Това е първата ми работа - от няколко години насам - която не е HR. Започвам като оператор продажби, доволни са и решават да направим екип оператори. Честта да ги обуча се пада на мен, заедно с отговорността за последствията. Имам пълна свобода на действие - как ще се обучаваме и как ще работим си е наша работа, но се очакват определени резултати.
Много обичам така.
И ето, една събота аз и мениджърът оставаме да правим интервюта за позицията.
Мениджърът искаше да види хората. (По-скоро е искал да види как си водя интервютата. Повече не дойде.) Уж криза, уж няма работа, а кандидатите бяха слабички. Някои са толкова притеснителни, че се чудя знаят ли изобщо за какво кандидатстват. "Благодаря, ако сте одобрени ще ви се обадим" - после вратата хлопва и CV-то отива в шредера.
Други показват известен потенциал и самочувствие. Давам им десетина минути да нахвърлят сценарий за продажба на продукт по техен избор. После отивам в другата стая и инсценираме разговор по телефона.
Ужас. Толкова елементарни грешки накуп бях виждала само в първото си домашно по английски в пети клас.
Но грешките не са най-страшното - те се оправят. Така или иначе не очаквам чудеса, напротив, нормално е да сбъркат. Затова дружелюбно питам единия защо се опитва да продава на телефонистката на рецепция, вместо да поиска прехвърляне.
И тук излиза наяве истинският проблем: отношението.
Повечето от тези млади хора - под 30 г. - смятаха задачата за несправедлива. "Ама в обявата нали пише, че има обучение". Да, има. "Е значи имате готов сценарий" Да, имаме си - моя. Първия ми ден на работа имах 2 часа да направя изцяло нов, пълен сценарий и веднага да почна да звъня. Не е променян оттогава.
Затова проблемът ми не е да те обуча. Проблемът е в отношението ти на готованко. Ако нещо не ти е ясно - питаш мениджъра. Ако оплетеш разговора - прехвърляш го на мениджъра. Нали затова е мениджър и взима повече от тебе - няма да се хабиш ти да мислиш, я.
В отчета нямаш две верни цифри, но голяма работа, нали мениджърът ще ги хване. Оплескал си графиците за доставка - е мениджърът защо не ги е проверил. Сбъркал си данните в доклада за клиента - ми мениджърът не гледа ли какво подписва?!
Въпросче: а ти за какво си ми тогава? Мълчиш. Тогава взимай си трудовата книжка и марш в Бюрото по труда. Оплачи им се колко несправедливо съм се отнесла към теб. А като си объркаш регистрацията и не си получиш помощите, иди в някой форум в нета да плюеш мен, Бюрото, "тая скапана държава" и целия свят. Очевидно сме се наговорили против теб...
Нещата тук не опират до това какво не знаеш или какво не можеш, а до това дали си готов да се напънеш малко. Не заради мен или заради фирмата - направи го заради себе си. Така си вдигаш акциите: правиш моя живот по-лесен, правиш живота на шефа ни по-лесен.
А всички обичаме животът да е лесен и ако някоя сутрин ми заявиш, че напускаш, ще се задавя с кафето. Веднага ще звънна на шефа и ще го врънкам да ти вдигне заплатата. И понеже той не е луд да губи най-ценните си хора, няма да го врънкам дълго.
Колкото и парадоксално да звучи обаче, очевидно хората не искат да се погрижат за собствения си интерес.
Един приятел, който почва работа с продажби, иска да се видим в неделя и да направим тренинг. Естествено, никакъв проблем - за какво са приятелите. Обаче аз да ида у тях, не той у нас. Хм... Хубаво, нали за това са приятелите. А, и ако може по пътя да изпринтя нещата - нали ще ми е на път (?!)... Оф, айде добре, нали ми е приятел...
