Хигинио Очоа е 33-годишен програмист. Той живее в Остин със съпругата си Кайли и сина си Броуди.
Очоа става всяка сутрин към 6 часа и се пъха в "лабораторията" - офис, пълен с компютри, сървъри и виртуални машини. Сяда пред бюрото и започва да програмира. Има само едно нещо, което го прави различен не само от всеки друг програмист по света, но и от всеки потребител на компютър в света.
"Не мога да пипам компютри, смартфони или устройства, които имат връзка с интернет", казва Очоа. "Това противоречи на правилата".
Апартаментът на Очоа не е по-различен от всеки друг.
Електрониката там не е заключена, телевизорът не е защитен с парола и прочие. Всъщност Очоа си изкарва прехраната като програмист - и държи няколко компютри в допълнителна, почти необзаведена стая, която нарича своя "лаборатория".
Но едно правило важи непоклатимо - ако нещо има връзка с интернет, той не може да го докосва. Ако го използва, то трябва да е напълно изключено.
Понякога като част от условията за освобождаване, хората, осъдени за свързани с компютри престъпления, имат правото да влизат в интернет чрез официален полицейски софтуер за следене, инсталиран на компютрите им.
В други случаи им е забранен изобщо достъп до компютър.
Често това е наказание, налагано на осъдени за сексуални престъпления - хора, които са заловени с детска порнография, сексуални хищници, педофили - но то се прилага и за хакери.
Очоа е хакер. И като част от наказанието му, няма правото да използва компютър, таблет, или дори Fitbit; всичко свързано с мрежата е табу. Което, както и можете да си представите, прави живота му доста труден.
Преди забраната
Очоа е получил първия си компютър, когато е бил на 10 години. "Тогава баба ми работеше за НАСА", казва той.
"Тя беше техник на електроенцефалограф и правеше ЕЕГ на астронавтите, така че отрано се беше снабдила с персонален компютър. Свързах го, поиграх си с него и се зарибих".
Той бързо се ориентира в AOL, място, което той описва като зле защитено градче от Дивия запад, и скоро започва "да командва парада" там.
Той се научава как да пуска програми, които да изхвърлят други хора офлайн, и започва да използва програми за изпробване на всички възможни пароли, за да се добере до администраторските акаунти, което на практика му дава пълен контрол над всичко. Тогава той си избира псевдонима w0rmer - старомодно нарицателно за "хакер".
Не минава много време, и той надраства AOL и става програмист, разбива безжични защити и хаква всички незащитени компютри, които може да открие.
"Тогава го правех, всички го правехме, заради познанията", казва той.
"Правехме го, защото искахме да изучим тези системи, а те не ни даваха достъп. Няма да дадат на 13-годишно хлапе достъп до струващ милиони долари Unix сървър, защото то иска да се научи да програмира.
Но пък използваха некачествени пароли, които ми позволяваха да проникна. Техен проблем".
И така нещата продължават доста време. Но всичко се променя през 2011-та, когато движението "Окупирай Уолстрийт" привлича вниманието му.
"Ченгетата правеха наистина нередни неща по това време", казва той.
"Покриваха си значките, изключваха камерите, тормозеха протестиращите. Израснал съм с вярата, че моето правителство не прави такива неща. Имах твърдото убеждение, че те не биха направили нещо подобно, след което те го направиха - и на американска земя изведнъж хората биваха пръскани със сълзотворен газ и лютив спрей. И ги пребиваха с палки".
Изведнъж той намира приложение за уменията, които е развивал през последните 15 години.
Очоа е едновременно политически мотивиран и много гневен. Затова се събира с хакери, които имат далечна връзка с Anonymous, наричащи се Cabin Crew, и започва да "хаква" полицията.
Той налазва сайтовете на шефовете на полицията от Западна Вирджиния, на полицейския участък в Мобайл, Алабама и на Тексаския отдел за обществена безопасност. Хаква и уеб сайта на Хюстън, Алабама.
"В крайна сметка това ме увлече и беше изключително лесно", споделя той.
"Има толкова много зле проектирани уеб сайтове и зле конструирани информационни системи. Ако погледнете графика, обикновено ми е било нужно не повече от час време за проникване в сайта, като най-трудната и дълга част беше изтеглянето на данните".
Данните, които той изтегля, включват имената, адресите и телефонните номера на полицаи.
Информацията Очоа публикува в интернет.
Така ако полицаите се опитват да скриват самоличността си, той отвръща на удара, като оповестява публично личните им данни.
