Хаваите винаги са били свързвани повече с културата си на пиене (и великолепните тики коктейли) отколкото с кухнята си. А тези райски острови в Тихия океан определено има с какво да се похвалят, когато става въпрос за храна.
Понякога човек има нужда в душата си за нещо вкусно, хранително, мазничко и особено засищащо, което да храни както стомаха, така и душата. Подобни храни за осигуряват комфорт и едно меко усещане, че нещата все пак ще се подредят.
Именно такова ястие е хавайското "Локо-Моко" - комбинация от ориз, кюфте, яйце, грейви и още други продукти, която е създадена за да успокоява гладните стомаси на бедни тийнейджъри, но до днес се е преврънала в едно от най-знаковите неща за хапване от островите.
"Локо-Моко" не е нещо, което ще ви сервират в луксозните ресторанти, но пък можете да го намерите във всяка (или почти всяка) закусвалня, като местните се гордеят с това, че ястието им е най-добрата бърза закуска в света.
Историята започва скоро след Втората световна война - през 1949 г. Двойката Ричард и Нанси Иноуи решава да отвори закусвалнята "Линкълн Грил" в град Хило на остров Хавай. Мястото се намира точно до парка "Линкълн", откъдето идва и името на заведението.
В парка се събират и група тийнейджъри за тренировки по "бос футбол", приели името Lincoln Wreckers Athletic Club, като след тренировки момчетата често се събирали в закусвалнята на Иноуи, където играели на пинбол машините, цъкали карти или просто слушали музика на джубокса.
Макар отборът им да имал известни успехи в местната лига, в тези години тийнейджърите рядко имали особено много пари в себе си. За сметка на това пък, подобно повечето момчета в тази възраст, разполагали с вечно гладни стомаси.
Така най-често те поръчвали и най-евтините опции в менюто на заведението - супата с юфка Саимин или сандвичи, които обаче рядко успявали да ги заситят съвсем.
В крайна сметка отборът измислил план да помоли собствениците да създадат за тях специално ястие - нещо, което хем да е достатъчно евтино за тях, хем да е и засищащо. За задачата Wreckers изпратили Джордж Окимото, по-известен с прякора си "Локо" - "Лудия" (от испански) заради играта му на терена.
Така той отишъл при Ричард и Нанси, а те, на свой ред, измислили рецептата. Накрая момчетата я кръстили на съотборника си, добавяйки римуващото се "моко" ("сополи" на испански) в заглавието на рецептата.
Самото ястие в началото представлявало купа ориз, върху който се поставя телешко кюфте за хамбургер и всичко това се залива със сос грейви (естествени сокове от телешкото месо, отделящи се при готвене, сгъстени с пшеничено или царевично брашно).
Впоследствие бил добавен и последния официален детайл към ястието - едно яйце, изпържено на плоча.
Ето и рецептата за това великолепно ястие за 4 души:
Необходимите съставки:
- 2 чаши ориз;
- 2 чаши вода;
- Половин килограм телешка кайма (ще стане и с друга);
- 4 яйца;
- Половин чаша телешки бульон;
- 1 чаена лъжичка соев сос;
- 1 чаена лъжичка масло;
- 1 супена лъжица брашно;
- Два стръка пресен лук;
- 1 глава лук;
- Олио - на вкус;
- Сол - на вкус;
- Черен пипер - на вкус.
Начин на приготвяне:
Изплакнете ориза под хладна вода. Поставете измития ориз и 2 чаши вода в тенджера и го согтвете.
Оформете 4 плоски кюфтета от телешката кайма и ги овкусете със сол и черен пипер. Нарежете и главата лук на ситно.
Паралелно с това пригответе в купа отстрани основата за соса. Там изсипвате бульона и соевия сос. По желание можете да добавите вътре сос "Уорчестър" и дори малко табаско или кетчуп, които да придадат допълнителен вкус, но не е задължително.
Загрейте малко олио в тиган на средно силен огън. В него изпържете кюфтетата, така че да се получи хубав загар и от двете им страни, а лукът - докато стане доволно златист.
Изсипете ориза в отделни чинии и поставете кюфтетата и запържения лук върху всяка една от порциите.
В тигана с мазнината, в който сте изпържили клюфтетата, сипете разбъркания с другите съставки телешки бульон. Когато сместа се загрее, добавете маслото и брашното, а след това разбъркайте, докато се получи хомогенна смес. Сосът не трябва да е особено гъст, но не трябва да е и твърде течен.
Залейте обилно порциите с Грейви и ги поръсете с нарязания пресен лук.
Може много добре да се комбинира с туршии, зелена салата или домати, резултатът е винаги прекрасен.
Крайният резултат е магия за стомаха и душата, с която обаче не бива да се прекалява, тъй като е и холестеролна бомба. Въпреки това веднъж на определено време човек спокойно може да си позволи да се поглези с такава храна.
Към днешна дата ястието набира голяма популярност, но най-вече все още предимно в САЩ. Известни готвачи като Саманта Браун (водещ на Taste of Hawai) и Адам Ричман (Man v. Food) са отразявали приготвянето на тази скромна класика.
А каква по-добра идея да тествате тази рецепта за един импровизиран съботен или неделен брънч вкъщи?
