Танци в зали, танци в паркове, танци в разговор, танци в книга, танци в цвят, танци в дъжд...
JAM ON IT не е поредният мултикултурен микс, а ме вдъхнови особено много, защото имаше фокус - танцът.
Първият ден стартира с мастър клас по хип-хоп и хаус с Meech. Едва откривам танцовото студио в сградата на УАСГ, но по звука, който се чува още от входа, усещам, че вървя по стръмните стълби в правилната посока. Там вече урокът тече с пълна пара, но тъкмо навреме, за да имам време да се потопя в атмосферата, която Meech е създал. След танците следват снимки за спомен, а аз не се стърпявам да не си поговоря с позитивния чернокож танцьор.
Всестранно развит артист, той привлича вниманието на средите, тъй като започва да се занимава с танци от ранна детска възраст. Работи в различни области на танцовата дейност като хореограф, танцьор, преподавател и съдия на международни танцови събития. На сцената е работил с танцовата формация Frank II Louise и с немския хип-хоп танцьор Storm. Освен това Meech е единственият танцьор в света, който е печелил френското танцово състезание Just Debout четири пъти - през 2004 г. и 2006 г. в категорията „хип-хоп" и през 2005 г. и 2007 г. в категорията „хаус".
Роден е в Париж и се занимава с танци откакто се помни, може би от 1984 г., когато е бил тригодишен. Гледал танци по телевизията и правел същите движения като на екрана. Името на тези танци били хип-хоп. През 1986-1987 г. започнал да се занимава професионално. Преподава във Франция, Италия, САЩ, Япония. На организаторите на JAM ON IT казва „да", тъй като обича да предава на хората уменията, които притежава. Той пък се учел на български народни танци.
На пресконференцията в Американския център на следващия ден, на която бе и представянето на книгата на небезизвестния Joe Conzo "Born in the Bronx", просто си седим и си говорим. С американския посланик Джеймс Уорлик, Meech и още един отбор симпатяги - съдии в танцовите батъли, които предстоят. Няма поза, няма дистанция. Все едно сме приятели, но от години не сме се срещали, седнали сме на кафе и си бъбрим за хип-хоп и за танцовата култура като цяло, за тяхната огромна роля в развитието на младежта в глобален план.
Усещам вълнението в гласа на първия хип-хоп фотограф, когато говори за Бронкс през 70-те, за зората на хип-хопа и неговото развитие през годините, за нелесните, но все пак романтични времена, в които е живял. Реално появата на тази книга е неизбежна. Не може да си живял и документирал всичко това и да не го предадеш на поколенията. А младото поколение е гладно за тази култура, защото иска да разбере откъде е дошла, как е дошла и кой е участвал в нея.
Емоциите в залата постепенно се наслагват и всеки иска да каже как се чувства не само в този момент, но и в културата на хип-хопа.
Неслучайно той се свързва с гетото и с трудното детство... всички участници във фестивала носят болката от миналото в сърцата си, но именно танцът е техният отдушник и там те могат да бъдат себе си. Сега обаче те са тук не за пари, а за да споделят тази емоция с българската младеж.
Защото любовта към дадена култура не знае умора, тя не е опетнена и за нея приоритет не са парите. Младите хора обаче трябва да се обърнат към корените на културата като цяло, за да разберат посланията, които носи тя, а по този начин ще разберат и себе си. Да ходят по събития, да се виждат с други хора, да споделят, да пътуват, да се учат непрекъснато.
Всеки учи от всеки, всеки се вдъхновява от всеки. Никой не би могъл да каже, че се е научил и вече няма какво да го изненада. Експертите споделиха наблюдението си, че много млади хора искат да се научат да танцуват, подражавайки на някой изпълнител. А всъщност е необходима само основната стъпка, всичко останало идва от сърцето. Всеки носи своята харизма, своята индивидуалност, своя стил.
И се зареди един истински маратон от улични танцови шоута, DJ сетове, квалификации, за да се стигне до кулминацията на фестивала - финалите и танцовите шоута на специалните гости от Сърбия, Хърватска, Гърция, Швеция, Германия, Франция, Белгия, САЩ. Хип-хоп, хаус, фънк, джаз, брейк и какво ли още не....Танцови батъли! Ама наистина батъли! Чак и мен ме присърбяха ръцете да произведа един батъл поради твърде многото енергии в залата, но се въздържах...
Фестивалът продължава с пълна пара и в неделния ден предстоят още танцови семинари, целодневен графити сешън и кино клуб на открито. Няма скука в есенните макар и мрачни дни, защото когато има танци дъждът неочаквано спира, небето сякаш се разтваря и лятното слънце прониква в сърцата ни и ни стопля още по-силно от преди. Важното е да го усетим и да му позволим да изгрее, за да може и то да потанцува! Може би хип-хоп!
