В последните месеци САЩ и ЕС засилиха дипломатическия и икономически натиск над Русия в отговор на действията й в Крим и Източна Украйна. Въпреки че САЩ наложиха на основните руски компании сериозни санкции, ЕС оставаше доста по-колеблив. Едва след свалянето на Полет 17 на Malaysia Airlines на 17 юли, за което се счита, че са отговорни снабдяваните с оръжие от Русия сепаратисти, и руското засилено ангажиране със събитията в източна Украйна в следващите седмици, ЕС започна да допълва заплахите си с реални действия.
Резервираността на ЕС е разбираема; страните от съюза са сред водещите търговски партньори на Русия и разчитат в огромна степен на износа на енергоизточници от Русия. Този подход въпреки това предизвика негодуванието на американските политици, много от които вярват, че колебанието на Европа е показателно за цялостна несклонност сред трансатлантическите съюзници на САЩ да накажат международната агресия.
Хората с подобна нагласа обаче забравят нещо важно
Икономическата взаимозависимост между ЕС и Русия е пряк резултат от американската политика през 90-те години. По време на администрацията на Клинтън, САЩ активно се опитваше да интегрира Русия и бившите съветски републики в системата за либерална свободна търговия, която насърчаваше в Европа. Политиките тогава се базираха на дълбокото убеждение, че политическата и икономическата интеграция е най-добрият начин да се избегне потенциален конфликт в Европа.
Което създава парадокс. По-голямата взаимозависимост всъщност може да намалява вероятността за конфликт между нации или групи от нации. В крайна сметка тя увеличава цената на конфликта за всички тях. Но, както показва примерът с ЕС и Русия, логиката може да работи и на обратния принцип. Невероятно трудно е да наказваш икономически партньори за международна агресия. Рационалният страх от икономически ответен удар създава висока толерантност към нарушения на международното право.
Не че това означава, че САЩ трябва да обърнат гръб на либералната интеграция като основен инструмент във външната политика. По-скоро е време да признаем недостатъците на интеграцията и да изследваме начините да засилим положителните ефекти от нея.
Събрани заедно
След края на Студената война и разпадането на СССР, Америка активно насърчаваше взаимозависимостта и тесните икономически и политически връзки в Европа. Тя създаде и многобройни форуми - Работната група на Световната търговска организация за Русия, "Партньорство за мир" на НАТО, и Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия са само малка част от тях - за да помага за интеграцията на Русия и бившите съветски републики в по-мащабната европейска политическа и икономическа рамка.
Надграждайки върху идеята на политолога Франсис Фукуяма за "края на историята" - че политическите, икономически и социални системи еволюират към някаква либерална крайна точка - и концепцията на администрацията на Джордж Буш-старши за "нов световен ред" - че предвождани от САЩ глобални либерални институции биха спомогнали за нова ера на сътрудничество след Студената война - администрацията на Клинтън насърчаваше по-силни икономически връзки между Запада и бившия Съветски съюз като взаимоизгодни.
"Краткосрочните трудности на включването на Централна и Източна европа в Западните икономически институции," заявява администрацията в Стратегията за национална сигурност от 1994, "ще са повече от възнаградени, ако те успеят и станат потребители на стоките и услугите на Америка и Западна Европа в бъдеще... Един от нашите приоритети съответно е да се намалят търговските бариери с бившите комунистически държави."
Опитите на американските политици да интегрират европейските държави и Русия не са били чисто икономически; те са били насочени и към политика и сигурност. Стремежът на Бил Клинтън към разширяване на НАТО целеше увеличаване на колективните интереси за сигурност така, че да отговарят на новоизградените икономически ангажименти. И оттогава НАТО се очакваше не само да води войни, но и да защитава общи либерални ценности.
Строуб Талбот, зам.-държавен секретар на САЩ при Клинтън, ясно демонстрира това, когато в речта си за разширяването на НАТО през 1997 обяви възможност Русия - страната, за отбрана от която е създадено НАТО - някой ден да бъде приета като пълноправен член, стига да отговаря на минимални политически изисквания за демократичност.
Интеграцията може и да беше основен приоритет за външната политика на САЩ - и Америка със сигурност беше сред най-упоритите й поддръжници - но е отговаряла и на интересите и целите на ЕС. Освен това, много бивши съветски републики бяха най-големите поддръжници на инициативата. Русия, естествено, беше предпазлива по отношение на обкръжаването й с членки на НАТО, но ползите на икономическата интеграция се оказаха твърде трудни за игнориране.
