Oтива да изпие по едно с приятели, после по второ, след това се оказва с момиче под ръка, което води вкъщи. На сутринта мама прави пържени филийки, а татко хвърля съучастнически поглед, докато се приготвя за работа. Не се налага да се учи да готви, да си глади дрехите, да си плаща сметките - мама и татко са насреща.
Това е историята на голяма част от младите не само в България, но и в Европа, а дори в САЩ.
Доскоро икономическата криза от 2008 г. беше извеждана като причина хората на възраст до 35 години да живеят при родителите си, вместо да се борят за собствено място под слънцето.
Сега обаче други фактори излизат на преден план. Основният от които е „удължаването на купона".
Когато си млад и живееш с родителите си, можеш да си позволиш да излезеш, да пиеш, да се забавляваш, без да мислиш за това кой ще ти изпере чорапите или ще ти изглади ризата. Може и малко да ти помелят сол на главата, че „на тия години с баща ти вече бяхме женени, а ти още чакаш да те изпера", но в замяна получаваш оправено легло, топла вечеря и изпрани дрехи.
И ако тук хорът четящи подскочи с думите „Ама как, ние тук сме бедни, затова живеем с родителите си", тенденцията показва, че не само финансово затруднени хора остават по-дълго в „бащиния дом", но и такива, които се справят доста добре с парите. Статистиката на Евростат всяка година го доказва, а изследванията по темата съвсем открито го признават. Младите остават в дома на родителите си, защото им е по-лесно.
Според изследване на фондация „Фридрих Еберт" просто младите ценят повече свободното си време, затова и предпочитат да живеят с родителите си не по финансови причини.
А тенденцията е валидна не само за България.
Наскоро стана ясно, че 2/3 от италианците живеят с родителите си. Там все пак има оправдание - младежката безработица е около 50%. Има и културен фактор (според Евростат около 60% от италианците на възраст до 35 живеят с родителите си и преди кризата от 2008 година), то американците нямат подобно оправдание. Американските издания са залети със статии за това защо младите живеят с родителите си (рекордното ниво за САЩ все пак е 15% живущи при мама и татко).
Според Евростат над 50 на 100 от младите на възраст до 35 години в България живеят с родителите си. При нас процентът на живеещите с родителите си преди и след 2008 година не се различава много, което говори и за културен код, подобен на този при италианците. Ако стесним възрастовата граница, статистиката е дори по-любопитна. До преди три години малко над 80% от младежите между 20 и 29 години живеят с родителите си, а младите дами явно са по-оправни, защото това важи за малко над 60% от тях.
Едно от оправданията на хората на възраст 25+ да живеят под покрива на мама и тате е, че така могат да спестят пари за собствено жилище
Направете си експеримент. Когато видите човек на възраст 25+ до 35 години, който живее с родителите си, попитайте го защо. Гарантирам, че най-вероятно ще получите този отговор.
На теория звучи супер, разумно, финансово издържано. На практика обаче повечето харчат много от спестяванията си за пътувания, партита, концерти, дрехи, „инвестират" в себе си. Резултатът от това е, че просто отлагат края на купона - времето, в което могат да бъдат млади, красиви и да живеят в американски тийн сериал, докато някой друг плаща сметките.
Друг вариант за отговор, разбира се, е, че очакват да срещнат правилния човек, с когото да заживеят заедно извън дома на родителите си. За да бъде наемът по-нисък (да каже пак някой, че няма връзка между парите и любовта). А търсенето на половинката се превръща отново в американски филм, в който главният герой търси първо себе си, после намира любимия, после започват да спят в дома на единия по-често и така, докато родителите не сменят ключалката. Или не заминат да живеят на село, докато маминият се сблъска с необходимостта сам да плати сметките.
Друга причина - „Не взимам достатъчно пари, че да заживея сам"
Любопитно е как се дефинират достатъчно пари. Защото за някои достатъчно пари са едно, за други - друго. И въпросът е как ще се научиш да намираш повече пари (втора работа, повишаване на квалификацията, разговор с шефа за баланса между уменията ти и съответното заплащане), ако знаеш, че винаги има на кого да разчиташ да те напои и нахрани.
И така постепенно се забавят и следващите стъпка - създаването на семейство. Ако досега си бил под покрива на родителите си и финансово си способен да се изнесеш сам, защо да разваляш удоволствието с бебета и сватби, когато купонът може да продължи?
През 2010 година италианският министър на иновациите Ренато Брунета призова да се създаде закон, който да се справи с „културата на мамините момчета и големите бебета". „Всички тези млади хора си мислят, че живеят на безплатен хотел, докато всъщност плащат цена. Позволяват на родителите си да ги контролират - емоционално, социално и финансово". Статистиката за Италия доказва, че явно гръмкият му призив не е послушан.
А синдромът на мамините деца, които живеят на безплатен хотел, завладява целия свят. Дали не е време Холивуд да преосмисли романтичните си комедии и концепцията за главен герой неудачник?
Нормалното образование в днешни дни приключва на абсурдните 25-27 години, време, в което младежът няма как да генерира достатъчно доходи, за да се изнесе от вкъщи. Единици са страните, където с почасова ниско квалифицирана работа можеш да поддържаш и жилище под наем и градска България определено не е от тях.
А авторката сигурно на 18 г. се е изнесла от тях, на 25 вече е живеела в собствено жилище, на 27 г. е била генерален директор и освен всичко друго сама, без помощта на родителите си, отглежда трите си деца... айде, мокри сънища...
Гледам, че преди една година авторката е пуснала труд по темата...
Младите ще се изнесат само тогава когато видят, че имат полза от това. Не виждам смисъл да бъдат принуждавани това да стане по-рано. Наистина е смешно мъж на 35 все още да живее с мама и в общи линии това го обрича да си остане ерген доживот, но ако той сам не го проумее - няма сила на този свят, която да му помогне. Просто трябва да приемем, че ще има и такива хора.
Обърнах няколко пъти напред и назад тефтера си с приятели и не открих нечии деца на възраст след завършване на средното си образование, камоли след висшето, да живеят още с родителите си. Дори Оня отрече да е все още при мама.
Галина Александрова, ако това грубиянско държание при теб е доминиращо над всичките ти останали евентуални умения, все ще си стоиш, при това съвсем негарантирано, с 600 лв брутна заплата и сама.
Аз съм на осемдесет и шест години и още живея с родителите си. Но мисля, в рамките на година - две да се изнеса на квартира, мама постоянно ми изключва касетофона направо от контакта, а и все ни се кара, когато пушум цигари с брата в детската стая.
Афторката възмутена, че за жените вече, мъжете не могат да им осигурят готов дом, а трябва да го делят и с техните родители...
скуба, изнеси се ти тогава
Последния коментар са разни глупости за Люлин, гости и късно прибиране. Какво ме интересуват тези неща? Проблемът на България е, че българите не се женят и не раждат деца. А защо е така? Може да се говори цяла вечер. Имаше пък една статия в друг сайт от работодателска гледна точка, че българинът не е съгласен да си смени местоживеенето, търсейки работа. Съгласен е, и още как, ама не за 500лв заплата. Много хора заминават за чужбина, разбиват се семейства, но все пак нещо се печели. Колко процента е заетостта в България? Колко процента вземат въпросните 1000 лв,, които могат да ти осигурят самостоятелност? Ама не се знае дали с тях ще може да отгледаш 2 деца без компромиси... Пък в същия момент минават някакви джипове покрай тебе... Има криза на морала, във всякакви ръководни органи, криза на ценностите и в населението. Съгласен съм, че при жените е едно, а при мъжете е друго. И степента на мигриране и посоките са различни. Уважавам всички, които гледат и образоват деца - българи. Аз нямам. А тази Геренова е много дразнеща, много неща не разбира, дето ги пише дракона. Ако беше сама майка, и да трябва да наглежда и родители, нямаше да пише така. Има всякакви случаи, хората живеят както могат, затова пак казвам, приветствам всички, които въпреки всичко в България имат деца.
Живял съм спорадично заедно с родителите си, откакто станах на 8. От 24 ефективно не съм живял и ден с тях. Преди това, докато учих в СУ, повечето време живяхме в една пункерска комунка с братото и най-близките ни приятели.Не че не се обичаме с наште, просто ние доста попътувахме още като ученици, преди това те. Откакто съм се върнал в България, живея в апартамент на родителите ми като покриваме с братото разните разходи и гледаме да сме в помощ при нужда на родителското тяло. В него ми харесва да живея, а и се чувствам уютно, като така не съм се чувствал през един тригодишен период доста сам в чужбина. Имам много познати на и над моята възраст, които са още при мама и тати, което не е задължително да е лошо, ако не е просто от житейска инертност. Аз, лично, се върнах за да съм по-близо до тях и семейството, и приятелите от детинство като цяло. А и София е градът, който винаги ми е липсвал. А и в днешните смутни времена е въпрос на индивидуален подход, има удобства да живееш с родителите/съквартиранти, но си има и негативите. Аз, лично, обожавам да правя партита, което, съгласете се, малко ще е трудно ако бяхме като в дядовата ръкавичка. Бтв, в тоя ред на мисли - изобщо не ги разбирам ония трикатните фамилни къщи, характерни за соц-а (а-ла "Дом за нашите деца" с Коста Цонев).
Галина, уж ти разбирах и псувните, но сега не мога да разбера кои сметки не излизат. Говорех за няколко проблема - икономическия, ниски доходи, проблема с очакванията - такива които очакват нещо, и други които знаят, че нещо от тях се очаква, и трето, свързано с първите две - миграциите, поради което се разминаваме някъде във времето и пространството. Станах ли по-лесен за разбиране? А единичните случаи са си единични, те показват, че не трябва с лека ръка да се дават присъди. Има хора, минали през повече трудности от други.
Говорех за по-съществени проблеми. Люлин и гостите са подробности.
@Галина, ако жилището не е апартамент а дву-три етажна къща?
Мануела, последно ще ти отговоря, за да те уважа. Темата за купоните е за 19-годишни, а в статията става въпрос за по-зрели. Точно даже се споменава за улължаването на младежкия живот. Обаче статията е попреписана от запад, няма се предвид нашата мизерия. При теб нещата са си добре, нека да е така. Аз не говоря за себе си, на нищо не разчитам, опитвам се да прочета и разбера кой какво е писал. Често двама интелигентни хора даже се обиждат, вместо да разберат другия защо мисли така. То и нета си е невинен отдушник. Мъжът и жената първо трябва да говорят на един език, после другото, така го разбирам аз. Някой от тук коментиращите беше писал - ако имам с кого да живея, да се изнеса. А аз писах за икономически и социални проблеми. Не съм от София, преките ми наблюдения са от други места. Извинявам се, че съм си противоречал или съм извън темата. Статистиката за България е лоша изобщо, и ме вълнува, не мисля само за себе си.