През цялото това време той става все по-смел.
Тогава той се подиграва с властите в Twitter, заявявайки неща от рода на "Я да видим какво имате?" и "Ела ми тук, братче".
Когато w0rmer публикув информацията, която получава от хакванията, той не качва само поток от текст, а държи нещата да изглеждат добре.
"Всичките ми хакове имаха красиво общо оформление", споделя той. "Известно време се занимавах с уеб дизайн, така че това донякъде проличава по факта, че харесвам визуални теми. Обичам да използвам ASCII текст. И начални изображения. Да има нещо иронично. И да поставям музикален видеоклип накрая".
Едно от нещата, които той включва в хаковете си, е снимка на жена по бикини.
Тази жена е съпругата на Хигинио - Кайли. Тогава тя живее в Австралия и работи за службата по емиграция и гранична защита. Тя се заинтересува от Anonymous и един ден просто попада в чат, където е и Хигинио.
"Мой приятел се появи с някой, наречен Oz girl и се опитваше да й помогне да си оправи компютъра", казва Хигинио.
"И кой да питаш, освен цял чат, пълен с хакери, които искат реално да променят света. Ние не сме скапаните айтита, не сме техническа поддръжка".
Така че Хигинио реагирал с шегата, която всеки инфантилен жител на интернет прави, когато жена влезе в чат.
"Покажи цици или да те няма".
Изненадващо, това не спряло Кайли. Всъщност тя реагирала, като пуснала своя снимка по бикини.
"Започнахме да си говорим", казва Хигинио. "И оттам просто се появи любов. Писахме и говорехме в Skype, чатехме си, просто глупава онлайн любов, която в крайна сметка прерасна в нещо повече".
През януари 2012, животът на Хигинио върви на пълна скорост.
Той и Кайли са тотално влюбени, годежът предстои след седмици.
Движението "Окупирай Уолстрийт" се развива с бесни темпове и Хигинио прекарва дни в хакване на правителствени бази данни в цялата страна.
Същевременно той се подиграва на властите в Twitter, и като цяло се прави на умник. После един ден през февруари същата година, той хаква сайта на службата по обществена безопасност на Алабама, и докато рови там, намира незащитена връзка с базата данни на National Crime Information Center.
NCIC е база данни за споделяне на информация, поддържана от ФБР.
Тя е инструмент за споделяне на информация за местните полицейски служби и включва информация за сексуалните престъпници, регистрациите на оръжие и връзките с гангстерски банди.
Дори и да сте хакери, играещи си с цели държавни агенции, вероятно бихте се поуплашили, ако изведнъж се окажете в база данни на ФБР.
Хигинио обаче казва, че "данните са си данни". Преди всичко той се чувства опозорен от властите, защото връзката между службата по обществена безопасност на Алабама и NCIC е била така слабо защитена.
Но макар да е човек, който критикува непредпазливостта на властите и NCIC, той е провален именно от собствената си непредпазливост.
Подобно на хаковете преди това, Хигинио огласява информацията на уеб страница, съдържаща ASCII графика, видеоклип и снимка на Кайли от врата надолу, държаща надпис "PwNd by wOrmer & CabinCr3w <3 u BiTch's!"
Снимката е правена с айфона на Кайли - и той е бил с включен GPS, така че данните за местоположението са вградени във всеки заснет кадър.
Хигинио смята да изтрие метаданните, но вероятно е качил погрешното изображение, защото скоро хора се свързват с него, за да му кажат: "Хей, брат, в това изображение има метаданни".
Хигинио се опитва да запазва спокойствие - да се самоубеждава, че няма риск.
"Мислех си: "Това е само нещо дребно", казва той. "Каква е вероятността въобще да ми обърнат някакво внимание?"
Няколко седмици по-късно той е събуден от блъскане по вратата.
Когато поглежда през ключалката, вижда агенти на ФБР, насочили пистолети към входа.
"За около две секунди сериозно се замислих дали да не оставя вратата заключена", разказва той. "Мислех да взема лаптопа и да го пъхна във фурната. Но в крайна сметка просто си казах - това е, играта приключи, хванаха ме".
Агентите го извеждат от къщата с насочени пистолети, хвърлят го в микробус и го завеждат в стая за разпити.
И Twitter постовете му, където описва всичките си приключения и същевременно се подиграва с полицаите, изведнъж се завръщат в живота му като призраци от миналото.
Twitter изведнъж се превръща в доказателство за всички хакове, които е извършил и което властите използват срещу него.