За по-богатите и за по-бедните
Поне в икономически смисъл, този подход даваше резултат - и донесе сериозни изгоди на ЕС и Русия. От разпадането на Съветския съюз, Русия е станала третият по големина търговски партньор на ЕС, а ЕС е най-големият търговски партньор на Русия в момента. Като цяло търговията между двете тях е на стойност около 300 милиарда евро годишно, и около 75% от преките чуждестранни инвестиции в Русия идват от ЕС.
През последните 20 години - в немалка степен заради насърчаването на икономическата и политическата интеграция - ЕС и Русия са станали почти сиамски близнаци в икономическите си отношения. Междувременно бившите съветски сателити и републики - като Чехия, Унгария, Полша и прибалтийските държави - влязоха в НАТО и ЕС, а Русия стана член на елитния глобален икономически форум Г-8.
Цялата тази интеграция обаче има една неочаквана последица: въпреки че първоначално политиката бе лансирана като начин да се гарантира, че Русия ще бъде включена в Западния икономически и политически ред - и поради това ще е по-малка заплаха за Запада - тя всъщност реално намали способността на Запада да възпира руската агресия срещу други държави.
Например притесненията на европейските страни за отношенията им с основни руски компании, като "Роснефт" и "Газпром", повлияха доста на неохотата на ЕС да наложи санкции на руския бизнес. Доколкото Русия притежава най-големите запаси от природен газ в света - и сериозни залежи от петрол, енергията винаги е била важен фактор за интеграцията - ЕС очакваше нов "стабилен" източник на енергия. Въпреки че наскоро ЕС се съгласи да наложи по-страги санкции, той ще продължава да бъде по-колеблив от САЩ да притиска един от най-големите си търговски партньори, дори когато този търговски партньор продължава да не зачита суверенитета на Украйна.
Нещо повече, тази динамика демонстрира по-мащабен проблем на либералната теория за интернационализма: въпреки че икономическата взаимозависимост може да възпира държавите да се атакуват една друга, тя ограничава и техните средства да притискат партньорите си да се съобразяват с международните стандарти за поведение.
Игра на хвърляне на вина
Въпреки че интеграцията ограничава начините политиците да притискат търговските си партньори, това не означава, че такава интеграция е нещо лошо. Ако ЕС и Русия нямаха икономически връзки, ЕС не би имал каквито и да е сериозни лостове - извън чисто военни действия - с които да застраши Москва. С други думи, политиците е добре да го имат предвид: въпреки че интеграцията постига много общи цели, тя може и да ги ограничава.
Така че вместо да обвинява европейците за тяхната "безпомощност", Америка трябва да приеме ролята, която собствената й глобална идеология и политика са изиграли за създаването на сегашната дилема. И Америка, и ЕС е време да си изградят стратегии за увеличаване на убедителността на заплахите си за налагане на санкции върху търговски партньори, които се ангажират с укорително поведение в глобален мащаб.
Добро начало би било ЕС и евентуално дори НАТО да преосмислят политиката си за единодушие в групата, за да се одобри колективно действие. Така би било възможно по-агресивно действие на тези организации при глобални заплахи, без да се изпада в реално или илюзорно патово положение.
От 70 години предвожданите от Америка глобални либерални институции, насърчаващи свободна търговия, взаимозависимост и международни закони, са спомогнали за създаването на по-мирен и демократичен свят. Този свят обаче далеч не е идеален - и ако либералните ценности и институции ще продължават да вървят напред, западните политици трябва да преодолеят техните недостатъци. Ако това не стане, алтернативни, антилибералните сили няма да се двоумят и ще опитват да се наложат в глобален мащаб.