Идва неделя, стигам Младост 4 - дай сега да видим какво трябва да се направи. Показва ми някакви неща на английски за превод. Окей, дай каквото си направил по тях. Нищо? Не си направил нищо? Еее. Както и да е, дай да видим докъде ти е скрипта. Как не си го почнал - нали затова сме тук? А, сега тепърва ще го обсъждаме?
Тоест, домързяло те е да напишеш дори дежурното "Добър ден, обаждам се от...". Домързяло те е да отвориш речника. Домързяло те е да направиш резюме на продукта. Домързяло те е да свършиш всичко онова, което спокойно можеш да направиш сам, и откъдето после би трябвало да поема аз.
Не, не ми казвай, че не си се сетил. Да си се сетил, бе. Сега си тръгвам, понеже нямам намерение да си губя времето и да те чакам пет часа да си решиш концепцията. Не ми пробутвай номера с наранения поглед. Да, приятели сме - затова ще ти направя услуга и ще ти кажа, че си един готованко.
По-добре аз, отколкото да ти го каже шефът ти.
И следващия път като те домързи, сети се за кризата. За търсенето на работа. За моите думи. За мен. За Бюрото по труда. За форума за неудачници.
Но най-вече, сети се за шредера. Днес там е само биографията ти. Утре може да е цялото ти бъдеще.
Приятел, доста кадърен, искаше за да се яви на интервю 50лв. защото му беше писнало от велики ПИАРКИ. Малко е било. Аз съм строителен инженер и не съм се забавлявала токова, колкото по време на интервю за работа провеждано от такива велики капацитети в подбора на кадри. Можеше поне да се запознаете кой то туй цимент, вода и пясък и има ли то почва у нас а.
@Рая Христова коментираме това което си написала ... така че сподели си възраженията тук ...
@ 60 - Лидия, чети внимателно - по-конкретно края на историята, и после говори за премълчаване.
@Лични финанси http://kadebg.com/2011/03/23/plazmata-na-nai-dobria-mi-priatel/#comment-2053 Щом Р. и К. планират да живеят в София, най-важното за тях ще бъде да имат собствено жилище – а не плазма. Дори това жилище да е гарсониера в Левски Г, то ще им даде поне минимална сигурност и покрив над главата. Въпросът с жилището ще става за тях все по-важен, особено ако един ден решат да създадт семейство. Що за съществуване е цял живот да се влачиш по квартири? Колеги, сега разбрах - гарсониерката в Левски Г, купена с ипотечен кредит за 30 годинки, е мечтата на нашата левентка ...
Нашият финансов консултат - ХР - селлър - call girl предлага следното решение - изтеглете ипотечен кредит, когато семейното ви положение е следното: К. е без работа; с нестабилната в момента икономика; с това, че двамата живеят под наем. http://kadebg.com/2011/03/23/plazmata-na-nai-dobria-mi-priatel/#comment-2053
В статията пише: Идва неделя, стигам Младост 4 - дай сега да видим какво трябва да се направи. Великият планър - не си е свършил работата - отива на среща, предварително не знаейки какво ще прави там? Нещо аджендичка да беше спретнала?
@Лични финанси нещо да коментираш все пак? ЗАЩО? Защото, след като си плеснала това писание, за наша радост, следва и да отговориш на някои въпроси. Например, след като си в прованса, кога успя да Младост 4 да се домъкнеш? След като работиш в малкото градче, кога сколасваш да правиш интервюта в София?
Рая Христова Душице, да не ревна сега? Че замина спиралата
Не нам ... сигурно им е криво
Лични финанси ... кажи душко нещо .. ае глей къв интерес предизвикахме към твоята персона?
Мечока, отговарям ти ЗА ПОСЛЕДНО. В статията говоря за периода с кризата от 2009. В блога съм писала, че от началото на 2010 не съм в София. Фразата "Идва неделя, стигам Младост 4 - дай сега да видим какво трябва да се направи." се използва като подканяща фраза към приятеля ми, а не като въпрос.
