Това е първата ми работа - от няколко години насам - която не е HR. Започвам като оператор продажби, доволни са и решават да направим екип оператори. Честта да ги обуча се пада на мен, заедно с отговорността за последствията. Имам пълна свобода на действие - как ще се обучаваме и как ще работим си е наша работа, но се очакват определени резултати.
Много обичам така.
И ето, една събота аз и мениджърът оставаме да правим интервюта за позицията.
Мениджърът искаше да види хората. (По-скоро е искал да види как си водя интервютата. Повече не дойде.) Уж криза, уж няма работа, а кандидатите бяха слабички. Някои са толкова притеснителни, че се чудя знаят ли изобщо за какво кандидатстват. "Благодаря, ако сте одобрени ще ви се обадим" - после вратата хлопва и CV-то отива в шредера.
Други показват известен потенциал и самочувствие. Давам им десетина минути да нахвърлят сценарий за продажба на продукт по техен избор. После отивам в другата стая и инсценираме разговор по телефона.
Ужас. Толкова елементарни грешки накуп бях виждала само в първото си домашно по английски в пети клас.
Но грешките не са най-страшното - те се оправят. Така или иначе не очаквам чудеса, напротив, нормално е да сбъркат. Затова дружелюбно питам единия защо се опитва да продава на телефонистката на рецепция, вместо да поиска прехвърляне.
И тук излиза наяве истинският проблем: отношението.
Повечето от тези млади хора - под 30 г. - смятаха задачата за несправедлива. "Ама в обявата нали пише, че има обучение". Да, има. "Е значи имате готов сценарий" Да, имаме си - моя. Първия ми ден на работа имах 2 часа да направя изцяло нов, пълен сценарий и веднага да почна да звъня. Не е променян оттогава.
Затова проблемът ми не е да те обуча. Проблемът е в отношението ти на готованко. Ако нещо не ти е ясно - питаш мениджъра. Ако оплетеш разговора - прехвърляш го на мениджъра. Нали затова е мениджър и взима повече от тебе - няма да се хабиш ти да мислиш, я.
В отчета нямаш две верни цифри, но голяма работа, нали мениджърът ще ги хване. Оплескал си графиците за доставка - е мениджърът защо не ги е проверил. Сбъркал си данните в доклада за клиента - ми мениджърът не гледа ли какво подписва?!
Въпросче: а ти за какво си ми тогава? Мълчиш. Тогава взимай си трудовата книжка и марш в Бюрото по труда. Оплачи им се колко несправедливо съм се отнесла към теб. А като си объркаш регистрацията и не си получиш помощите, иди в някой форум в нета да плюеш мен, Бюрото, "тая скапана държава" и целия свят. Очевидно сме се наговорили против теб...
Нещата тук не опират до това какво не знаеш или какво не можеш, а до това дали си готов да се напънеш малко. Не заради мен или заради фирмата - направи го заради себе си. Така си вдигаш акциите: правиш моя живот по-лесен, правиш живота на шефа ни по-лесен.
А всички обичаме животът да е лесен и ако някоя сутрин ми заявиш, че напускаш, ще се задавя с кафето. Веднага ще звънна на шефа и ще го врънкам да ти вдигне заплатата. И понеже той не е луд да губи най-ценните си хора, няма да го врънкам дълго.
Колкото и парадоксално да звучи обаче, очевидно хората не искат да се погрижат за собствения си интерес.
Един приятел, който почва работа с продажби, иска да се видим в неделя и да направим тренинг. Естествено, никакъв проблем - за какво са приятелите. Обаче аз да ида у тях, не той у нас. Хм... Хубаво, нали за това са приятелите. А, и ако може по пътя да изпринтя нещата - нали ще ми е на път (?!)... Оф, айде добре, нали ми е приятел...
Идва неделя, стигам Младост 4 - дай сега да видим какво трябва да се направи. Показва ми някакви неща на английски за превод. Окей, дай каквото си направил по тях. Нищо? Не си направил нищо? Еее. Както и да е, дай да видим докъде ти е скрипта. Как не си го почнал - нали затова сме тук? А, сега тепърва ще го обсъждаме?
Тоест, домързяло те е да напишеш дори дежурното "Добър ден, обаждам се от...". Домързяло те е да отвориш речника. Домързяло те е да направиш резюме на продукта. Домързяло те е да свършиш всичко онова, което спокойно можеш да направиш сам, и откъдето после би трябвало да поема аз.