Тъй наречените и прехвалени либерални идее не са нищо повече от начин за превземането на пазара на определени държави или нации. Идеята е да се разбие националното производство или селско стопанство на определена група за да може да станат покупатели на стоки и услуги предлагани от група "световни лидери" и да се спечелят много пари от световните корпорации. Давам и пример разбира се - по времето на глобалното противопоставяне потребителите в СССР консумираха хранителни стоки предимно от т.нар. СИВ по идеологически причини а и качеството и стандарта беше на висота ( дървените философи да си спомнят качеството на колбасите,хляба,млякото и т.н. ) . Стоките от рода на бяла и черна техника си бяха доста грозни,енергоемки и нефункционални,тези от Запада бяха доста по-издържани. Обаче пък колко пъти човек си купува печка,телевизор или миксер например !? След промените потребителя в Русия му беше набито в главата че Малборо,Кока кола и уиски са по-престижни и хубави от редица традиционно употребявани храни , напитки и цигари - от това корпорациите направиха милиарди . Превземането на традиционен пазар не може да стане без да унищожиш предишните вносители - тези от бившия СИВ примерно. Та да не се чудите защо нямаме развито селско стопанство - промениха консуматорите на нашите продукти - вече не искат пържоли , а стекове Сега ако руснаците успеят да внесат стоките които забраниха да бъдат внасяни от ЕС и САЩ от латиноамериканските държави и от Южна америка направо ще скъсат шошоните на "великите нации " , лошото е че ние пак не сме в уравнението
Данъкоплатец, руснаците няма да "успеят да внесат стоките които забраниха да бъдат внасяни от ЕС и САЩ от латиноамериканските държави и от Южна Америка". Нито пък "ще скъсат шошоните на "великите нации". По няколко обективни причини. Първата е, че гореспоменатите държави са много далеч от Русия и превозът на нетрайни стоки оттам е невъзожен/нерантабилен. По-големият проблем е, че стоките като сирена и други млечи продукти, които Русия внася от ЕС са качествени и евтини. Качествени, защото, въпреки митовете "тровят ни с боклуци" в Германия, Холандия и редица други държави от Западна Европа, контролът в производството на храни е висок. Евтини са, защото са силно дотирани по земеделската политика на ЕС. Но фактът е, че много трудно някой може да ги бие като цена/качество. Освен това руснакът вече не е индианец. И той свикна да яде френски сирена и немски колбаси. А който мисли, че някой оже да "скъса шошоните" на великите нации е много наивен. В тях са парите, в тях са средствата за масов информация, в тях е всичко. Русия, колкото и да не й харесва, беше и си остава мястото, от което Европа си доставя суровини и материали. Нищо повече. И за тях европейския пазар е в пъти по-важен, отколкото за Европа руския.
Данъкоплатец, мнението ти за качеството на колбасите , хляба и прочее продукти от онова време е изградено от спомените и носталгията, нищо повече. Няма обективни показатели, съобразени със съвременните здравни норми, които да докажат, че шпековият салам бил безвреден тогава. Ако отидем по-далече съм склонен да вярвам, че много от съставките не са били съвсем безвредни. Два аргумента - политиката на правителството и партията да прикриват информация, която би провокирала недоволство, и индустриализацията на хранително-вкусовата промишленост. Само си спомни Чернобилската авария и как коминистическата сган прикриваше пораженията и възможните последствия. Днес в руски форум попаднах на писмо, изпратено от фирма доставяща продукти на ресторант, с което ги уведомяват, че няма да могат да им доставят продуктите от приложения списък за неопределено време... в списъка не фигурираше само водка-самогон и махорка :-)
Данъкоплатец Нямаме развито селско стопанство по една много проста причнина. А тя е, че вместо да те пратят да копаеш там, са те оставили да философстваш за неща, които не разбираш и звучат смехотворно. Ако такива като теб си бяха на мястото - на полето с мотика в ръка, всичко щеше да е наред в тая държава
Хората, които ръководят външната политика на САЩ и които налагат санкции на Русия съвсем не си поставят целите, които афишират – да разбунтуват олигарсите и средната класа и те да свалят групировката на Путин от власт, за да победи демокрацията. Това няма как да стане защото Путин озапти олигарсите, а средната класа в сравнение с останалите, бачкаторите и бившите колхозници, (които са тези над 80 %, които го подкрепят) са един файтон хора. Целта на САЩ е да изолира Русия от Запада, да отреже нейните възможности да се модернизира и става все по-силна политически, икономически и във военно отношение, като ползва западните технологии и върхови постижения като трамплин и по този начин да оспорва водещата роля на долара в света и от там – на САЩ.
