България е една от малкото страни, където може да живеете цяла година с продукти от гората и от полето, диво растящи, без да работите изобщо. Това казва гостът на Webcafe.bg Ивайло Коевски от българската компания за подправки Spizing. "Само трябва да берете и да знаете какво да берете. Няма да е много луксозен живот, но може да оживеете", допълва той, а видеото можете да видите тук:
И лично се убедих в правотата на думите му. Тези дни направих разходка из Витоша и когато още в първите метри в планината попаднах на страшно много шипки, се сетих за разговора ни с Коевски. По това време планината предлага и гъби, а по маршрута ми имаше и леска - периодът на лешниците също е в ранна есен.
По пътеките на същия този преход има и малини и дори малко ягоди и боровинки, както и коприва. И това са само диворастящите дарове, които аз разпознавам, а познанията ми в областта са нулеви.
Например навремето, разказва експертът по подправките и познавач на историята на храната Коевски, една от най-популярните салати в района Стара планина през пролетта е била салатата от букова шума.
Да, когато напъпят буковете и листата им са около 1-2 см, те стават за консумация. "Това е много кратък период от време, но това е чудесна салата от диворастящ вид", казва той.
Жълъдите например също стават за ядене, стига да се обработят добре - да се изварят няколко пъти, за да се премахнат танините и горчивият вкус. Всъщност брашното от жълъди в момента е сред модерните продукти.
От друга страна у нас вероятността да идете в гората и да изядете нещо отровно е доста малка, уверява Коевски. "Освен ако не сте чели детски книжки и сте виждали червена гъба с бели точки", шегува се той по адрес на илюстрациите, които почти винаги са на отровната червена мухоморка.
Според експерта страни с подобно изобилие като България са много малко.
Което може да обясни донякъде и част от "по-южната" ни нагласа към труда и изобщо начина ни на живот - на нас просто не ни се е налагало да се трудим колкото на по-северните нации, за да оцелеем.
"Ние си имаме такива исторически дадености да сме леко мързеливи, въпреки че си говорим, че сме много работни", казва Коевски. Той припомня и класическия разказ на Елин Пелин "На браздата", който описва усиленото време на оранта и болната Сивушка, която умира на браздата.
"Ако някой не се сеща, оранта е една седмица", мотивира се Коевски.
Според него държавите, които са с най-трудни условия, са значително по-организирани - например северните. Исторически те са нямали друг шанс да просъществуват, ако нямат организация.
"Затова България наистина в това отношение е изключително благодатна държава за живот. Надявам се някой ден да го оценим и да спрем да си говорим, че тук е лошо място за живеене. Това изобщо не е вярно - страната ни е едно от най-добрите места", допълва Ивайло Коевски.
Цялото интервю с него можете да видите тук: