Спомням си, че за бала ми майка ми щракаше с ония фотоапарати, дето минаваха за „уау" едно време, преди смартфоните, но всъщност бяха китайски, и направи толкова много снимки, че направо се чудех къде ще ги сложим. В крайна сметка, може би жената си е помислила, че това е единственият момент, в който може да ме види в официална рокля и е решила да го запечата за бъдните поколения.
Откъде да знае, че сега, близо 12 години по-късно, ще имам няколко официални рокли, макар, уви, да нямам много поводи за обличането им. (Евгени Минчев така и не ме е кани на бала на не-знам-какво-си, затова разчитам предимно на сватби на приятели.) Всички снимки от бала се събраха в има-няма един албум.
Има ме във всякакви пози - в гръб, само отпред, в близък, в далечен план, как говоря по телефона, как говоря въобще, само на една или две снимки стоя мирно и гледам в обектива. Няма филтри, няма duck face, няма хора, които уж случайно са там, но всъщност позират.
Ако балът ми беше днес, всички снимки щяха да са минати през някой филтър, в най-добрия случай на Retrica и Rookie, в най-простия - просто през филтър на Instagram. Фотосесията, която ще напълни първата страница от социалния профил, щеше задължително да е със събуждането - пухкави завивки, лакирани крачета, секси пижама, в идеалния случай - коте спи миловидно в ъгъла. Следващ кадър - пиене на кафе в компанията на красиви приятелки, но забързано, тъй като това е денят, в който малкото момиче/момче минава в света на големите. Следват снимки с оправяне на косата (задължително с големи ролки), слагането на грим (напоследък това все е очна линия), роклята в гардероба, роклята от personal point of view, селфи в огледалото (с роклята) в цял ръст, снимка с гостите, снимка с приятелите.
Ако си по-отворен, правиш и кратко видео, което монтираш за социалните си приятели. Но него може би го оставяш за вечерта, когато всички, също минали през подобни фотосесии, танцуват на някое парче.
Ако реалният живот беше като този в Instagram
Всички щяхме да сме слаби, красиви, всеки да ни харесва, щяхме да ходим само на най-яките места, с най-яките хора, да водим супер динамичен и интересен живот, да имаме пари за всичко, да носим най-яките дрехи, да караме най-добрите и икономични коли, да ползваме супер телефони, да не работим, а да живеем в постоянно забавление. Чаршафите ни винаги щяха да са бели и чисти, а малки котенца щяха да спят в ъгъла на леглото тихо и почтено, без да мяукат, да мачкат или да ходят до тоалетната.
В интернет непрекъснато се въртят онези селекции как изглеждат нещата в реалния живот и как в Instagram. Обожавам да ги преглеждам и да се смея с истинско чувство на самоирония, защото моят живот е точно като този не в Instagram. Забелязала съм, че и на повечето хора всъщност е така, макар понякога да губиш представа за реалността, когато не си виждал даден човек прекалено дълго, а „общуваш", тоест наблюдаваш го, само социално. Реалността обаче бързо се връща и те шибва в лицето само след 5 минути среща в реалния живот с въпросната персона.
Защото истината е, че човек трябва да си избере къде иска да живее - в реалния живот или в този на снимките с филтър и умните статуси. Двете неща се бият прекалено много, за да могат да съжителстват. Защо? Защото винаги има някой, който те вижда в реалния живот и познава някой, който пък гледа твоя онлайн „социален" и лъскав живот и може да те издаде.
Защото всички знаем и няма защо да го крием, Instagram-животът ни е много по-лъскав от простата реалност. Реалността, в която ставаш от леглото рошав, угащил си се с пижама, защото навън е 2 градуса, а в блока пак няма парно, където мухълът в банята вече е видим, независимо колко шампоана трупаш в издайническия ъгъл.
Защото котката отново е направила стъпчици по целия шкаф, утъркаляла се е на леглото ти и го е покрила с косми. Реалността е пространството, в което все пак ти се налага да ходиш до тоалетната, да пътуваш с трамвая, да се блъскаш с хората на Попа, поне веднъж на седмица да ядеш в някой мизерен стол, поне една седмица да не ядеш, защото са ти свършили парите и има време до заплата.
Реалността е кучка, също като кармата. И не е за подценяване.
Животът в Instagram (или Twitter, избери си), в случай че някой предпочита такъв, е пълен с безоблачни дни, всички са секси и най-важното адски остроумни. Тревата винаги е зелена, ябълките винаги са червени, през есента листата се веят в косите ти, през зимата снегът пада нежно по лицето ти, а през лятото - дните са безкрайни и на плажа, с коктейл на супер шезлонг.
#самосиизбери!