И ма нене ми е много интересно, как упорито се повтаря някаква камуфлажна версия на същността на процесите, които се случват около нас. Как всичко което се случва се представя през призмата на борбата за демокрация, международно право и държавен суверенитет и други изтъркани мантри. Така е и с икономическата криза, възникнала около санкциите и контра- санкциите, която засегна и ще засяга все по-сериозно главно Европа и Русия. Ако се върнем назад към фактите, конфронтацията, която мина през събитията в Украйна и резултат на която станаха санкциите и контрасанкциите се заформи още преди Зимната олимпиада в Сочи. Още тогава, по повод гейовете, имаше призиви за бойкотиране, което и главните лидери на Запада направиха. Тези, които имат спомени от началото на кризата в Украйна, няма как да не си спомнят, че всичко се започна с неприемливото за рускоезичното население на Украйна изискване на ЕС, Украйна да направи категоричен избор между ЕС и Русия. При твърде неопределения характер на това икономическо сътрудничество, за каквото ставаше въпрос, (и като се има предвид, че икономическите връзки на Украйна с Русия бяха мащабни), това си беше провокация на последвалите събития. А кой има полза от това е лесно да се види – като се сравнят загубите от прилагането на санкциите при отделните страни, „партньори" в НАТО.
Янаки А как да обясниме на галфони като теб, че именно на галфони като теб понятията свобода, международно право, държавен суверенитет и т.н. им звучат кухо? Ами галфони като теб просто не ги разбират, затова е така и разговора ни е труден. Галфони като теб смятат, че света се върти от световнаконспирация, която само галфони като теб са прозряли. Докато нещата са много по-прости - хората се стремят винаги към по-хубавото за тях. Ако в Украина управляваше кръвожадна хунта, сега щеше да има масови бунтове и масова симпатия към терористите на изток. А не се наблюдава нито едното, нито другото. НЕ знам защо галфоните като теб се правят, че не го виждат. А когато галфоните като теб не виждат очевидни неща, то ние сме неспособни да комуникираме с тях
Оооо Оня, здрасти, как си? Намирам те точно там където те оставих - задавен от лайната на собствената ти омраза. Нещастник!
Верно е, Прокопи, и двамата не сме се променили - и ти като си бос по всички теми, коментираш Оня.... Ама я кажи сега, тъп ли е Оня, че не разбрахме?
Да комуникирам с Ончо. Каква екзотична идея! За какво да комуникирам с човек от който не съм прочел два реда негова собствена преценка на нещо си, без значение какво. Субект, който си има един любим въпрос и както папагалите си го казва без да вниква в смисъла нито на въпроса си, нито на това , което му се отговаря. Къде в него толкова акъл, та той има в главата си само двечки мисли – едната е „Колко хубаво си живеят в САЩ”, а другата му мисъл е мръсна – каква е, се вижда на картинката по която го идентифицираме, че е Ончо. По неговия любим въпрос случайно прочетох в една публикация на Mary Elizabeth Malinkin в "The National Interest", САЩ следното (ще преведа само един абзац от статията, а който иска да я прочете цялата ще му дам линк): „По оценки на отдела за световното население на ООН, според данни за 2013 година Руската Федерация отстъпва само на САЩ по броя на имигрантите. Този факт до сега не беше известен на много американци, доколкото обосновано или не, но за Русия се мисли като за страна, откъдето заминават, а не за такава, където пристигат.” Специално за Ончо ще го напиша с главни букви, дано да може да разбере смисъла на казаното от Mary Elizabeth Malinkin в "The National Interest", САЩ и да престане да задава любимия си въпрос: РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ Е НА ВТОРО МЯСТО (СЛЕД САЩ) В СВЕТА ЗА 2013 г. ПО БРОЯ НА ПРИСТИГНАЛИТЕ В СТРАНАТА ИМИГРАНТИ. http://nationalinterest.org/blog/the-buzz/russia-the-worlds-second-largest-immigration-haven-11053?page=show
Ролинс, това си е моабет между мен и Ончо. Но не бих искал да го коментирам с тебе. Не виждам смисъл.
Янаки Ти очевидно си безкрайно глупав човек и не разбираш смисъла на това защо говорим постоянно за емиграцията и посоката, в която хората бягат. Какво искаш да ми кажеш с това, че Русия уж била на второ място? Колко твои приятели потърсиха по добър живот в Русия? А колко приятели на твои приятели? Ти какво направи за да гии спреш от тая заблуда -показали им статистиката, теповярваха ли ти или и те като мен ти казаха, че си идиот и си заминаха накъдето е подобре - на Запад То виж че даже в тоя форум тия дето са най върли русофили все някъде на Запад живеят. Родриго даже е американски гражданин. Абе как не се обърка да стане руски, ми баш американски? И не ми отговоримна другия въпрос - що ако в Украина на власт е кръвожадна хунта из цялата държава няма масови бунтове срещу властта и масова симпатия към руските терористи? Както виждаш подкрепа от украинския народ няма. Ако путин им спре парите за една нощ ще са свалили гащите и ще са се омели.