Не, не ми казвай, че не си се сетил. Да си се сетил, бе. Сега си тръгвам, понеже нямам намерение да си губя времето и да те чакам пет часа да си решиш концепцията. Не ми пробутвай номера с наранения поглед. Да, приятели сме - затова ще ти направя услуга и ще ти кажа, че си един готованко.
По-добре аз, отколкото да ти го каже шефът ти.
И следващия път като те домързи, сети се за кризата. За търсенето на работа. За моите думи. За мен. За Бюрото по труда. За форума за неудачници.
Но най-вече, сети се за шредера. Днес там е само биографията ти. Утре може да е цялото ти бъдеще.
Аре ма кифло, от вчера чакаме да ни отговориш на следния пост : ЗАЩО КАРАШ ХОРАТА ДА ЛЪЖАТ? ================================ ЦИТАТ ОТ БЛОГЧЕТО ТИ: ) “Внесох ги вчера”. Смайващо, но това може да ви спечели цял месец. Спокойно казвате, че сте внесли заветната частична вноска от 50лв… вчера. Съответно най-вероятно системата още не ги е отчела. Често колекторите получаватмесечни справки от фирмата-кредитор, понеже все пак те не могат да се занимават да проверяват всеки едни 20лв или 50лв, които се внасят. Ключова реплика:“Внесох ги вчера.” Това в ТЕЛЕГРАФ ще го постнеш ли? А? аре казвай
sunny_smile И тръгваме за еффтини кредити, за гарсониерка в Левски Г
@ (127) Лични финанси | 24.03.2011 15:25 Напълно съм съгласен в случая с казаното от теб, но и не смятам, че аз заслужавах този отговор. Аз определено не съм човека с личните нападки, дори и да съм изразил здравословно съмнение относно правото ти да пишеш подобна статия. Има други, от които да се чувстваш обидена/засегната/неправомерно критикувана. Ако намираш нещо в казаното от мен, което намираш за неправомерно - моля, сподели го с мен.
Идеи?? Авторитет??? Теа, ама ти сериозно ли? Не и тази авторка, не и на хората тук. Това да не е измисленото блогче... Лични, предупредих те много пъти. С тези възможности и с това самочувствие е по-добре известно време да почакаш с публичните изяви.
Добрютро Кифло, ский с къв РИцар на Бял кон се сподоби =========== А статията не е лоша. Съгласен съм, че звучи доста наставнически и рязко, но не е чак толкова зле. ========== Това, да не е героя на пасквила дет си пльокнала тук? БТВ - ОЩЕ ЧАКАМЕ ОТГОВОР!!!!!
Блестящи нови! ПАРЯТ, ПАРЯТ - откровения на аффторнака на настоящата статия: Вкратце, заробвате се с креди, пак за Гарсониера, кваратала го знаем - Левски Г. След това, превръщате единственното си собствено жилище в инвестиция? как, като го отдавате под наем. Генералния въпрос е - where the hack I am going to live, in the meantime. Данни към 24.03.2011: Според imot.bg , за 50 000лв в София имате сериозен избор от гарсониери. Според moitepari.bg , ако купите жилището с кредит 40 000лв и 10 000лв лични, опциите са: 500лв м. вноска за 10г 300лв м. вноска за 30г За наем на гарсониера пък се плаща 250лв-500лв в зависимост от това къде се намира и дали е обзаведен (пак според imot.bg ). Това означава, че разходите по наем и придобиване на жилище са съизмерими. Дори да приемем, че наемът е малко по-нисък, срещу още 30% отгоре на месец (максимум!) бихте могли да придобиете имота. А след като имате имот, имате сигурност и потенциален източник на пасивен доход чрез наем, както и нещо наистина солидно, от което децата ви ще се възползват наготово. В този смисъл жилището може да се разглежда като инвестиция .
141 Съни - всеки има право на мнение, както и правото да обижда автора на личностна основа, както и да обижда на личностна основа останалите участници в дискусията, както и (щом иска) да демонстрира ниска лична култура и лош речник. Всеки в интернет безспорно има това право Но някои участници имат достатъчно себеуважение и умения да критикуват с финес и интелект - респект! - а други разчитат само на нецензурни думи и коменари какъв бил тоя или оня. Накрая няма никаква дискусия, само някакво безцелно замеряне с кал, от което полза... хм... ами никаква. Аз съм си патриотче и ми е мъчно да гледам такова "самоизяждане" (да се ядем едни други) сред сънародниците ми Всички заедно сме в кюпа, но никой не е отворен към опита на другия. Защо бе? Защо? На кого ще му е по-добре така?