ДУшко, отговори на всички въпроси, читателите тръпнат в очакване. Отново - аджендичка що не направи, след като си толкоз ербап. И трето - перке има разминаване между стартирането на собствения бизнес и ходенето в Младост? Нали с кинти си висяла?
Идва неделя, стигам Младост 4 - дай сега да видим какво трябва да се направи." се използва като подканяща фраза към приятеля ми, а не като въпрос. ДУшице, аз разбирам че речника ти е беден, но вие или имате работа, или нямате. Не виждам за какво се подканяте .. предполагам, че младежа е искал съвсем други работи да обсъдите
От всички коментари най-точен ми се стори този и понеже наистина има нужда от такова разбиране, ще го копирам още веднъж - да се вижда! Lidiya Eles | 23.03.2011 16:16 Авторке, от такива като теб, меко казано ми се повдига. .Първо блестиш с тотална некомпетентност, второ имаш тотално сбъркана преценка и за хората и за нещата които говориш. Мога да ти кажа следното. Преди да пристъпиш към интервю, можеш да подложиш кандидатите си на достатъчно тестове, има ги в изобилие, за да провериш тяхната грамотност. Ама аз да ти кажа, ако служителя ми е цар в продажбите, хич не ми пука, че е неграмотен, ще му взема секретарка. Второ когато виждаш недостатъците на един кандидат, не му се усмихвай мазно, после не го отпращай с усмивка и не му хвърляй св-то в шредера. Страхуваш за имиджа на компанията и своя собствен? Ама като си траеш, твоя кандидат как ще разбере, че има проблем с неграмотността. Ти осъзнаваш ли, че много млади хора имат такъв проблем, защото никой не им обръща внимание на това и те въобще не се замислят, че са неграмотни. Щото най-лесно е да се усмихваме и после да влезнем да напишем една статийка. Бъди по-дейна, стани по-компетентна и като нещо не ти изнася не си трай, като в случая с приятеля дето си ходила у тях, ами си отстоявай своето. Щото така рискуваш цял живот да правиш тъжни констатации в нета и да висиш във форума за неудачници.На всички, които казвате, че тези които сме на противоположното мнение, не се занимаваме с подбор на персонал, мога да ви кажа-Да, проблем има,ама какво да правим, да плюем в нета и да си чешем езиците ли? Лошото е, че заради такива като вас младите хора напускат България, защото им е писнало да живеят със стереотипи и остават тия неграмотните, дето утре ви стават шефове и ви дават нов материал за оплюване... ...Напоследък е доста популярно да даваме за пример японците. В тази връзка, те имат една поговорка: Не търси виновния, а поправяй грешката. Мисля, че тя изчерпва всичко!
Мнение от мислеща и намерила си добра работа, кадърна и успяла жена Голямото откритие... да, всеки повтаря като папагал -Мързи ги да мислят - констатация на очевидното... (за случаите, когато това наистина е вярно) Всеки може да констатира даден проблем, но без да се помръдне малко мозъка, откъде идва този проблем,и как да се реши? - струва ми се авторката бърка триумфирането си над една двойка от студентските години чрез позицията - сега "аз късам си ви-та" , с "мислене" Предлагам да натрупа повече собствени, лични наблюдения от това, как седят нещата в различни браншове в България и в успелите фирми в чужбина, да се порови какво представлява аутсорсинга и как българското образование, възпитание, духовно състояние и културна политика "допринасят" за подготовката на младите кандидати за работа, и да каже с какво е допринесла и помогнала в ориентацията на хора, които не са имали шанса, късмета, акъла или възможността или дори усилието да намерят ресурса в себе си да се самоорганизират по-добре, и тогава да раздава морални оценки на хората. Иначе тая модерна професия ЧР се превръща в трибуна на недорасли тийнейджъри, масово при това от провинцията, да се изявяват като последна инстанция за качествата на много хора.