Хигинио е обвинен в углавно престъпление и заплашен от затвор.
Много хора на мястото на Кайли - сгодени за човек на другия край на света, който никога не са виждали - вероятно биха се отказали в такава ситуация.
Но Кайли напуска работата си, мести се в САЩ и се омъжва за Хигинио.
Запитана защо, отговорът, който дава, е едновременно тотално обезсърчаващ, и напълно смислен.
"Вижте, бях на 33-34 години тогава, не бях тийнейджърка". казва тя. "Казват, че когато попаднеш на човека, го знаеш - аз знаех, че искам да бъда с него. Имам предвид... имах чудесна кариера в емиграционната служба. Работех за правителството и животът ми беше доста добър, но исках да бъда с него".
Хигинио Очоа сключва споразумение, признава вината си и е осъден на 27 месеца затвор.
Той влиза в затвора през ноември 2012 и излежава 18 месеца.
Няколко седмици преди предвиденото му освобождаване през септември 2014, съдията променя условията на освобождаването му, така че вместо да има достъп до следен интернет, той въобще да няма интернет достъп.
След забраната
Доказателство за таланта на Хигинио е фактът, че в момента има работа. Въпреки че няма право да използва интернет, Очоа все още програмира.
Налага се работодателят му (който го е накарал да подпише споразумение за неразгласяване на данни, тъй като не държи светът да научава, че е наел осъден престъпник) да прави сериозни отстъпки, за да го задържи на работа.
Как се справя Хигинио?
"Имам флашка", казва той.
"Свързвам я, записвам кода на нея, компресирам го и я давам на съпругата ми".
Кайли изпраща кода по имейл до шефа му.
Тъй като отговорникът за Хигинио в полицията не иска Кайли да служи като посредник между Очоа и интернет, за повече кодове, той пише на хартия по пощата до шефа си, който после кара някой друг да го препише.
Това са единствено проблемите, свързани с работата му.
Тъй като семейството няма кабелна телевизия, Кайли рови в мрежата и избира филмите: "Разцъквам на телефона, преглеждам шоутата и сериалите и питам: 'Какво ще кажеш за това? Ако е нещо, за което не сме чували, трябва да обяснявам за какво става дума, преди да изберем. Малко досадно е, когато не си гледал предаване или сериал преди и искаш да видиш как изглежда нещо ново".
"Адски е неудобно", казва тя. "Когато сметките трябва да се платят - аз съм човекът, който трябва да ги плаща. Ако съм в друга стая, просто се налага той да чака, докато не се върна. Тотална досада".
Въпреки че не е в мрежата, Очоа периодично сънува, че влиза в интернет
В сънищата си той сърфира от сайт в сайт и после изведнъж осъзнава какво прави - нарушава правилата, при които е освободен, излагайки на риск бъдещето си и семейството си.
"Това обикновено ме кара да се будя. Това, и чукането на вратата. Тази сутрин се случи. Незабавно скочих от леглото. Веднага се облякох. Можеше да е полицейският ми отговорник. Или да е отряд полицаи с коли. Можеше да е... дявол знае какво още можеше да е, но всеки път, когато чуя да се чука на вратата, сърцето ми спира. Оказа се пощальонът, който ми донесе чека".
Скоро стават шест месеца, откакто Хигинио е освободен от затвора.
Той се надява полицейският отговорник да му разреши отново да бъде онлайн с някакъв вид официално следене от полицията.
Той казва, че няма повече да се свързва с поддръжниците си чрез Twitter и няма да възобнови контактите си с отдавна изгубени приятели хакери чрез Facebook.
"Ще съм в час с последните новини. Искам да започна да работя с хора от бранша и да превърна уменията си по-скоро в професия, вместо да дразня полицаите. Вероятно веднага бих си купил няколко домейна и бих си направил имейл адрес. Бих послушал малко музика по онлайн радиото Pandora".
Светът на Хигинио се е свил неимоверно.
От политически активен глас онлайн, той се е превърнал в човек, който рядко комуникира с когото и да е, извън апартамента си, но изглежда щастлив.
Запитан дали спи по-добре сега, без разсейващото влияние на Google, Wikipedia, eBay и прочие, той споделя, че след като е изгубил достъпа, веднага е намерил нови неща, които да го занимават.
"Това, което ме занимава, е мисълта за благосъстоянието на семейството ми", казва той. "То зае мястото на интернет - и не мога да твърдя, че размяната е лоша".
