Джъстин Уелби е архиепископ от Кентърбъри. Наскоро той стига до заглавията на биртанските ежедневници, но, за щастие, не заради скандал с педофилия в пределите на църквата, а с изказването си по време на конгреса на Съюза на търговците в Манчестър.
Уелби разкритикува корпорациите, които се ръководят от желанието за печалби.
Според него например Amazon не плащат достатъчно данъци, а накрая директно обвинява икономиката, че е изворът на вселенското зло.
За архиепископа, а и не само за него, капитализмът и преследването на печалба са нещо изначално неморално.
Други западни религиозни лидери също застават зад това мнение. През 2015-а папа Франциск разкритикува капитализма и преследването на парите. Преди това по време на голямата финансова криза жаждата за печалба беше посочена като основен виновник за всичко случващо се.
Подобни негативни възгледи за бизнеса не са рядкост.
Много специализирани издания по психология обръщат внимание на все по-нарастващите нагласи срещу стремежите към печалба. Хората често имат мъгляво понятие от бизнес и възприемат дребни действия като леко покачване на цените или по-агресивна реклама - за опит за злоупотреба с потребителите.
Какво обаче стои зад подобни възгледи?
Защо бизнесът и желанието за печалба се смятат за нещо лошо? Една част от отговора се крие в начина, по който гледаме на фирмите и на опитите на тези фирми да печелят. Мислим, че корпорациите са едва ли не живи същества - живи, дишащи организми с мисли, чувства, намерения и мотиви.
С други думи - опитваме се да придадем човешки характеристики на бизнеса, територия, където действат съвсем други процеси.
Към това се прибавя и фактът, че сме склонни да гледаме на трансакциите ни с компаниите като на ощетяващи нас. Нещо като подялбата на торта - ако има повече за другия, ще има по-малко за теб.
Някои живеят с усещането, че ако дадат малка сума за някоя стока, то някъде нагоре по веригата някой друг директно печели милиони. Това означава, че когато фирмите се стремят да печелят, клиентите им гледат на стремежа като на опит да бъдат ощетени.
Ето тук печалбата започва да изглежда като проблем. Защото щом гледаме на фирмите като на хора, автоматично решаваме, че печалбата ще ни ощети. На никого не му е приятна идеята някой да трупа дивиденти на негов гръб.
Дори и когато потребителите не купуват стоките на дадена компания и, следователно, не й носят печалби, те продължават да прилагат негативните си възприятия.
Сетете се само колко хора критикуват Apple, че продуктите на технологичния гигант са твърде скъпи и нефункционални за цената си, въпреки че никога не са дали нито лев за нещо с лого на нахапана ябълка.
Още по-екстремен пример е ситуация, в която търговец препоръчва по-евтиния продукт, но клиентът продължава да си мисли, че всъщност се опитват да злоупотребят с него.
Подобно мислене в крайна сметка е грешно. Първо, покупката/ закупуването на услуга е изцяло избор на потребителя и на никого друг. Второ, живеем в консуматорско общество и време, в което е напълно невъзможно човек да спре да дава средства на някоя компания.
Голяма част от ежедневните стоки също идват от фирми, които не упражняват какъвто и да било натиск продуктите им да бъдат закупени.
Нещо повече, корпорациите поемат риска да предлагат създаденото от тях, за да бъде разгледано и оценено (и много вероятно - намразено) от потребителите.
Често обаче това са невероятно полезни за живота ни продукти, от които печелят и двете страни. В противен случай защо някой въобще ще започва собствен бизнес?