Колеги, но това, последното даже Мадоффт ще завиди И все пак ако решите да купите жилище, внимавайте с избора. Не се хвърляйте на големи тристайни жилища за по 100 000лв, ако финансите ви са още крехки – започнете с гарсониера. После я продайте и купете двустаен, ако искате, и така постепенно ще стигнете до по-голямо жилище. Постепенно, не от раз. Защото човек се учи, докато е жив, и е нормално да прави грешки. Ама сериозните грешки ги изплащаме, докато сме живи
Всички заедно сме в кюпа, но никой не е отворен към опита на другия. Защо бе? Защо? На кого ще му е по-добре така? =============== Ти би следвало да се засрамиш най-малкото. Чакаме отговор на блестящите ти прозрения, защо? Защото си журнализдка, и давайки глупави съвети от сорта ИЗЛЪЖЕТЕ мутрите, вредят още повече на хората. КАПИШ?
И не на последно място!!! Като си такава патритока, ЗАЩО, триеш постингите от зеленото говно, което наричаш твой блог?
препоствам, да не се загубят : Блестящи нови! ПАРЯТ, ПАРЯТ - откровения на аффторнака на настоящата статия: Вкратце, заробвате се с креди, пак за Гарсониера, кваратала го знаем - Левски Г. След това, превръщате единственното си собствено жилище в инвестиция? как, като го отдавате под наем. Генералния въпрос е - where the hack I am going to live, in the meantime. Данни към 24.03.2011: Според imot.bg , за 50 000лв в София имате сериозен избор от гарсониери. Според moitepari.bg , ако купите жилището с кредит 40 000лв и 10 000лв лични, опциите са: 500лв м. вноска за 10г 300лв м. вноска за 30г За наем на гарсониера пък се плаща 250лв-500лв в зависимост от това къде се намира и дали е обзаведен (пак според imot.bg ). Това означава, че разходите по наем и придобиване на жилище са съизмерими. Дори да приемем, че наемът е малко по-нисък, срещу още 30% отгоре на месец (максимум!) бихте могли да придобиете имота. А след като имате имот, имате сигурност и потенциален източник на пасивен доход чрез наем, както и нещо наистина солидно, от което децата ви ще се възползват наготово. В този смисъл жилището може да се разглежда като инвестиция .
Авторът да получи оценка! Моята е добра Ами нашата, на мнозинството е ОТРИЦАТЕЛНА! И? бегай, да си играеш с влакчето,
То и този рицар на бял кон, - страната на взаимно изключващите се параграфи? И ти ли ще отдваш единственото си жилище под наем?
Пишака нямам, имам ХУЙ. Относно дърпането - има кой. Останалото - моя си работа ... ти доспехите сложи ли? магаренцето подкова ли? Забралото изпра ли го? С Ариел по възможност.
Че, къде видя ОБИДИ? НИЕ, нормално смятащите ПИТАМЕ!!! ЗАщо, афторката не излиза да си защити тезата? ЗАЩО? Това, същество пише!!! по вестници!!!! Вие май не разбирате за какво става въпрос ... 147Мечока | 25.03.2011 10:57 препоствам, да не се загубят : Блестящи нови! ПАРЯТ, ПАРЯТ - откровения на аффторнака на настоящата статия: Вкратце, заробвате се с креди, пак за Гарсониера, кваратала го знаем - Левски Г. След това, превръщате единственното си собствено жилище в инвестиция? как, като го отдавате под наем. Генералния въпрос е - where the hack I am going to live, in the meantime. Данни към 24.03.2011: Според imot.bg , за 50 000лв в София имате сериозен избор от гарсониери. Според moitepari.bg , ако купите жилището с кредит 40 000лв и 10 000лв лични, опциите са: 500лв м. вноска за 10г 300лв м. вноска за 30г За наем на гарсониера пък се плаща 250лв-500лв в зависимост от това къде се намира и дали е обзаведен (пак според imot.bg ). Това означава, че разходите по наем и придобиване на жилище са съизмерими. Дори да приемем, че наемът е малко по-нисък, срещу още 30% отгоре на месец (максимум!) бихте могли да придобиете имота. А след като имате имот, имате сигурност и потенциален източник на пасивен доход чрез наем, както и нещо наистина солидно, от което децата ви ще се възползват наготово. В този смисъл жилището може да се разглежда като инвестиция .