни природни ресурси. Така всички бихме били много по-подготвени да градим реална икономика, а не да надграждаме върху фантазии.